Song of Solomon 2

Аз съм саронският нарцис и кремът на долините.

Minä olen Saronin kukkanen, ja kukoistus laaksossa.

Като крем сред тръните, така е любимата ми сред дъщерите.

Niinkuin ruusu orjantappuroissa, niin on armaani tytärten seassa.

Като ябълково дърво сред горските дървета, така е любимият ми сред синовете. Насладих се на сянката му и седнах, и плодът му бе сладък в устата ми.

Niinkuin omenapuu metsäpuiden seassa, niin on ystäväni poikain seassa: minä istun hänen varjossansa, jota minä anon, ja hänen hedelmänsä on minun suussani makia.

Доведе ме в дома на виното и знамето му над мен е любов.

Hän johdattaa minua viinakellariinsa; ja rakkaus on hänen lippunsa minun päälläni.

Подкрепете ме със сушено грозде, освежете ме с ябълки, защото съм болна от любов.

Virvoittakaat minua viinaleileillä, ja vahvistakaat minua omenilla; sillä minä olen sairas rakkaudesta.

Левицата му е под главата ми и десницата му ме прегръща.

Hänen vasen kätensä on minun pääni alla, hänen oikia kätensä halaa minua.

Заклевам ви, ерусалимски дъщери, в сърните или в полските кошути, да не възбудите, да не събудите любовта, докато сама не пожелае.

Minä vannotan tietä, Jerusalemin tyttäret, metsävuohten eli naaraspeurain kautta kedolla, ettette herätä eli vaivaa armastani, siihen asti kuin hän itse tahtoo.

Слушайте! Любимият ми! Ето, идва, играейки по планините и скачайки по хълмовете.

Tämä on ystäväni ääni, katso, hän tulee: hän hyppää vuorilla ja karkaa kukkuloille.

Любимият ми е като сърна или млад елен. Ето, той стои зад стената ни, гледа в прозорците, наднича през решетката.

Ystäväni on metsävuohen eli nuoren peuran kaltainen: katso, hän seisoo seinän takana, ja katsoo akkunasta sisälle, ja kurkistelee häkin lävitse.

Любимият ми отговори и ми каза: Стани, любима моя, прекрасна моя, и ела!

Ystäväni vastaa ja sanoo minulle: nouse armaani, ihanaiseni, ja tule.

Защото, ето, зимата премина, дъждът отмина и си отиде.

Sillä katso, talvi on kulunut, ja sade lakannut ja mennyt pois:

Цветята се появиха на земята, времето за пеене дойде и гласът на гургулицата се чува в земята ни.

Kukkaset ovat puhjenneet kedolla, kevät on tullut, ja toukomettisen ääni kuuluu meidän maassamme;

На смокинята покарват зелените смокини и разцъфтелите лозя издават благоуханието си. Стани, любима моя, прекрасна моя, и ела!

Fikunapuut puhkeevat, viinapuut kukoistavat ja antavat hajunsa: nouse, armaani, ihanaiseni, ja tule.

Гълъбице моя, в пукнатините на скалата, в скришните места на канарата, нека видя лицето ти, нека чуя гласа ти, защото гласът ти е сладък и лицето ти — прекрасно.

Kyhkyläiseni vuoren raossa ja kivirauniossa, anna minun nähdä kasvos, anna minun kuulla äänes; sillä sinun äänes on suloinen, ja kasvos ihanainen.

Уловете ни лисиците, малките лисици, които съсипват лозята, защото лозята ни цъфтят.

Ottakaat meille ketut kiinni, ne vähät ketut, jotka turmelevat viinamäet; sillä meidän viinamäkemme ovat röhkäleillä.

Любимият ми е мой, и аз съм негова; той пасе стадо между кремовете.

Ystäväni on minun, ja minä hänen, joka kaitsee kukkasten keskellä,

Докато отмине денят и побягнат сенките, обърни се, любими мой, и бъди като сърна или млад елен по разцепените планини.

Siihenasti että päivä jäähtyy ja varjot kulkevat pois. Palaja, ole niinkuin metsävuohi, ystäväni, eli niinkuin nuori peura Eroitusvuorilla.