Genesis 43

А гладът се усилваше по земята.

And the famine was sore in the land.

И като изядоха житото, което донесоха от Египет, баща им каза: Идете пак, купете ни малко храна.

And it came to pass, when they had eaten up the corn which they had brought out of Egypt, their father said unto them, Go again, buy us a little food.

А Юда му отговори и каза: Човекът строго ни поръча, като каза: Няма да видите лицето ми, ако брат ви не е с вас.

And Judah spake unto him, saying, The man did solemnly protest unto us, saying, Ye shall not see my face, except your brother be with you.

Ако изпратиш брат ни с нас, ще слезем и ще ти купим храна,

If thou wilt send our brother with us, we will go down and buy thee food:

но ако не го изпратиш, няма да слезем, защото човекът ни каза: Няма да видите лицето ми, ако брат ви не е с вас.

But if thou wilt not send him, we will not go down: for the man said unto us, Ye shall not see my face, except your brother be with you.

А Израил каза: Защо ми сторихте това зло и казахте на човека, че имате и друг брат?

And Israel said, Wherefore dealt ye so ill with me, as to tell the man whether ye had yet a brother?

А те казаха: Човекът разпита подробно за нас и за рода ни, като ни каза: Баща ви жив ли е още? Имате ли и друг брат? И ние му отговорихме според тези думи. Откъде да знаем ние, че щеше да каже: Доведете брат си!

And they said, The man asked us straitly of our state, and of our kindred, saying, Is your father yet alive? have ye another brother? and we told him according to the tenor of these words: could we certainly know that he would say, Bring your brother down?

Тогава Юда каза на баща си Израил: Изпрати момчето с мен, и да станем да отидем, за да живеем и да не измрем — и ние, и ти и децата ни.

And Judah said unto Israel his father, Send the lad with me, and we will arise and go; that we may live, and not die, both we, and thou, and also our little ones.

Аз отговарям за него, от моята ръка го искай. Ако не ти го доведа и не го представя пред теб, тогава нека съм виновен пред теб завинаги.

I will be surety for him; of my hand shalt thou require him: if I bring him not unto thee, and set him before thee, then let me bear the blame for ever:

Понеже, ако не се бяхме бавили, сигурно досега щяхме да се върнем два пъти.

For except we had lingered, surely now we had returned this second time.

Тогава баща им Израил каза: Ако е така, направете това: вземете в съдовете си от най-добрите плодове на нашата земя — малко балсам и малко мед, аромати и смирна, фъстъци и бадеми — и ги занесете подарък на човека.

And their father Israel said unto them, If it must be so now, do this; take of the best fruits in the land in your vessels, and carry down the man a present, a little balm, and a little honey, spices, and myrrh, nuts, and almonds:

Вземете двойно повече пари в ръцете си, върнатите в чувалите ви пари върнете с ръцете си — може да е станала грешка.

And take double money in your hand; and the money that was brought again in the mouth of your sacks, carry it again in your hand; peradventure it was an oversight:

Вземете и брат си и станете, и идете при човека.

Take also your brother, and arise, go again unto the man:

А Всемогъщият Бог да ви даде да придобиете благоволението на човека, за да пусне другия ви брат и Вениамин. А аз, ако е речено да остана без деца, нека остана без деца!

And God Almighty give you mercy before the man, that he may send away your other brother, and Benjamin. If I be bereaved of my children, I am bereaved.

Тогава мъжете взеха този подарък, взеха двойно повече пари в ръцете си и Вениамин. И станаха и слязоха в Египет, и се представиха пред Йосиф.

And the men took that present, and they took double money in their hand, and Benjamin; and rose up, and went down to Egypt, and stood before Joseph.

А Йосиф, като видя с тях Вениамин, каза на домакина си: Заведи тези хора у дома ми и заколи, каквото трябва, и приготви, защото хората ще обядват с мен.

And when Joseph saw Benjamin with them, he said to the ruler of his house, Bring these men home, and slay, and make ready; for these men shall dine with me at noon.

И човекът направи каквото поръча Йосиф и въведе мъжете в дома на Йосиф.

And the man did as Joseph bade; and the man brought the men into Joseph's house.

А мъжете се уплашиха, защото ги въведоха в дома на Йосиф, и казаха: Водят ни заради парите, които бяха върнати в чувалите ни първия път, за да намери повод против нас, да ни нападне и да зароби нас и магаретата ни.

And the men were afraid, because they were brought into Joseph's house; and they said, Because of the money that was returned in our sacks at the first time are we brought in; that he may seek occasion against us, and fall upon us, and take us for bondmen, and our asses.

Затова те пристъпиха при домакина на Йосифовия дом и му говориха при вратата на дома, като казаха:

And they came near to the steward of Joseph's house, and they communed with him at the door of the house,

Послушай, господарю, първия път слязохме да си купим храна,

And said, O sir, we came indeed down at the first time to buy food:

а на връщане, когато дойдохме до мястото за пренощуване и отворихме чувалите си, ето, на всеки парите бяха в чувала му, парите ни според цялото си тегло — затова ги донесохме обратно в ръцете си.

And it came to pass, when we came to the inn, that we opened our sacks, and, behold, every man's money was in the mouth of his sack, our money in full weight: and we have brought it again in our hand.

Донесохме и други пари в ръцете си, за да купим храна. Не знаем кой сложи парите ни в чувалите ни.

And other money have we brought down in our hands to buy food: we cannot tell who put our money in our sacks.

А той каза: Мир на вас, не се бойте. Вашият Бог и Бог на баща ви ви даде съкровището в чувалите ви. Парите ви дойдоха до мен. И изведе при тях Симеон.

And he said, Peace be to you, fear not: your God, and the God of your father, hath given you treasure in your sacks: I had your money. And he brought Simeon out unto them.

И човекът въведе мъжете в дома на Йосиф и им даде вода, и си измиха краката. Даде и храна за магаретата им.

And the man brought the men into Joseph's house, and gave them water, and they washed their feet; and he gave their asses provender.

А те приготвиха подаръка, преди да дойде Йосиф по обяд, защото чуха, че там щели да ядат хляб.

And they made ready the present against Joseph came at noon: for they heard that they should eat bread there.

И когато Йосиф дойде у дома, те му поднесоха вкъщи подаръка, който беше в ръцете им, и му се поклониха до земята.

And when Joseph came home, they brought him the present which was in their hand into the house, and bowed themselves to him to the earth.

А той ги разпита за здравето им и каза: Здрав ли е старият ви баща, за когото ми говорихте? Жив ли е още?

And he asked them of their welfare, and said, Is your father well, the old man of whom ye spake? Is he yet alive?

А те казаха: Здрав е слугата ти, баща ни, жив е още. И се наведоха и се поклониха.

And they answered, Thy servant our father is in good health, he is yet alive. And they bowed down their heads, and made obeisance.

И като повдигна очи, видя брат си Вениамин, сина на майка си, и каза: Това ли е най-младият ви брат, за когото ми говорихте? И каза: Бог да бъде милостив към теб, сине мой.

And he lifted up his eyes, and saw his brother Benjamin, his mother's son, and said, Is this your younger brother, of whom ye spake unto me? And he said, God be gracious unto thee, my son.

И Йосиф побърза да се оттегли, защото сърцето му се развълнува за брат му, и като искаше да плаче, влезе в стаята си и плака там.

And Joseph made haste; for his bowels did yearn upon his brother: and he sought where to weep; and he entered into his chamber, and wept there.

После изми лицето си и излезе, и като се сдържаше, каза: Сложете хляб!

And he washed his face, and went out, and refrained himself, and said, Set on bread.

И сложиха отделно за него, отделно за тях и отделно за египтяните, които ядяха с него, защото египтяните не можеха да ядат хляб с евреите, понеже това е гнусота за египтяните.

And they set on for him by himself, and for them by themselves, and for the Egyptians, which did eat with him, by themselves: because the Egyptians might not eat bread with the Hebrews; for that is an abomination unto the Egyptians.

И насядаха пред него, първородният според първородството му и най-младият според младостта му. И хората се чудеха помежду си.

And they sat before him, the firstborn according to his birthright, and the youngest according to his youth: and the men marvelled one at another.

И Йосиф им пращаше от ястията си, а делът на Вениамин беше пет пъти по-голям от дела на всекиго от тях. И те пиха с него и се развеселиха.

And he took and sent messes unto them from before him: but Benjamin's mess was five times so much as any of theirs. And they drank, and were merry with him.