Ecclesiastes 3

Для всього свій час, і година своя кожній справі під небом:

Има време за всяко нещо и определено време за всяко намерение под небето:

час родитись і час помирати, час садити і час виривати посаджене,

време за раждане и време за умиране; време за насаждане и време за изкореняване на насаденото;

час вбивати і час лікувати, час руйнувати і час будувати,

време за убиване и време за изцеляване; време за събаряне и време за градене;

час плакати й час реготати, час ридати і час танцювати,

време за плачене и време за смеене; време за жалеене и време за танцуване;

час розкидати каміння і час каміння громадити, час обіймати і час ухилятись обіймів,

време за хвърляне на камъни и време за събиране на камъни; време за прегръщане и време за въздържане от прегръщане;

час шукати і час розгубити, час збирати і час розкидати,

време за търсене и време за изгубване; време за пазене и време за изхвърляне;

час дерти і час зашивати, час мовчати і час говорити,

време за късане и време за шиене; време за мълчане и време за говорене;

час кохати і час ненавидіти, час війні і час миру!

време за обичане и време за мразене; време за война и време за мир.

Яка користь трудящому в тім, над чим трудиться він?

Каква полза има работникът от това, в което се труди?

Я бачив роботу, що Бог був дав людським синам, щоб трудились над нею,

Видях труда, който Бог даде на човешките синове, за да се трудят в него.

усе Він прегарним зробив свого часу, і вічність поклав їм у серце, хоч не розуміє людина тих діл, що Бог учинив, від початку та аж до кінця...

Той е направил всяко нещо хубаво на времето му. Положил е и вечността в тяхното сърце, без човек да може да издири делото, което Бог е извършил, от началото до края.

Я знаю, немає нічого в них кращого, як тільки радіти й робити добро у своєму житті.

Познах, че няма по-добро за тях, освен да се веселят и да вършат добро през живота си,

І отож, як котрий чоловік їсть та п'є і в усім своїм труді радіє добром, це дар Божий!

а и че всеки човек яде и пие, и вижда добро в целия си труд — това е дар от Бога.

Я знаю, що все, що Бог робить, воно зостається навіки, до того не можна нічого додати, і з того не можна нічого відняти, і Бог так зробив, щоб боялись Його!

Познах, че всичко, което Бог прави, ще бъде вечно; не може нищо да се прибави към него, и нищо да се отнеме от него. Бог го прави, за да Му се боят.

Що є, то було вже воно, і що статися має було вже, бо минуле відновлює Бог!

Каквото е, вече е било и каквото ще бъде, вече е било; и Бог издирва миналото.

І я бачив під сонцем іще: місце суду, а в нім беззаконня, і місце правди, у ньому ж неправда...

И още видях под слънцето мястото на съда, а там — беззаконието, и мястото на правдата, а там — беззаконието.

Я сказав був у серці своєму: Судитиме Бог справедливого й несправедливого, бо для кожної справи є час, і на всяке там діло.

Казах в сърцето си: Бог ще съди и правЕдния и безбожния, защото там има време за всяко намерение и за всяко дело.

Я сказав був у серці своєму: Це для людських синів, щоб Бог випробовував їх, і щоб бачити їм, що вони як ті звірі,

Казах в сърцето си: Заради делото на човешките синове е това, за да ги изпита Бог, за да видят, че сами за себе си, без Бога, те са животни.

бо доля для людських синів і доля звірини однакова доля для них: як оці помирають, так само вмирають і ті, і для всіх один подих, і нема над твариною вищости людям, марнота бо все!...

Защото участта на човешките синове и участта на животните е една участ. Както умира единият, така умира и другият; и едно дихание имат всички. И човекът няма никакво предимство пред животните, защото всичко е суета.

Все до місця одного йде: все постало із пороху, і вернеться все знов до пороху...

Всичко отива на едно място; всичко е от пръстта, и всички се връщат в пръстта.

Хто те знає, чи дух людських синів підіймається вгору, і чи спускається вділ до землі дух скотини?

Кой знае, че духът на човека се издига горе, а духът на животното слиза долу на земята?

І я бачив, нема чоловікові кращого, як ділами своїми радіти, бо це доля його! Бо хто поведе його глянути, що буде по ньому?...

И така, видях, че няма по-добро от това, да се радва човек в делата си, защото това е делът му. Понеже кой ще го доведе да види какво ще бъде след него?