1. Home
  2. Pair
  3. Vulgate
  4. BulVeren
  5. Song.2

Song of Solomon 2

2:1
ego flos campi et lilium convallium
Аз съм саронският нарцис и кремът на долините.
2:2
sicut lilium inter spinas sic amica mea inter filias
Като крем сред тръните, така е любимата ми сред дъщерите.
2:3
sicut malum inter ligna silvarum sic dilectus meus inter filios sub umbra illius quam desideraveram sedi et fructus eius dulcis gutturi meo
Като ябълково дърво сред горските дървета, така е любимият ми сред синовете. Насладих се на сянката му и седнах, и плодът му бе сладък в устата ми.
2:4
introduxit me in cellam vinariam ordinavit in me caritatem
Доведе ме в дома на виното и знамето му над мен е любов.
2:5
fulcite me floribus stipate me malis quia amore langueo
Подкрепете ме със сушено грозде, освежете ме с ябълки, защото съм болна от любов.
2:6
leva eius sub capite meo et dextera illius amplexabitur me
Левицата му е под главата ми и десницата му ме прегръща.
2:7
adiuro vos filiae Hierusalem per capreas cervosque camporum ne suscitetis neque evigilare faciatis dilectam quoadusque ipsa velit
Заклевам ви, ерусалимски дъщери, в сърните или в полските кошути, да не възбудите, да не събудите любовта, докато сама не пожелае.
2:8
vox dilecti mei ecce iste venit saliens in montibus transiliens colles
Слушайте! Любимият ми! Ето, идва, играейки по планините и скачайки по хълмовете.
2:9
similis est dilectus meus capreae hinuloque cervorum en ipse stat post parietem nostrum despiciens per fenestras prospiciens per cancellos
Любимият ми е като сърна или млад елен. Ето, той стои зад стената ни, гледа в прозорците, наднича през решетката.
2:10
et dilectus meus loquitur mihi surge propera amica mea formonsa mea et veni
Любимият ми отговори и ми каза: Стани, любима моя, прекрасна моя, и ела!
2:11
iam enim hiemps transiit imber abiit et recessit
Защото, ето, зимата премина, дъждът отмина и си отиде.
2:12
flores apparuerunt in terra tempus putationis advenit vox turturis audita est in terra nostra
Цветята се появиха на земята, времето за пеене дойде и гласът на гургулицата се чува в земята ни.
2:13
ficus protulit grossos suos vineae florent dederunt odorem surge amica mea speciosa mea et veni
На смокинята покарват зелените смокини и разцъфтелите лозя издават благоуханието си. Стани, любима моя, прекрасна моя, и ела!
2:14
columba mea in foraminibus petrae in caverna maceriae ostende mihi faciem tuam sonet vox tua in auribus meis vox enim tua dulcis et facies tua decora
Гълъбице моя, в пукнатините на скалата, в скришните места на канарата, нека видя лицето ти, нека чуя гласа ти, защото гласът ти е сладък и лицето ти — прекрасно.
2:15
capite nobis vulpes vulpes parvulas quae demoliuntur vineas nam vinea nostra floruit
Уловете ни лисиците, малките лисици, които съсипват лозята, защото лозята ни цъфтят.
2:16
dilectus meus mihi et ego illi qui pascitur inter lilia
Любимият ми е мой, и аз съм негова; той пасе стадо между кремовете.
2:17
donec adspiret dies et inclinentur umbrae revertere similis esto dilecte mi capreae aut hinulo cervorum super montes Bether
Докато отмине денят и побягнат сенките, обърни се, любими мой, и бъди като сърна или млад елен по разцепените планини.

© bibleglot.com