Exodus 1

И ето имената на синовете на Израил, които дойдоха в Египет заедно с Яков; всеки дойде с челядта си:

Dette er navnene på Israels sønner som kom til Egypten; med Jakob kom de, hver med sitt hus:

Рувим, Симеон, Леви и Юда,

Ruben, Simeon, Levi og Juda,

Исахар, Завулон и Вениамин,

Issakar, Sebulon og Benjamin,

Дан и Нефталим, Гад и Асир.

Dan og Naftali, Gad og Aser.

Всичките души, които излязоха от семенниците на Яков, бяха седемдесет души; а Йосиф беше вече в Египет.

De som nedstammet fra Jakob, var i alt sytti sjeler; men Josef var allerede i Egypten.

И Йосиф умря, и всичките му братя, и цялото онова поколение.

Og Josef døde og alle hans brødre og hele den slekt.

А синовете на Израил бяха плодовити и се умножиха, увеличиха се и твърде много се засилиха, и земята се напълни с тях.

Men Israels barn var fruktbare og tok sterkt til og blev mange og overmåte tallrike, og landet blev fullt av dem.

Тогава над Египет се възцари нов цар, който не познаваше Йосиф.

Da kom det en ny konge over Egypten, som ikke visste noget om Josef.

И той каза на народа си: Ето, народът на израилевите синове е по-многоброен и по-силен от нас.

Og han sa til sitt folk: Se, israelittenes folk er større og tallrikere enn vi.

Елате, да действаме разсъдливо срещу тях, за да не се умножават, да не би в случай на война да се съединят и те с враговете ни, да воюват против нас и да си отидат от земята.

Nu vel, la oss gå klokt til verks mot dem, forat de ikke skal ta mere til, og forat de ikke, om det kommer krig, skal slå sig i lag med våre fiender og føre krig mot oss og dra ut av landet.

Затова поставиха над тях надзиратели, които да ги потискат с тежък труд; и те съградиха на фараона градове за житници -- Питом и Рамесий.

Så satte de arbeidsfogder over dem til å plage dem med tvangsarbeid; og de måtte bygge for Farao to byer til oplagssteder, Pitom og Ra'amses.

Но колкото повече ги потискаха, толкова повече те се умножаваха и се разширяваха, така че египтяните се страхуваха от израилевите синове.

Men jo mere de plaget dem, dess mere tok de til, og dess mere bredte de sig ut, så egypterne begynte å grue for Israels barn.

Затова египтяните жестоко караха израилевите синове да работят,

Og egypterne tvang Israels barn til å træle for sig,

вгорчаваха живота им с тежък труд, да правят кал и кирпичи и да вършат всякаква полска работа; всичките работи, с които ги караха да работят, бяха твърде тежки.

og de forbitret livet for dem med hårdt trælarbeid i ler og tegl og med alle slags trælarbeid på marken, alt det trælarbeid som de tvang dem til å gjøre.

И египетският цар говори на еврейските акушерки, от които едната се наричаше Шифра, а другата Фуа, и им каза:

Og kongen i Egypten sa til de hebraiske jordmødre - den ene av dem hette Sifra og den andre Pua - :

Когато акуширате на еврейките и видите, че раждат, ако родят син, го убивайте, а ако родят дъщеря, тогава нека живее.

Når I hjelper de hebraiske kvinner til å føde, så skal I se efter i jordmorstolen; er det da en sønn, sa drep ham, men er det en datter, da kan hun leve.

Но акушерките се бояха от Бога и не правеха каквото им беше казал египетският цар, а оставяха живи момченцата.

Men jordmødrene fryktet Gud og gjorde ikke som kongen i Egypten bød dem, men lot guttebarna leve.

Тогава египетският цар повика акушерките и им каза: Защо направихте това и оставяте живи момченцата?

Da kalte kongen i Egypten jordmødrene til sig og sa til dem: Hvorfor gjør I dette og lar guttebarna leve?

А акушерките казаха на фараона: Понеже еврейките не са като египтянките; защото са здрави и раждат преди акушерките да дойдат при тях.

Jordmødrene svarte Farao: De hebraiske kvinner er ikke som de egyptiske, de er sterkere; før jordmoren kommer til dem, har de født.

Затова Бог правеше добро на акушерките. А народът се умножаваше и твърде много се засилваше.

Og Gud gjorde vel imot jordmødrene; og folket tok til og blev overmåte tallrikt.

И понеже акушерките се бояха от Бога, Той им направи домове.

Og fordi jordmødrene fryktet Gud, gav han dem avkom.

Тогава фараонът поръча на целия си народ, като каза: Всеки син, който се роди на евреите, го хвърляйте в реката, а всяка дъщеря оставяйте жива!

Da bød Farao alt sitt folk og sa: Hver sønn som fødes, skal kastes i elven, men hver datter skal I la leve.