Song of Solomon 1

Песен на песните, на Соломон.

Salomon korkea veisu.

Нека ме целуне с целувките на устата си — защото любовта ти е по-добра от вино.

Hän suuta antakoon minun, suunsa antamisella; sillä sinun rakkautesi on suloisempi kuin viina,

Твоите масла имат приятно благоухание, името ти е като пречистено масло — затова те обичат девиците.

Sinun hyväin voidettes hajuin tähden. Sinun nimes on vuodatettu öljy; sen piikaiset sinua rakastavat.

Привлечи ме след теб, нека побързаме. Царят ме въведе в покоите си. Ще се радваме и ще се веселим за теб. Ще прославяме твоята любов повече от виното. Те с право те обичат!

Vedä minua, niin me juoksemme perässäs: Kuningas vie minun kammioonsa: Me iloitsemme ja riemuitsemme sinusta, me muistamme sinun rakkauttas enempi kuin viinaa: hurskaat rakastavat sinua.

Черна съм, но хубава, ерусалимски дъщери, като кидарските шатри, като Соломоновите завеси.

Minä olen musta, mutta sangen otollinen, te Jerusalemin tyttäret, niinkuin Kedarin majat, niinkuin Salomon kirjoiteltu vaate.

Не ме гледайте, че съм почерняла, защото слънцето ме е погледнало. Синовете на майка ми ми се разгневиха, направиха ме пазачка на лозята, но своето лозе не опазих.

Älkäät sitä katsoko, että minä niin musta olen; sillä päivä on minun polttanut: minun äitini lapset vihastuivat minun päälleni: he ovat asettaneet minun viinamäen vartiaksi, mutta en minä varjellut viinamäkeäni.

Кажи ми, ти, когото обича душата ми, къде пасеш стадото си, къде го успокояваш по пладне? Понеже, защо да съм като една, която се скита край стадата на твоите другари?

Sano minulle sinä, jota minun sieluni rakastaa: kussas laidunta pidät, ja kussas lounaalla lepäät? ettei minun pitäisi poikkeeman kumppanies lauman tykö.

Ако ти не знаеш, най-прекрасна между жените, излез по стъпките на стадото и паси козлетата си при шатрите на овчарите.

Jos et sinä sinuas tunne, sinä kaikkein ihanaisin vaimoin seassa, niin mene lammasten jäljille, ja kaitse vohlias paimenien huonetten tykönä.

На кобила на фараоновите колесници те уподобих, любима моя.

Minä vertaan sinun, ystäväni, ratsaskaluihini, Pharaon vaunuihin.

Красиви са бузите ти с украшения и шията ти с огърлици.

Sinun sasupääs ovat ihanat pankkuin keskellä, ja sinun kaulas kultakäädyissä.

Ще ти направим златни украшения със сребърни капки.

Me teemme sinulle kultaiset pankut, hopianastoilla.

Докато царят е на трапезата си, нардът ми издава благоуханието си.

Kuin kuningas istui pöytänsä tykönä, antoi nardukseni hajunsa.

Възлюбеният ми е за мен като торбичка със смирна, която почива между гърдите ми.

Ystäväni on minun mirrhamkimppuni, joka minun rinnoillani riippuu.

Възлюбеният ми е за мен като кипрова китка в лозята на Енгади.

Minun ystäväni on minulle Kyprin viinamarjan rypäle, Engeddin viinamäessä.

Ето, красива си, любима моя! Ето, красива си! Очите ти са като гълъби.

Katso, armaani, sinä olet ihana: katso, sinä olet ihana, silmäs ovat niinkuin kyhkyläisen silmät.

Ето, красив си, любими мой, да и приятен! И постелката ни е свежа зеленина.

Katso, ystäväni, sinä olet ihana ja suloinen, ja meidän vuoteemme myös viheriöitsee.

Гредите на къщите ни са кедри, дъските ни — кипарис.

Meidän huoneemme kaaret ovat sedripuusta, vuolteet hongasta.