Genesis 8

Тогава Бог си спомни за Ной и за всичките животни и за всичкия добитък, който беше с него в ковчега. И Бог направи вятър да мине по земята, и водите престанаха.

Da kom Gud Noah i hu og alle de ville dyr og alt feet som var med ham i arken; og Gud lot en vind fare over jorden, og vannet falt.

И изворите на бездната и небесните прозорци се затвориха, и дъждът от небето спря.

Og det store dyps kilder og himmelens sluser lukkedes, og regnet fra himmelen stanset.

Малко по малко водите се оттегляха от земята и след сто и петдесет дни водите намаляха.

Og vannet vek efterhånden tilbake fra jorden, og vannet begynte å ta av, da hundre og femti dager var gått.

А на седемнадесетия ден от седмия месец ковчегът заседна върху Араратските планини.

Og i den syvende måned, på den syttende dag i måneden, blev arken stående på Ararat-fjellene.

И водите намаляваха непрестанно до десетия месец и в десетия месец, на първия ден от месеца, върховете на планините се показаха.

Og vannet tok mere og mere av inntil den tiende måned; i den tiende måned, på den første dag i måneden, kom fjelltoppene til syne.

И след четиридесет дни Ной отвори прозореца на ковчега, който беше направил,

Og da firti dager var gått, åpnet Noah vinduet på arken som han hadde gjort,

и изпрати гарвана, който, като излезе, летеше насам-натам, докато водите на земята пресъхнаха.

og sendte ut en ravn; den fløi frem og tilbake, inntil vannet var tørket bort av jorden.

И изпрати от себе си и гълъба, за да види дали са намалели водите по лицето на земята.

Så sendte han en due ut fra sig for å se om vannet var sunket bort fra jordens overflate.

Но гълъбът се върна при него в ковчега, понеже не намери почивка за краката си, защото водата беше още по лицето на цялата земя. И той простря ръката си и го взе, и го внесе при себе си в ковчега.

Men duen fant ikke noget hvilested for sin fot, og den kom tilbake til ham i arken, for det stod vann over hele jorden. Da rakte han ut sin hånd og tok den inn til sig i arken.

И като почака още седем дни, пак изпрати гълъба от ковчега.

Så bidde han ennu syv dager til og sendte så atter duen ut av arken.

И надвечер гълъбът се върна при него, и ето, имаше в клюна си току-що откъснат маслинен лист. Така Ной позна, че водите са намалели по земята.

Og duen kom til ham ved aftenstid, og se, den hadde et friskt oljeblad i nebbet; da skjønte Noah at vannet var sunket bort fra jorden.

След това почака още седем дни и изпрати гълъба, и той вече не се върна при него.

Men han bidde ennu syv dager til; så sendte han duen ut, og da kom den ikke tilbake til ham mere.

В шестстотин и първата година на живота на Ной, в първия месец, на първия ден от месеца, водата пресъхна на земята; и Ной вдигна покрива на ковчега и погледна, и ето, повърхността на земята беше изсъхнала.

I det seks hundre og første år, i den første måned, på den første dag i måneden, var vannet tørket bort fra jorden. Da tok Noah taket av arken; og han så ut, og se, jorden var tørr.

А във втория месец, на двадесет и седмия ден от месеца земята изсъхна.

Og i den annen måned, på den syv og tyvende dag i måneden, var jorden aldeles tørr.

Тогава Бог говори на Ной и каза:

Da talte Gud til Noah og sa:

Излез от ковчега, ти, жена ти, синовете ти и жените на синовете ти с теб.

Gå ut av arken, du og din hustru og dine sønner og dine sønners hustruer med dig.

Изведи със себе си всичко живо от всяка плът, което е с теб — птици, добитък и всичките пълзящи животни, които пълзят по земята — за да се размножават изобилно по земята, да се плодят и да се умножават по земята.

Alle de dyr som er hos dig, alt kjød, både fuglene og feet og alt krypet som rører sig på jorden, skal du føre ut med dig, og de skal vrimle på jorden og være fruktbare og bli mange på jorden.

И Ной излезе, и с него синовете му, жена му и жените на синовете му.

Så gikk han ut, og hans sønner og hans hustru og hans sønners hustruer med ham.

И всичките животни, всичките пълзящи животни, всичките птици, всичко, което се движи по земята, според видовете си, излязоха от ковчега.

Alle dyrene, alt krypet og alle fuglene, alt som rører sig på jorden, gikk ut av arken, hvert efter sitt slag.

И Ной издигна олтар на ГОСПОДА и взе от всяко чисто животно и от всяка чиста птица, и принесе всеизгаряния на олтара.

Og Noah bygget Herren et alter, og han tok av alle de rene dyr og av alle de rene fugler og ofret brennoffer på alteret.

И ГОСПОД помириса благоухание на умилостивение и ГОСПОД каза в сърцето Си: Няма да проклинам вече земята поради човека, защото помислите на човешкото сърце са зло още от младините му, и няма вече друг път да поразя всичко живо, както направих.

Og Herren kjente den velbehagelige duft. Og Herren sa i sitt hjerte: Jeg vil aldri mere forbanne jorden for menneskets skyld; for menneskehjertets tanker er onde fra ungdommen av; og jeg vil aldri mere drepe alt levende, som jeg nu har gjort.

Докато съществува земята, сеитба и жетва, студ и горещина, лято и зима, ден и нощ няма да престанат.

Herefter skal, så lenge jorden står, sæd og høst, og frost og hete, og sommer og vinter, og dag og natt aldri høre op.