Psalms 90

(По слав. 89) Молитва на Божия човек Мойсей. Господи, Ти си ни бил прибежище във всички поколения.

Преди да се родят планините и да си създал земята и света, от вечността до вечността Ти си Бог.

Връщаш човека в пръстта и казваш: Върнете се, човешки синове!

Защото хиляда години в Твоите очи са като вчерашния ден, който премина, или като нощна стража.

Завличаш ги като порой, те са като сън, сутрин са като трева, която никне.

Сутрин цъфти и пониква, вечер се окосява и изсъхва,

защото изчезваме от Твоя гняв и ужасени сме от яростта Ти.

Поставил си безчестията ни пред Себе Си, тайните ни грехове — в светлината на лицето Си.

Защото всичките ни дни отминават в гнева Ти, прекарваме годините си като въздишка.

Дните на живота ни са седемдесет години или ако има сила — осемдесет години; но гордостта им е труд и мъка, защото бързо преминават и ние отлитаме.

Кой знае силата на гнева Ти и яростта Ти, според страха от Теб?

Научи ни така да броим дните си, че да придобием мъдро сърце.

Върни се, ГОСПОДИ! Докога? Смили се над слугите Си!

Насити ни рано с милостта Си, за да ликуваме и да се радваме през всичките си дни.

Развесели ни според дните, в които си ни наскърбявал, и годините, в които сме видели зло.

Нека се яви делото Ти на слугите Ти и величието Ти — на синовете им.

И нека бъде върху нас благоволението на ГосподА, нашия Бог, и утвърждавай над нас делото на ръцете ни! Да, утвърждавай делото на нашите ръце!