I Corinthians 4

Нехай кожен нас так уважає, якби служителів Христових і доморядників Божих таємниць;

Така всеки човек да ни счита за Христови служители и управители на Божиите тайни.

а що ще шукається в доморядниках, щоб кожен був знайдений вірним.

А това, което тук се изисква от управителите, е всеки да се намери верен.

А для мене то найменше, щоб судили мене ви чи суд людський, бо я й сам не суджу себе.

А за мен е най-малко нещо да бъда съден от вас или от човешки съд; аз дори не съдя сам себе си.

Я бо проти себе нічого не знаю, але цим не виправдуюсь; Той же, Хто судить мене, то Господь.

Защото, въпреки че не се съзнавам виновен в нищо, пак с това не съм оправдан; защото Господ е Този, който ще ме съди.

Тому не судіть передчасно нічого, аж поки не прийде Господь, що й висвітлить таємниці темряви та виявить задуми сердець, і тоді кожному буде похвала від Бога.

Затова не съдете нищо преждевременно, докато не дойде Господ, който ще извади на светло скритото в тъмнината и ще изяви намеренията на сърцата. И тогава всеки ще получи своята похвала от Бога.

Оце ж усе, браття, приклав я до себе й Аполлоса ради вас, щоб від нас ви навчилися думати не більш, як написано, щоб ви не чванились один за одним перед іншим.

И това, братя, преносно приспособих към себе си и Аполос заради вас, за да се научите чрез нас да не мъдрувате повече от написаното и да не се гордее някой от вас с един против друг.

Хто бо тебе вирізняє? Що ти маєш, чого б ти не взяв? А коли ж бо ти взяв, чого чванишся, ніби не взяв?

Защото, кой те прави да се отличаваш от другиго? И какво имаш, което да не си получил? Но ако си го получил, защо се хвалиш, като че не си го получил?

Ви вже нагодовані, ви вже збагатилися, без нас ви царюєте. І коли б то ви стали царювати, щоб і ми царювали з вами!

Сити сте вече! Обогатихте се вече! Възцарихте се без нас! О, да бяхте се възцарили (наистина), че и ние да царуваме с вас!

Бо я думаю, що Бог нас, апостолів, поставив за найостанніших, мов на смерть засуджених, бо ми стали дивовищем світові, і Анголам, і людям.

Защото аз мисля, че Бог изложи нас, апостолите, като най-последни, като осъдени на смърт; защото станахме за показ на света — както на ангелите, така и на хората:

Ми нерозумні Христа ради, а ви мудрі в Христі; ми слабі, ви ж міцні; ви славні, а ми безчесні!

ние сме безумни заради Христос, а вие сте разумни в Христос; ние — слаби, а вие — силни; вие — почитани, а ние — опозорени.

Ми до цього часу і голодуємо, і прагнемо, і нагі ми, і катовані, і тиняємось,

Ние и досега гладуваме и жадуваме, и сме голи, и сме бити, и се скитаме бездомни,

і трудимось, працюючи своїми руками. Коли нас лихословлять, ми благословляємо; як нас переслідують, ми терпимо;

трудим се, работейки с ръцете си. Като ни хулят — благославяме, като ни гонят — търпим,

як лають, ми молимось; ми стали, як сміття те для світу, аж досі ми всім, як ті викидки!

като ни злословят — умоляваме. Досега станахме като смет на света, измет на всичко.

Не пишу це для того, щоб вас осоромити, але остерігаю, як своїх любих дітей.

Не пиша това, за да ви засрамя, а за да ви увещая, като възлюбени мои деца.

Бо хоч би ви мали десять тисяч наставників у Христі, та отців не багато; а я вас породив у Христі Ісусі через Євангелію...

Защото, дори и да имате десетки хиляди възпитатели в Христос, пак нямате много бащи; понеже аз ви родих в Христос Иисус чрез благовестието.

Тож благаю я вас: будьте наслідувачами мене!

Затова ви моля настойчиво: бъдете мои подражатели!

Для цього послав я до вас Тимофія, що для мене улюблений і вірний син у Господі, він вам нагадає шляхи мої в Христі Ісусі, як навчаю я скрізь у кожній Церкві.

Поради тази причина ви изпратих Тимотей, който е мое възлюбено и вярно дете в Господа; той ще ви напомни моите пътища в Христос, които аз поучавам навсякъде във всяка църква.

Деякі згорділи, так немов би не мав я прийти до вас.

Но някои се възгордяха, като че ли нямаше да дойда при вас.

Та небавом прийду до вас, як захоче Господь, і пізнаю не слово згорділих, але силу.

Но ако Господ желае, аз скоро ще дойда при вас и ще изпитам не думите, а силата на онези, които са се възгордели.

Бо Царство Боже не в слові, а в силі.

Защото Божието царство не се състои в думи, а в сила.

Чого хочете? Чи прийти до вас з києм, чи з любов'ю та з духом лагідности?

Какво искате? Да дойда при вас с тояга ли, или с любов и кротък дух?