Mark 12

And he began to speak unto them by parables. A certain man planted a vineyard, and set an hedge about it, and digged a place for the winefat, and built a tower, and let it out to husbandmen, and went into a far country.

И започна да им говори с притчи: Един човек насади лозе, огради го с плет, изкопа лин и съгради кула; и го даде под наем на лозари и отиде в чужбина.

And at the season he sent to the husbandmen a servant, that he might receive from the husbandmen of the fruit of the vineyard.

И по времето на плода изпрати до лозарите един слуга, за да прибере от лозарите от плода на лозето.

And they caught him, and beat him, and sent him away empty.

А те го хванаха, биха го и го отпратиха празен.

And again he sent unto them another servant; and at him they cast stones, and wounded him in the head, and sent him away shamefully handled.

Пак изпрати до тях друг слуга; а те го замериха с камъни, нараниха го по главата и го отпратиха, като го оскърбиха безсрамно.

And again he sent another; and him they killed, and many others; beating some, and killing some.

Изпрати и друг, когото убиха; и мнозина други, от които едни биха, а други убиха.

Having yet therefore one son, his wellbeloved, he sent him also last unto them, saying, They will reverence my son.

Имаше той още и един възлюбен син. Него изпрати последен до тях, като казваше: Ще почетат сина ми.

But those husbandmen said among themselves, This is the heir; come, let us kill him, and the inheritance shall be ours.

Но онези лозари казаха помежду си: Това е наследникът. Елате да го убием, и наследството ще бъде наше.

And they took him, and killed him, and cast him out of the vineyard.

И го хванаха и го убиха, и го хвърлиха вън от лозето.

What shall therefore the lord of the vineyard do? he will come and destroy the husbandmen, and will give the vineyard unto others.

И така, какво ще направи стопанинът на лозето? Ще дойде и ще погуби тези лозари, а лозето ще даде на други.

And have ye not read this scripture; The stone which the builders rejected is become the head of the corner:

Не сте ли чели това писание: "Камъкът, който отхвърлиха зидарите, той стана глава на ъгъла.

This was the Lord's doing, and it is marvellous in our eyes?

От Господа е това и чудно е в нашите очи"?

And they sought to lay hold on him, but feared the people: for they knew that he had spoken the parable against them: and they left him, and went their way.

И те искаха да Го хванат, но се уплашиха от множеството, понеже разбраха, че за тях каза тази притча. И Го оставиха и си отидоха.

And they send unto him certain of the Pharisees and of the Herodians, to catch him in his words.

Тогава изпратиха при Него някои от фарисеите и иродианите, за да Го уловят за някоя от Неговите думи.

And when they were come, they say unto him, Master, we know that thou art true, and carest for no man: for thou regardest not the person of men, but teachest the way of God in truth: Is it lawful to give tribute to Cæsar, or not?

И те, като дойдоха, Му казаха: Учителю, знаем, че си истинен и не Те е грижа от никого, защото не гледаш на лицето на хората, а учиш Божия път според истината. Право ли е да даваме данък на императора, или не?

Shall we give, or shall we not give? But he, knowing their hypocrisy, said unto them, Why tempt ye me? bring me a penny, that I may see it.

Да даваме ли, или да не даваме? А Той, като знаеше тяхното лицемерие, им каза: Защо Ме изпитвате? Донесете Ми един динарий, за да го видя.

And they brought it. And he saith unto them, Whose is this image and superscription? And they said unto him, Cæsar's.

И те Му донесоха. Тогава Той им каза: Чий е този образ и надпис? А те Му казаха: На императора.

And Jesus answering said unto them, Render to Cæsar the things that are Cæsar's, and to God the things that are God's. And they marvelled at him.

Иисус им каза: Отдавайте императорското на императора и Божието на Бога. И те много Му се зачудиха.

Then come unto him the Sadducees, which say there is no resurrection; and they asked him, saying,

След това дойдоха при Него садукеи, които казват, че няма възкресение, и Го попитаха, казвайки:

Master, Moses wrote unto us, If a man's brother die, and leave his wife behind him, and leave no children, that his brother should take his wife, and raise up seed unto his brother.

Учителю, Мойсей ни е писал, че ако на някого умре брат му и остави жена, а не остави деца, то брат му да вземе жена му и да създаде потомство на брат си.

Now there were seven brethren: and the first took a wife, and dying left no seed.

Имаше седем братя. Първият взе жена и когато умря, не остави потомство.

And the second took her, and died, neither left he any seed: and the third likewise.

Взе я и вторият и той умря, и не остави потомство; а също и третият.

And the seven had her, and left no seed: last of all the woman died also.

(Имаха я и) седмината и не оставиха потомство. А след всички умря и жената.

In the resurrection therefore, when they shall rise, whose wife shall she be of them? for the seven had her to wife.

И така, при възкресението, когато те ще възкръснат, на кого от тях ще бъде жена? Защото и седмината я имаха за жена.

And Jesus answering said unto them, Do ye not therefore err, because ye know not the scriptures, neither the power of God?

Иисус им каза: Не затова ли се заблуждавате – понеже не знаете нито Писанията, нито Божията сила?

For when they shall rise from the dead, they neither marry, nor are given in marriage; but are as the angels which are in heaven.

Защото, когато възкръснат от мъртвите, нито се женят, нито се омъжват, а са като ангели на небесата.

And as touching the dead, that they rise: have ye not read in the book of Moses, how in the bush God spake unto him, saying, I am the God of Abraham, and the God of Isaac, and the God of Jacob?

А за мъртвите – че биват възкресени – не сте ли чели в книгата на Мойсей, как Бог му говори при къпината и му каза: "Аз съм Бог Авраамов, Бог Исааков и Бог Яковов"?

He is not the God of the dead, but the God of the living: ye therefore do greatly err.

Той не е Бог на мъртвите, а на живите. И така, вие много се заблуждавате.

And one of the scribes came, and having heard them reasoning together, and perceiving that he had answered them well, asked him, Which is the first commandment of all?

А един от книжниците, който дойде и ги чу, като спореха, като видя, че им отговори добре, Го попита: Коя е първата от всички заповеди?

And Jesus answered him, The first of all the commandments is, Hear, O Israel; The Lord our God is one Lord:

Иисус отговори: Първата е: "Слушай, Израилю: Господ, нашият Бог, е един Господ;

And thou shalt love the Lord thy God with all thy heart, and with all thy soul, and with all thy mind, and with all thy strength: this is the first commandment.

и да възлюбиш Господа, твоя Бог, с цялото си сърце, с цялата си душа, с целия си ум и с цялата си сила!"

And the second is like, namely this, Thou shalt love thy neighbour as thyself. There is none other commandment greater than these.

А ето втората, (подобна на нея): "Да възлюбиш ближния си като себе си!" Друга заповед, по-голяма от тези, няма.

And the scribe said unto him, Well, Master, thou hast said the truth: for there is one God; and there is none other but he:

Книжникът Му каза: Правилно, Учителю! Ти говори според истината, защото Бог е един и няма друг, освен Него;

And to love him with all the heart, and with all the understanding, and with all the soul, and with all the strength, and to love his neighbour as himself, is more than all whole burnt offerings and sacrifices.

и да Го люби човек с цялото си сърце, с целия си разум и с цялата си сила, и да люби ближния си като себе си – това е много повече от всичките всеизгаряния и жертви.

And when Jesus saw that he answered discreetly, he said unto him, Thou art not far from the kingdom of God. And no man after that durst ask him any question.

Иисус, като видя, че той отговори разумно, му каза: Не си далеч от Божието царство. И никой вече не смееше да Му задава въпроси.

And Jesus answered and said, while he taught in the temple, How say the scribes that Christ is the Son of David?

И когато поучаваше в храма, Иисус заговори и каза: Как казват книжниците, че Христос е Давидов Син?

For David himself said by the Holy Ghost, The LORD said to my Lord, Sit thou on my right hand, till I make thine enemies thy footstool.

Сам Давид каза чрез Светия Дух: "Каза Господ на моя Господ: Седи от дясната Ми страна, докато положа враговете Ти под краката Ти."

David therefore himself calleth him Lord; and whence is he then his son? And the common people heard him gladly.

Сам Давид Го нарича Господ. Как тогава Той е негов Син? И голямото множество Го слушаше с удоволствие.

And he said unto them in his doctrine, Beware of the scribes, which love to go in long clothing, and love salutations in the marketplaces,

И в поучението Си казваше: Пазете се от книжниците, които обичат да ходят пременени и да приемат поздравите по пазарите

And the chief seats in the synagogues, and the uppermost rooms at feasts:

и първите пейки по синагогите, и първите места на празненствата –

Which devour widows' houses, and for a pretence make long prayers: these shall receive greater damnation.

тези, които изпояждат домовете на вдовиците, даже когато принасят дълги молитви за показ. Те ще приемат по-голямо осъждане.

And Jesus sat over against the treasury, and beheld how the people cast money into the treasury: and many that were rich cast in much.

И като седна Иисус срещу касата, гледаше как народът пускаше пари в касата; и мнозина богаташи пускаха много.

And there came a certain poor widow, and she threw in two mites, which make a farthing.

А една бедна вдовица дойде и пусна две лепти, тоест един кодрант.

And he called unto him his disciples, and saith unto them, Verily I say unto you, That this poor widow hath cast more in, than all they which have cast into the treasury:

А Иисус повика учениците Си и им каза: Истина ви казвам: тази бедна вдовица пусна повече от всички, които пускат в касата.

For all they did cast in of their abundance; but she of her want did cast in all that she had, even all her living.

Защото те всички пускат от излишъка си, а тя от немотията си пусна всичко, което имаше – цялото си препитание.