II Chronicles 9

Uto kraljica od Sabe ču glas o Salomonu; hoteći iskušati Salomona zagonetkama, dođe u Jeruzalem s mnogobrojnom pratnjom i s devama koje su nosile miomirise, mnogo zlata i dragulja. Došavši k Salomonu, porazgovori se s njim o svemu što joj bijaše na srcu.

И савската царица чу слуха за Соломон и дойде в Ерусалим, за да изпита Соломон със загадки. Дойде с много голяма свита с камили, които носеха аромати и злато в голямо количество, и скъпоценни камъни. И тя дойде при Соломон и говори с него за всичко, което имаше на сърце.

Salomon joj odgovori na sva pitanja; nije bilo Salomonu sakriveno ništa da joj ne bi umio objasniti.

И Соломон отговори на всичките й въпроси и нямаше нищо скрито за Соломон, което не й обясни.

Kad kraljica od Sabe vidje njegovu mudrost, dvor koji bijaše sagradio,

И когато савската царица видя мъдростта на Соломон и дома, който беше построил,

jela na njegovu stolu, odaje njegove i dvorane, otmjenost njegove posluge i njihova odijela, i njegove peharnike i njihova odijela, i njegove paljenice koje je prinosio u Jahvinu domu, zastade joj dah.

и храната на трапезата му, и седенето на слугите му, и стоенето на служителите му, и облеклото им, и виночерпците му, и облеклото им, и изкачването, с което се изкачваше в ГОСПОДНИЯ дом, дъхът й секна.

Tada reče kralju: "Istina je bila što sam u svojoj zemlji čula o tebi i o tvojoj mudrosti.

И тя каза на царя: Вярна беше думата, която чух в земята си, за делата ти и за мъдростта ти.

Ali nisam htjela vjerovati što se pripovijeda dokle god nisam došla i vidjela na svoje oči; i doista, ni pola mi nije bilo rečeno o tvojoj velikoj mudrosti; nadvisio si glas koji sam slušala.

Аз не вярвах на думите им, докато не дойдох и не видях с очите си; и ето, дори и половината от величието на мъдростта ти не ми е било казано. Ти надминаваш слуха, който бях чула.

Blago tvojim ljudima i tvojim slugama koji stoje pred tobom i slušaju tvoju mudrost!

Блажени хората ти и блажени тези твои слуги, които стоят постоянно пред теб и слушат мъдростта ти!

Neka je blagoslovljen Jahve, tvoj Bog, komu si tako omilio da te postavio na svoje prijestolje da kraljuješ umjesto Jahve, svojega Boga, jer Bog tvoj ljubi Izraela da bi ga održao dovijeka; i zato je postavio tebe za kralja da činiš pravo i pravicu."

Благословен ГОСПОД, твоят Бог, който благоволи в теб, да те постави на престола Си цар за ГОСПОДА, твоя Бог! Понеже твоят Бог е възлюбил Израил, за да го утвърди до века, затова те е направил цар над тях, за да вършиш правосъдие и правда.

Dala je tada kralju sto i dvadeset zlatnih talenata i mnogo miomirisa i dragulja. Nikad više nije bilo takvih miomirisa kakve je kraljica od Sabe dala kralju Salomonu.

И тя даде на царя сто и двадесет таланта злато и аромати в голямо количество и скъпоценни камъни. Никога вече не е имало такива аромати, като тези, които савската царица даде на Соломон.

Hiramove sluge, koje su sa Salomonovim slugama donosile zlata iz Ofira, dovezle su također sandalovine i dragulja.

А и слугите на Хирам и слугите на Соломон, които докарваха злато от Офир, докараха алмугово дърво и скъпоценни камъни.

Kralj je napravio i citre i harfe za pjevače: nikad se prije nisu vidjele takve stvari u zemlji judejskoj.

И царят направи от алмуговото дърво стълби за ГОСПОДНИЯ дом и за царската къща, а също и арфи и лири за певците. Такова дърво не се беше виждало преди в юдовата земя.

Kralj Salomon dade kraljici od Sabe što je zaželjela i zatražila, izuzev ono što je sama donijela kralju. Potom ona krenu i sa slugama ode u svoju zemlju.

И цар Соломон даде на савската царица всичко, което тя пожела, за което помоли, освен равното на онова, което тя беше донесла на царя. И тя се обърна и отиде в земята си, тя и слугите й.

Zlato što je dolazilo Salomonu svake godine bilo je teško šest stotina šezdeset i šest zlatnih talenata,

А теглото на златото, което идваше при Соломон за една година, беше шестстотин шестдесет и шест таланта злато,

osim onoga što je dolazilo od trgovaca i putujućih prodavača. I svi su arapski kraljevi i zemaljski upravitelji Salomonu donosili zlato i srebro.

освен онова, което се внасяше от търговците, от прекупвачите; и всичките царе на Арабия и от управителите на страната донасяха на Соломон злато и сребро.

Kralj Salomon načini dvjesta štitova od kovanoga zlata; za svaki je štit upotrijebio šest stotina šekela kovanoga zlata;

И цар Соломон направи двеста щита от ковано злато — с шестстотин сикъла злато се покриваше всеки щит —

i načini trista štitića od kovanoga zlata; za svaki je štitić utrošio trista zlatnih šekela. Kralj ih je pohranio u kuću zvanu Libanonska šuma.

и триста щитчета от ковано злато — с триста сикъла злато се покриваше всяко щитче. И царят ги постави в къщата "Ливанска гора".

Kralj je napravio i veliko prijestolje od bjelokosti i obložio ga čistim zlatom.

И царят направи един голям престол от слонова кост и го обкова с чисто злато.

Prijestolje je imalo šest stepenica i zlatno podnožje sastavljeno s prijestoljem, i ručice s obiju strana prijestolja, a kraj ručica stajala dva lava.

Престолът имаше шест стъпала и едно златно подножие, закрепени за престола; имаше и подлакътници от двете страни на мястото за сядане, и два лъва стояха до подлакътниците.

Dvanaest je lavova stajalo s obiju strana onih šest stepenica. Takvo što nije bilo izrađeno ni u jednom kraljevstvu.

И дванадесет лъва стояха там, на шестте стъпала, по един от всяка страна. Такова нещо не е било правено за никое друго царство.

Sve posude iz kojih je pio kralj Salomon bijahu zlatne i sve posuđe u kući zvanoj Libanonska šuma bijaše od suhoga zlata; srebro se smatralo bezvrijednim u Salomonovo vrijeme.

И всичките съдове за пиене на цар Соломон бяха от злато, и всичките съдове на къщата "Ливанска гора" бяха от чисто злато. Среброто се считаше за нищо в дните на Соломон.

Kraljeve su lađe išle u Taršiš s Hiramovim slugama; svake treće godine vraćale su se i dolazile taršiške lađe donoseći zlato i srebro, slonovu kost, majmune i paune.

Защото корабите на царя отиваха в Тарсис със слугите на Хирам; веднъж на три години тарсийските кораби идваха натоварени със злато и сребро, слонова кост и маймуни, и пауни.

Tako je kralj Salomon natkrilio sve zemaljske kraljeve bogatstvom i mudrošću.

И цар Соломон беше по-велик от всичките царе на света по богатство и мъдрост.

Svi su zemaljski kraljevi željeli vidjeti Salomona i čuti mudrost koju mu je Bog ulio u srce.

И всичките царе на земята търсеха лицето на Соломон, за да чуят мъдростта му, която Бог беше вложил в сърцето му.

Svatko mu je donosio dar, srebrno i zlatno posuđe, haljine, oružje i miomirise, konje i mazge, iz godine u godinu.

И те донасяха всеки дара си: вещи от сребро и вещи от злато, и облекла, оръжия и аромати, коне и мулета. Така ставаше година след година.

Salomon je imao četiri tisuće konjskih jasala i bojnih kola i dvanaest tisuća konjanika, koje je rasporedio po gradovima bojnih kola i kod kralja u Jeruzalemu.

И Соломон имаше четири хиляди конюшни и колесници и дванадесет хиляди конници, и ги настани в градовете за колесниците и при царя в Ерусалим.

Vladao je nad svim kraljevima od Rijeke do zemlje filistejske i do egipatske međe.

И той владееше над всичките царе от реката Ефрат до земята на филистимците и до границата на Египет.

Kralj je učinio da u Jeruzalemu bude srebra kao kamenja, a cedrova kao divljih smokava što rastu u Judejskoj nizini.

И царят направи среброто в Ерусалим като камъни и направи кедрите многобройни като черниците в низината.

Salomon je uvozio konje iz Musrija i iz svih zemalja.

И от Египет и от всичките страни изнасяха коне за Соломон.

Ostala djela Salomonova, od prvih do posljednjih, zapisana su u povijesti proroka Natana, u proročkoj knjizi Šilonjanina Ahije i u proročkoj besjedi vidioca Adona o Nebatovu sinu Jeroboamu.

А останалите дела на Соломон, първите и последните, не са ли записани в Книгата на пророк Натан и в пророчеството на силонеца Ахия, и във виденията на гледача Идо, които изрече за Еровоам, сина на Нават?

Salomon je vladao u Jeruzalemu nad svim Izraelom četrdeset godina.

И Соломон царува четиридесет години в Ерусалим над целия Израил.

Potom je počinuo kod otaca i sahranili su ga u gradu oca mu Davida, a na njegovo se mjesto zakraljio sin mu Roboam.

И Соломон легна при бащите си и беше погребан в града на баща си Давид, и вместо него се възцари синът му Ровоам.