Psalms 132

(По слав. 131) Песен на изкачванията. Спомни си, ГОСПОДИ, на Давид всичките му усилия:

En sang ved festreisene. Herre, gi David lønn for hans møie,

как се закле на ГОСПОДА и обеща на Силния Яковов:

han som tilsvor Herren, gav Jakobs Veldige det løfte:

Наистина няма да вляза в шатрата на дома си, няма да се кача на постелката на леглото си,

Jeg vil ikke gå inn i mitt huses telt, jeg vil ikke stige op på min sengs leie,

няма да дам сън на очите си, нито дрямка на клепачите си,

jeg vil ikke unne mine øine søvn, mine øielokk slummer,

докато не намеря място за ГОСПОДА, обиталища за Силния Яковов!

før jeg finner et sted for Herren, en bolig for Jakobs Veldige!

Ето, ние чухме за него в Ефрата, намерихме го в полетата на Яар.

Se, vi hørte om den i Efrata, vi fant den i skogsbygden.

Нека влезем в Неговите обиталища, нека се поклоним при подножието на краката Му!

Vi vil komme til hans bolig, vi vil tilbede for hans føtters skammel.

Стани, ГОСПОДИ, и влез в покоя Си — Ти и ковчегът на Твоята сила!

Reis dig, Herre, og kom til ditt hvilested, du og din styrkes ark!

Нека свещениците Ти бъдат облечени с правда и светиите Ти нека ликуват!

La dine prester klæ sig i rettferd og dine fromme rope med fryd!

Заради слугата Си Давид не отхвърляй лицето на помазаника Си!

For Davids, din tjeners skyld vise du ikke din salvedes åsyn tilbake!

ГОСПОД се закле на Давид в истина и няма да се отвърне от нея: Ще поставя на престола ти от плода на тялото ти.

Herren har svoret David en sann ed, som han ikke vil gå fra: Av ditt livs frukt vil jeg sette konger på din trone;

Ако синовете ти пазят завета Ми и свидетелствата Ми, които ще ги науча, и техните синове ще седят на престола ти навеки.

dersom dine barn holder min pakt og mine vidnesbyrd, som jeg vil lære dem, da skal også deres barn for all tid sitte på dine trone.

Защото ГОСПОД избра Сион, пожела го за Свое обиталище:

For Herren har utkåret Sion, han har attrådd det til sin bolig:

Това е Моят покой навеки, тук ще обитавам, защото го пожелах.

Dette er mitt hvilested til evig tid; her vil jeg bo, fordi jeg har attrådd det.

Ще благословя изобилно храната му, ще наситя бедните му с хляб.

Dets mat vil jeg velsigne, dets fattige vil jeg mette med brød,

Ще облека и свещениците му в спасение и светиите му ще ликуват.

og dets prester vil jeg klæ med fryd.

Там ще направя да изникне рог на Давид; приготвил съм светилник за помазаника Си.

Der vil jeg la et horn vokse op for David, gjøre i stand en lampe for min salvede.

Враговете му ще облека с позор, а на него ще блести короната му.

Hans fiender vil jeg klæ i skam, men på ham skal hans krone stråle.