II Peter 1

Симон Петър, слуга и апостол на Иисус Христос, до онези, които чрез правдата на нашия Бог и Спасител Иисус Христос са получили еднаква с нас скъпоценна вяра:

Благодат и мир да ви се умножи в познаването на Бога и на Иисус, нашия Господ!

Понеже Неговата божествена сила ни е подарила всичко потребно за живота и за благочестието чрез познаването на Този, който ни е призовал чрез Своята слава и съвършенство,

чрез които ни се подариха най-големи и скъпоценни обещания, за да станете чрез тях участници на божественото естество, като сте избягали от произлязлата от страстите поквара в света —

точно затова, като положите всяко старание, прибавете на вярата си добродетел, на добродетелта – познание,

на познанието – себеобуздание, на себеобузданието – търпение, на търпението – благочестие,

на благочестието – братолюбие и на братолюбието – любов.

Защото, ако тези добродетели се намират у вас и се умножават, те ви правят да не сте безделни, нито безплодни в познаването на нашия Господ Иисус Христос.

Защото онзи, у когото те не се намират, е сляп, късоглед и е забравил, че е бил очистен от старите си грехове.

Затова, братя, постарайте се още повече да затвърдявате вашето призвание и избиране, защото, като вършите тези неща, никога няма да се спънете.

Понеже така изобилно ще ви се даде достъп във вечното царство на нашия Господ и Спасител Иисус Христос.

Затова винаги ще бъда готов да ви напомням за тези работи, ако и да ги знаете и да сте утвърдени в истината, която сега имате пред вас.

Мисля, че е правилно, докато съм в тази телесна хижа, да ви подтиквам чрез напомняне,

понеже зная, че скоро ще напусна хижата си, както и ми извести нашият Господ Иисус Христос.

Даже ще се постарая, така че вие и след смъртта ми да можете винаги да си припомняте тези работи.

Защото, когато ви обявихме силата и пришествието на нашия Господ Иисус Христос, ние не следвахме хитро измислени басни, а бяхме очевидци на Неговото величие.

Защото Той прие от Бог Отец почест и слава, когато от великолепната Слава дойде до Него такъв глас: „Този е Моят възлюбен Син, в когото благоволих.“

И ние чухме този глас да идва от небето, когато бяхме с Него на святата планина.

И така, ние държим пророческото слово още по-твърдо и вие добре правите, че внимавате на него като на светило, което свети в тъмно място, докато се зазори и зорницата изгрее в сърцата ви.

И това да знаете преди всичко, че никое пророчество в Писанието не става от собствено разяснение,

защото никога не е идвало пророчество по волята на човека, а (светите) Божии хора са говорили, движени от Светия Дух.