Ecclesiastes 3

To every thing there is a season, and a time to every purpose under the heaven:

Има време за всяко нещо и определено време за всяко намерение под небето:

A time to be born, and a time to die; a time to plant, and a time to pluck up that which is planted;

време за раждане и време за умиране; време за насаждане и време за изкореняване на насаденото;

A time to kill, and a time to heal; a time to break down, and a time to build up;

време за убиване и време за изцеляване; време за събаряне и време за градене;

A time to weep, and a time to laugh; a time to mourn, and a time to dance;

време за плачене и време за смеене; време за жалеене и време за танцуване;

A time to cast away stones, and a time to gather stones together; a time to embrace, and a time to refrain from embracing;

време за хвърляне на камъни и време за събиране на камъни; време за прегръщане и време за въздържане от прегръщане;

A time to get, and a time to lose; a time to keep, and a time to cast away;

време за търсене и време за изгубване; време за пазене и време за изхвърляне;

A time to rend, and a time to sew; a time to keep silence, and a time to speak;

време за късане и време за шиене; време за мълчане и време за говорене;

A time to love, and a time to hate; a time of war, and a time of peace.

време за обичане и време за мразене; време за война и време за мир.

What profit hath he that worketh in that wherein he laboureth?

Каква полза има работникът от това, в което се труди?

I have seen the travail, which God hath given to the sons of men to be exercised in it.

Видях труда, който Бог даде на човешките синове, за да се трудят в него.

He hath made every thing beautiful in his time: also he hath set the world in their heart, so that no man can find out the work that God maketh from the beginning to the end.

Той е направил всяко нещо хубаво на времето му. Положил е и вечността в тяхното сърце, без човек да може да издири делото, което Бог е извършил, от началото до края.

I know that there is no good in them, but for a man to rejoice, and to do good in his life.

Познах, че няма по-добро за тях, освен да се веселят и да вършат добро през живота си,

And also that every man should eat and drink, and enjoy the good of all his labour, it is the gift of God.

а и че всеки човек яде и пие, и вижда добро в целия си труд — това е дар от Бога.

I know that, whatsoever God doeth, it shall be for ever: nothing can be put to it, nor any thing taken from it: and God doeth it, that men should fear before him.

Познах, че всичко, което Бог прави, ще бъде вечно; не може нищо да се прибави към него, и нищо да се отнеме от него. Бог го прави, за да Му се боят.

That which hath been is now; and that which is to be hath already been; and God requireth that which is past.

Каквото е, вече е било и каквото ще бъде, вече е било; и Бог издирва миналото.

And moreover I saw under the sun the place of judgment, that wickedness was there; and the place of righteousness, that iniquity was there.

И още видях под слънцето мястото на съда, а там — беззаконието, и мястото на правдата, а там — беззаконието.

I said in mine heart, God shall judge the righteous and the wicked: for there is a time there for every purpose and for every work.

Казах в сърцето си: Бог ще съди и правЕдния и безбожния, защото там има време за всяко намерение и за всяко дело.

I said in mine heart concerning the estate of the sons of men, that God might manifest them, and that they might see that they themselves are beasts.

Казах в сърцето си: Заради делото на човешките синове е това, за да ги изпита Бог, за да видят, че сами за себе си, без Бога, те са животни.

For that which befalleth the sons of men befalleth beasts; even one thing befalleth them: as the one dieth, so dieth the other; yea, they have all one breath; so that a man hath no preeminence above a beast: for all is vanity.

Защото участта на човешките синове и участта на животните е една участ. Както умира единият, така умира и другият; и едно дихание имат всички. И човекът няма никакво предимство пред животните, защото всичко е суета.

All go unto one place; all are of the dust, and all turn to dust again.

Всичко отива на едно място; всичко е от пръстта, и всички се връщат в пръстта.

Who knoweth the spirit of man that goeth upward, and the spirit of the beast that goeth downward to the earth?

Кой знае, че духът на човека се издига горе, а духът на животното слиза долу на земята?

Wherefore I perceive that there is nothing better, than that a man should rejoice in his own works; for that is his portion: for who shall bring him to see what shall be after him?

И така, видях, че няма по-добро от това, да се радва човек в делата си, защото това е делът му. Понеже кой ще го доведе да види какво ще бъде след него?