Genesis 8

Rozpomenul se pak Bůh na Noé, i všecky živočichy a všecka hovada, kteráž byla s ním v korábu; pročež uvedl Bůh vítr na zemi, i zastavily se vody.

Тогава Бог си спомни за Ной и за всичките животни и за всичкия добитък, който беше с него в ковчега. И Бог направи вятър да мине по земята, и водите престанаха.

A zavříny jsou studnice propasti i průduchové nebeští, a zastaven jest příval s nebe.

И изворите на бездната и небесните прозорци се затвориха, и дъждът от небето спря.

I navrátily se vody se svrchku země, odcházejíce zase, a opadly vody po stu a padesáti dnech,

Малко по малко водите се оттегляха от земята и след сто и петдесет дни водите намаляха.

Tak že odpočinul koráb sedmého měsíce, v sedmnáctý den toho měsíce na horách Ararat.

А на седемнадесетия ден от седмия месец ковчегът заседна върху Араратските планини.

Když pak vody odcházely a opadaly až do desátého měsíce, prvního dne téhož desátého měsíce ukázali se vrchové hor.

И водите намаляваха непрестанно до десетия месец и в десетия месец, на първия ден от месеца, върховете на планините се показаха.

I stalo se po čtyřidcíti dnech, otevřev Noé okno v korábu, kteréž byl udělal,

И след четиридесет дни Ной отвори прозореца на ковчега, който беше направил,

Vypustil krkavce. Kterýžto vyletuje zase se vracoval, dokudž nevyschly vody na zemi.

и изпрати гарвана, който, като излезе, летеше насам-натам, докато водите на земята пресъхнаха.

Potom vypustil holubici od sebe, aby věděl, již-li by opadly vody se svrchku země.

И изпрати от себе си и гълъба, за да види дали са намалели водите по лицето на земята.

Kterážto když nenašla, kde by odpočinula noha její, navrátila se k němu do korábu; nebo vody byly po vší zemi. On pak vztáhna ruku svou, vzal ji, a vnesl k sobě do korábu.

Но гълъбът се върна при него в ковчега, понеже не намери почивка за краката си, защото водата беше още по лицето на цялата земя. И той простря ръката си и го взе, и го внесе при себе си в ковчега.

A počekal ještě sedm dní jiných, a opět vypustil holubici z korábu.

И като почака още седем дни, пак изпрати гълъба от ковчега.

I přiletěla k němu holubice k večerou, a aj, list olivový utržený v ústech jejích. Tedy poznal Noé, že opadly vody se svrchku země.

И надвечер гълъбът се върна при него, и ето, имаше в клюна си току-що откъснат маслинен лист. Така Ной позна, че водите са намалели по земята.

I čekal ještě sedm dní jiných, a opět vypustil holubici, kterážto nevrátila se k němu více.

След това почака още седем дни и изпрати гълъба, и той вече не се върна при него.

I stalo se šestistého prvního léta, v první den měsíce prvního, že vyschly vody na zemi. I odjal Noé přikrytí korábu a uzřel, ano již oschl svrchek země.

В шестстотин и първата година на живота на Ной, в първия месец, на първия ден от месеца, водата пресъхна на земята; и Ной вдигна покрива на ковчега и погледна, и ето, повърхността на земята беше изсъхнала.

Druhého pak měsíce, v dvadcátý sedmý den téhož měsíce oschla země.

А във втория месец, на двадесет и седмия ден от месеца земята изсъхна.

I mluvil Bůh k Noé, řka:

Тогава Бог говори на Ной и каза:

Vyjdi z korábu, ty i žena tvá, a synové tvoji, i ženy synů tvých s tebou.

Излез от ковчега, ти, жена ти, синовете ти и жените на синовете ти с теб.

Všecky živočichy, kteříž jsou s tebou ze všelikého těla, tak z ptactva jako z hovad a všelikého zeměplazu, kterýž se hýbe na zemi, vyveď s sebou; ať se v hojnosti rozplozují na zemi, a rostou a množí se na zemi.

Изведи със себе си всичко живо от всяка плът, което е с теб — птици, добитък и всичките пълзящи животни, които пълзят по земята — за да се размножават изобилно по земята, да се плодят и да се умножават по земята.

I vyšel Noé a synové jeho, i žena jeho a ženy synů jeho s ním;

И Ной излезе, и с него синовете му, жена му и жените на синовете му.

Každý živočich, každý zeměplaza všecko ptactvo, všecko, což se hýbe na zemi, po pokoleních svých vyšlo z korábu.

И всичките животни, всичките пълзящи животни, всичките птици, всичко, което се движи по земята, според видовете си, излязоха от ковчега.

Tedy vzdělal Noé oltář Hospodinu, a vzav ze všech hovad čistých i ze všeho ptactva čistého, obětoval zápaly na tom oltáři.

И Ной издигна олтар на ГОСПОДА и взе от всяко чисто животно и от всяка чиста птица, и принесе всеизгаряния на олтара.

I zachutnal Hospodin vůni tu příjemnou, a řekl Hospodin v srdci svém: Nebudu více zlořečiti zemi pro člověka, proto že myšlení srdce lidského zlé jest od mladosti jeho; aniž budu více bíti všeho, což živo jest, jako jsem učinil.

И ГОСПОД помириса благоухание на умилостивение и ГОСПОД каза в сърцето Си: Няма да проклинам вече земята поради човека, защото помислите на човешкото сърце са зло още от младините му, и няма вече друг път да поразя всичко живо, както направих.

Nýbrž dokavadž země trvati bude, setí a žeň, studeno i horko, léto a zima, den také a noc nepřestanou.

Докато съществува земята, сеитба и жетва, студ и горещина, лято и зима, ден и нощ няма да престанат.