II Kings 25

E Sedekia si ribellò al re di Babilonia. L’anno nono del regno di Sedekia, il decimo giorno del decimo mese, Nebucadnetsar, re di Babilonia, venne con tutto il suo esercito contro Gerusalemme; s’accampò contro di lei, e le costruì attorno delle trincee.

И в деветата година на царуването му, в десетия месец, на десетия ден от месеца, вавилонският цар Навуходоносор дойде, той и цялата му войска, против Ерусалим и разположи стана си против него; и издигнаха укрепления наоколо против него.

E la città fu assediata fino all’undecimo anno del re Sedekia.

И градът беше под обсада до единадесетата година на цар Седекия.

Il nono giorno del quarto mese, la carestia era grave nella città; e non c’era più pane per il popolo del paese.

А на деветия ден от четвъртия месец гладът стана много голям в града и нямаше хляб за народа на страната.

Allora fu fatta una breccia alla città, e tutta la gente di guerra fuggì, di notte, per la via della porta fra le due mura, in prossimità del giardino del re, mentre i Caldei stringevano la città da ogni parte. E il re prese la via della pianura;

И портата на града беше разбита и всичките военни мъже побягнаха през нощта по пътя на портата, която е между двете стени, при царската градина — а халдейците бяха около града — и царят отиде по пътя за равнината.

ma l’esercito dei Caldei lo inseguì, lo raggiunse nelle pianure di Gerico, e tutto l’esercito di lui si disperse e l’abbandonò.

А войската на халдейците преследва царя и го настигнаха в равнините на Ерихон. И цялата му войска се разбяга от него.

Allora i Caldei presero il re, e lo condussero al re di Babilonia a Ribla, dove fu pronunziata sentenza contro di lui.

И хванаха царя и го заведоха при вавилонския цар в Ривла, и произнесоха присъда над него.

I figliuoli di Sedekia furono scannati in sua presenza; poi cavaron gli occhi a Sedekia; lo incatenarono con una doppia catena di rame, e lo menarono a Babilonia.

И посякоха синовете на Седекия пред очите му и избодоха очите на Седекия, и го оковаха в бронзови окови, и го отведоха във Вавилон.

Or il settimo giorno del quinto mese era il diciannovesimo anno di Nebucadnetsar, re di Babilonia Nebuzaradan, capitano della guardia del corpo, servo del re di Babilonia, giunse a Gerusalemme,

А в петия месец, на седмия ден от месеца, а годината беше деветнадесетата година на цар Навуходоносор, вавилонския цар, началникът на телохранителите Навузардан, служител на вавилонския цар, дойде в Ерусалим.

ed arse la casa dell’Eterno e la casa del re, e diede alle fiamme tutte le case di Gerusalemme, tutte le case della gente ragguardevole.

И той изгори ГОСПОДНИЯ дом и царската къща, и всичките къщи в Ерусалим; всяка голяма къща изгори с огън.

E tutto l’esercito dei Caldei ch’era col capitano della guardia atterrò da tutte le parti le mura di Gerusalemme.

И цялата халдейска войска, която беше с началника на телохранителите, събори стените около Ерусалим.

Nebuzaradan, capitano della guardia, menò in cattività i superstiti ch’erano rimasti nella città, i fuggiaschi che s’erano arresi al re di Babilonia, e il resto della popolazione.

И началникът на телохранителите Навузардан отведе в плен остатъка от народа, който беше останал в града, и бежанците, които бяха прибягнали при вавилонския цар, и остатъка от множеството.

Il capitano della guardia non lasciò che alcuni dei più poveri del paese a coltivar le vigne ed i campi.

И началникът на телохранителите остави някои от сиромасите на земята за лозари и земеделци.

I Caldei spezzarono le colonne di rame ch’erano nella casa dell’Eterno, le basi, il mar di rame ch’era nella casa dell’Eterno, e ne portaron via il rame a Babilonia.

А бронзовите стълбове, които бяха в ГОСПОДНИЯ дом, и стойките, и бронзовото море, които бяха в ГОСПОДНИЯ дом, халдейците строшиха и пренесоха бронза им във Вавилон.

Presero le pignatte, le palette, i coltelli, le coppe e tutti gli utensili di rame coi quali si faceva il servizio.

Взеха и котлите, и лопатите, и щипците, и тамянниците, и всичките бронзови принадлежности, с които се извършваше службата.

Il capitano della guardia prese pure i bracieri, i bacini: l’oro di ciò ch’era d’oro, l’argento di ciò ch’era d’argento.

Началникът на телохранителите взе и кадилниците и легените, каквото беше от злато, като злато и каквото беше от сребро, като сребро.

Quanto alle due colonne, al mare e alle basi che Salomone avea fatti per la casa dell’Eterno, il rame di tutti questi oggetti aveva un peso incalcolabile.

А двата стълба, едното море и стойките, които Соломон беше направил за ГОСПОДНИЯ дом, бронзът на всички тези неща не можеше да се претегли.

L’altezza di una di queste colonne era di diciotto cubiti, e v’era su un capitello di rame alto tre cubiti; e attorno al capitello v’erano un reticolato e delle melagrane, ogni cosa di rame; lo stesso era della seconda colonna, munita pure di reticolato.

Височината на единия стълб беше осемнадесет лакътя и върху него имаше бронзов капител, а височината на капитела беше три лакътя. А наоколо върху капитела имаше плетени мрежи и нарове, всичките бронзови. Също такъв беше и вторият стълб с плетените мрежи.

Il capitano della guardia prese Seraia, il sommo sacerdote, Sofonia, il secondo sacerdote,

Началникът на телохранителите взе и първосвещеника Сарая и втория свещеник Софония, и тримата вратари,

e i tre custodi della soglia, e prese nella città un eunuco che comandava la gente di guerra, cinque uomini di fra i consiglieri intimi del re che furon trovati nella città, il segretario del capo dell’esercito che arrolava il popolo del paese, e sessanta privati che furono anch’essi trovati nella città.

и от града взе един скопец, който беше надзирател на военните мъже, и петима мъже от тези, които бяха постоянно при царя, които се намериха в града, и писаря на военачалника, който събираше народа на земята за войската, и шестдесет мъже от народа на земята, които се намериха в града.

Nebuzaradan, capitano della guardia, li prese e li condusse al re di Babilonia a Ribla;

И началникът на телохранителите Навузардан ги взе и ги заведе при вавилонския цар в Ривла.

e il re di Babilonia li fece colpire a morte a Ribla, nel paese di Hamath. Così Giuda fu menato in cattività lungi dal suo paese.

И вавилонският цар ги удари и ги уби в Ривла, в земята Емат. Така Юда беше отведен в плен от земята си.

Quanto al popolo che rimase nel paese di Giuda, lasciatovi da Nebucadnetsar, re di Babilonia, il re pose a governarli Ghedalia, figliuolo di Ahikam, figliuolo di Shafan.

А колкото за народа, който остана в юдовата земя, който вавилонският цар Навуходоносор беше оставил, над него той постави за управител Годолия, сина на Ахикам, син на Сафан.

Quando tutti i capitani della gente di guerra e i loro uomini ebbero udito che il re di Babilonia avea fatto Ghedalia governatore, si recarono da Ghedalia a Mitspa: erano Ismael figliuolo di Nethania, Johanan figliuolo di Kareah, Seraia figliuolo di Tanhumet da Netofah, Jaazania figliuolo d’uno di Maacah, con la loro gente.

А когато всичките военачалници, те и мъжете им, чуха, че вавилонският цар поставил за управител Годолия, дойдоха при Годолия в Масфа; а именно: Исмаил, синът на Натания, и Йоанан, синът на Кария, и Сарая, синът на нетофатеца Танумет, и Яазания, синът на един маахатец, те и мъжете им.

Ghedalia fece ad essi e alla loro gente, un giuramento, dicendo: "Non v’incutano timore i servi dei Caldei: restate nel paese, servite al re di Babilonia, e ve ne troverete bene".

И Годолия се закле на тях и на мъжете им и им каза: Не се страхувайте да бъдете слуги на халдейците! Заселете се в земята и работете на вавилонския цар, и ще ви бъде добре.

Ma il settimo mese, Ismael, figliuolo di Nethania, figliuolo di Elishama, di stirpe reale, venne accompagnato da dieci uomini e colpirono a morte Ghedalia insieme coi Giudei e coi Caldei ch’eran con lui a Mitspa.

Но в седмия месец Исмаил, синът на Натания, син на Елисам, от царския род, дойде заедно с десет мъже и убиха Годолия, и той умря, както и юдеите и халдейците, които бяха с него в Масфа.

E tutto il popolo, piccoli e grandi, e i capitani della gente di guerra si levarono e se ne andarono in Egitto, perché avean paura dei Caldei.

Тогава целият народ, от малък до голям, и военачалниците станаха и отидоха в Египет, защото се уплашиха от халдейците.

Il trentasettesimo anno della cattività di Joiakin, re di Giuda, il ventisettesimo giorno del dodicesimo mese, Evilmerodac, re di Babilonia, l’anno stesso che cominciò a regnare, fece grazia a Joiakin, re di Giuda, e lo trasse di prigione;

А в тридесет и седмата година от пленяването на юдовия цар Йоахин, в дванадесетия месец, на двадесет и седмия ден от месеца, вавилонският цар Евил-Меродах издигна главата на юдовия цар Йоахин в годината на възцаряването си и го изведе от тъмницата.

gli parlò benignamente, e mise il trono d’esso più in alto di quello degli altri re ch’eran con lui a Babilonia.

И му говори любезно и постави неговия престол над престола на царете, които бяха с него във Вавилон.

Gli fece mutare le vesti di prigione; e Joiakin mangiò sempre a tavola con lui per tutto il tempo ch’ei visse:

И той смени затворническите си дрехи и се хранеше винаги пред него през всичките дни на живота си.

il re provvide continuamente al suo mantenimento quotidiano, fintanto che visse.

А колкото за храната му, от царя му се даваше постоянна храна, ежедневен дял, през всичките дни на живота му.