Hebrews 6

Therefore leaving the principles of the doctrine of Christ, let us go on unto perfection; not laying again the foundation of repentance from dead works, and of faith toward God,

Поради това, нека оставим първоначалното учение за Христос и нека се обърнем към пълната зрялост, без да полагаме отново за основа покаянието от мъртви дела и вярата в Бога,

Of the doctrine of baptisms, and of laying on of hands, and of resurrection of the dead, and of eternal judgment.

учението за умивания, за ръкополагане, за възкресение на мъртвите и за вечен съд.

And this will we do, if God permit.

И това ще направим, ако Бог позволи.

For it is impossible for those who were once enlightened, and have tasted of the heavenly gift, and were made partakers of the Holy Ghost,

Защото за тези, които веднъж са били осветлени и са опитали от небесния дар, и са станали съпричастни на Светия Дух,

And have tasted the good word of God, and the powers of the world to come,

и са опитали доброто Божие слово и силите на бъдещия век,

If they shall fall away, to renew them again unto repentance; seeing they crucify to themselves the Son of God afresh, and put him to an open shame.

а са отпаднали, е невъзможно да се обновят за покаяние, като отново разпъват за себе си Божия Син и Го опозоряват.

For the earth which drinketh in the rain that cometh oft upon it, and bringeth forth herbs meet for them by whom it is dressed, receiveth blessing from God:

Защото земята, която се е поила от дъжда, който пада често на нея, и която ражда полезни растения за тези, за които се и обработва, получава благословение от Бога,

But that which beareth thorns and briers is rejected, and is nigh unto cursing; whose end is to be burned.

но ако ражда тръни и репеи, е негодна и е близко до проклятие, чийто край е изгаряне.

But, beloved, we are persuaded better things of you, and things that accompany salvation, though we thus speak.

Но относно вас, възлюбени, макар и да говорим така, ние сме убедени в по-доброто и спасителното.

For God is not unrighteous to forget your work and labour of love, which ye have shewed toward his name, in that ye have ministered to the saints, and do minister.

Защото Бог не е несправедлив, за да забрави делото ви и любовта, която показахте към Неговото Име, като послужихте и още служите на светиите.

And we desire that every one of you do shew the same diligence to the full assurance of hope unto the end:

И желаем всеки от вас да показва същото усърдие за пълна увереност в надеждата докрай,

That ye be not slothful, but followers of them who through faith and patience inherit the promises.

да не бъдете лениви, а да подражавате на онези, които чрез вяра и търпение наследяват обещанията.

For when God made promise to Abraham, because he could swear by no greater, he sware by himself,

Защото, когато Бог даваше обещание на Авраам, понеже нямаше никой по-голям, в когото да се закълне, се закле в Себе Си, като каза:

Saying, Surely blessing I will bless thee, and multiplying I will multiply thee.

?Наистина ще те благословя премного и ще те умножа и преумножа.“

And so, after he had patiently endured, he obtained the promise.

И така, Авраам с дълготърпение получи обещаното.

For men verily swear by the greater: and an oath for confirmation is to them an end of all strife.

Защото, както хората се кълнат в някой по-голям от тях и клетвата, дадена за потвърждение, е край на всеки спор за тях,

Wherein God, willing more abundantly to shew unto the heirs of promise the immutability of his counsel, confirmed it by an oath:

така и Бог, като искаше да покаже по-пълно на наследниците на обещанието, че намерението Му е неизменимо, си послужи с клетва,

That by two immutable things, in which it was impossible for God to lie, we might have a strong consolation, who have fled for refuge to lay hold upon the hope set before us:

така че чрез две неизменими неща, в които е невъзможно за Бога да лъже, да имаме голямо насърчение ние, които сме прибягнали да сграбчим поставената пред нас надежда,

Which hope we have as an anchor of the soul, both sure and stedfast, and which entereth into that within the veil;

която имаме като здрава и непоколебима котва за душата и която прониква в това, което е вътре, зад завесата,

Whither the forerunner is for us entered, even Jesus, made an high priest for ever after the order of Melchisedec.

където Иисус влезе за нас като предшественик и стана Първосвещеник според Мелхиседековия чин до века.