Mark 12

耶稣就用比喻对他们说:有人栽了一个葡萄园,周围圈上篱笆,挖了一个压酒池,盖了一座楼,租给园户,就往外国去了。
И започна да им говори с притчи: Един човек насади лозе, огради го с плет, изкопа лин и съгради кула; и го даде под наем на лозари и отиде в чужбина.
到了时候,打发一个仆人到园户那里,要从园户收葡萄园的果子。
И по времето на плода изпрати до лозарите един слуга, за да прибере от лозарите от плода на лозето.
园户拿住他,打了他,叫他空手回去。
А те го хванаха, биха го и го отпратиха празен.
再打发一个仆人到他们那里。他们打伤他的头,并且凌辱他。
Пак изпрати до тях друг слуга; а те го замериха с камъни, нараниха го по главата и го отпратиха, като го оскърбиха безсрамно.
又打发一个仆人去,他们就杀了他。后又打发好些仆人去,有被他们打的,有被他们杀的。
Изпрати и друг, когото убиха; и мнозина други, от които едни биха, а други убиха.
园主还有一位是他的爱子,末后又打发他去,意思说:他们必尊敬我的儿子。
Имаше той още и един възлюбен син. Него изпрати последен до тях, като казваше: Ще почетат сина ми.
不料,那些园户彼此说:这是承受产业的。来吧,我们杀他,产业就归我们了!
Но онези лозари казаха помежду си: Това е наследникът. Елате да го убием, и наследството ще бъде наше.
于是拿住他,杀了他,把他丢在园外。
И го хванаха и го убиха, и го хвърлиха вън от лозето.
这样,葡萄园的主人要怎么办呢?他要来除灭那些园户,将葡萄园转给别人。
И така, какво ще направи стопанинът на лозето? Ще дойде и ще погуби тези лозари, а лозето ще даде на други.
经上写著说:匠人所弃的石头,已作了房角的头块石头。
Не сте ли чели това писание: "Камъкът, който отхвърлиха зидарите, той стана глава на ъгъла.
这是主所作的,在我们眼中看为希奇。这经你们没有念过吗?
От Господа е това и чудно е в нашите очи"?
他们看出这比喻是指著他们说的,就想要捉拿他,只是惧怕百姓,于是离开他走了。
И те искаха да Го хванат, но се уплашиха от множеството, понеже разбраха, че за тях каза тази притча. И Го оставиха и си отидоха.
后来,他们打发几个法利赛人和几个希律党的人到耶稣那里,要就著他的话陷害他。
Тогава изпратиха при Него някои от фарисеите и иродианите, за да Го уловят за някоя от Неговите думи.
他们来了,就对他说:夫子,我们知道你是诚实的,什么人你都不徇情面;因为你不看人的外貌,乃是诚诚实实传 神的道。纳税给凯撒可以不可以?
И те, като дойдоха, Му казаха: Учителю, знаем, че си истинен и не Те е грижа от никого, защото не гледаш на лицето на хората, а учиш Божия път според истината. Право ли е да даваме данък на императора, или не?
我们该纳不该纳?耶稣知道他们的假意,就对他们说:你们为什么试探我?拿一个银钱来给我看!
Да даваме ли, или да не даваме? А Той, като знаеше тяхното лицемерие, им каза: Защо Ме изпитвате? Донесете Ми един динарий, за да го видя.
他们就拿了来。耶稣说:这像和这号是谁的?他们说:是凯撒的。
И те Му донесоха. Тогава Той им каза: Чий е този образ и надпис? А те Му казаха: На императора.
耶稣说:凯撒的物当归给凯撒, 神的物当归给 神。他们就很希奇他。
Иисус им каза: Отдавайте императорското на императора и Божието на Бога. И те много Му се зачудиха.
撒都该人常说没有复活的事。他们来问耶稣说:
След това дойдоха при Него садукеи, които казват, че няма възкресение, и Го попитаха, казвайки:
夫子,摩西为我们写著说:人若死了,撇下妻子,没有孩子,他兄弟当娶他的妻,为哥哥生子立后。
Учителю, Мойсей ни е писал, че ако на някого умре брат му и остави жена, а не остави деца, то брат му да вземе жена му и да създаде потомство на брат си.
有弟兄七人,第一个娶了妻,死了,没有留下孩子。
Имаше седем братя. Първият взе жена и когато умря, не остави потомство.
第二个娶了她,也死了,没有留下孩子。第三个也是这样。
Взе я и вторият и той умря, и не остави потомство; а също и третият.
那七个人都没有留下孩子;末了,那妇人也死了。
(Имаха я и) седмината и не оставиха потомство. А след всички умря и жената.
当复活的时候,他是那一个的妻子呢?因为他们七个人都娶过他。
И така, при възкресението, когато те ще възкръснат, на кого от тях ще бъде жена? Защото и седмината я имаха за жена.
耶稣说:你们所以错了,岂不是因为不明白圣经,不晓得 神的大能吗?
Иисус им каза: Не затова ли се заблуждавате – понеже не знаете нито Писанията, нито Божията сила?
人从死里复活,也不娶也不嫁,乃像天上的使者一样。
Защото, когато възкръснат от мъртвите, нито се женят, нито се омъжват, а са като ангели на небесата.
论到死人复活,你们没有念过摩西的书荆棘篇上所载的吗? 神对摩西说:我是亚伯拉罕的 神,以撒的 神,雅各的 神。
А за мъртвите – че биват възкресени – не сте ли чели в книгата на Мойсей, как Бог му говори при къпината и му каза: "Аз съм Бог Авраамов, Бог Исааков и Бог Яковов"?
 神不是死人的 神,乃是活人的 神。你们是大错了。
Той не е Бог на мъртвите, а на живите. И така, вие много се заблуждавате.
有一个文士来,听见他们辩论,晓得耶稣回答的好,就问他说:诫命中那是第一要紧的呢?
А един от книжниците, който дойде и ги чу, като спореха, като видя, че им отговори добре, Го попита: Коя е първата от всички заповеди?
耶稣回答说:第一要紧的就是说:以色列啊,你要听,主─我们 神是独一的主。
Иисус отговори: Първата е: "Слушай, Израилю: Господ, нашият Бог, е един Господ;
你要尽心、尽性、尽意、尽力爱主─你的 神。
и да възлюбиш Господа, твоя Бог, с цялото си сърце, с цялата си душа, с целия си ум и с цялата си сила!"
其次就是说:要爱人如己。再没有比这两条诫命更大的了。
А ето втората, (подобна на нея): "Да възлюбиш ближния си като себе си!" Друга заповед, по-голяма от тези, няма.
那文士对耶稣说:夫子说, 神是一位,实在不错;除了他以外,再没有别的 神;
Книжникът Му каза: Правилно, Учителю! Ти говори според истината, защото Бог е един и няма друг, освен Него;
并且尽心、尽智、尽力爱他,又爱人如己,就比一切燔祭和各样祭祀好的多。
и да Го люби човек с цялото си сърце, с целия си разум и с цялата си сила, и да люби ближния си като себе си – това е много повече от всичките всеизгаряния и жертви.
耶稣见他回答的有智慧,就对他说:你离 神的国不远了。从此以后,没有人敢再问他什么。
Иисус, като видя, че той отговори разумно, му каза: Не си далеч от Божието царство. И никой вече не смееше да Му задава въпроси.
耶稣在殿里教训人,就问他们说:文士怎么说基督是大卫的子孙呢?
И когато поучаваше в храма, Иисус заговори и каза: Как казват книжниците, че Христос е Давидов Син?
大卫被圣灵感动,说:主对我主说,你坐在我的右边,等我使你仇敌作你的脚凳。
Сам Давид каза чрез Светия Дух: "Каза Господ на моя Господ: Седи от дясната Ми страна, докато положа враговете Ти под краката Ти."
大卫既自己称他为主,他怎么又是大卫的子孙呢?众人都喜欢听他。
Сам Давид Го нарича Господ. Как тогава Той е негов Син? И голямото множество Го слушаше с удоволствие.
耶稣在教训之间,说:你们要防备文士;他们好穿长衣游行,喜爱人在街市上问他们的安,
И в поучението Си казваше: Пазете се от книжниците, които обичат да ходят пременени и да приемат поздравите по пазарите
又喜爱会堂里的高位,筵席上的首座。
и първите пейки по синагогите, и първите места на празненствата –
他们侵吞寡妇的家产,假意作很长的祷告。这些人要受更重的刑罚!
тези, които изпояждат домовете на вдовиците, даже когато принасят дълги молитви за показ. Те ще приемат по-голямо осъждане.
耶稣对银库坐著,看众人怎样投钱入库。有好些财主往里投了若干的钱。
И като седна Иисус срещу касата, гледаше как народът пускаше пари в касата; и мнозина богаташи пускаха много.
有一个穷寡妇来,往里投了两个小钱,就是一个大钱。
А една бедна вдовица дойде и пусна две лепти, тоест един кодрант.
耶稣叫门徒来,说:我实在告诉你们,这穷寡妇投入库里的,比众人所投的更多。
А Иисус повика учениците Си и им каза: Истина ви казвам: тази бедна вдовица пусна повече от всички, които пускат в касата.
因为,他们都是自己有余,拿出来投在里头;但这寡妇是自己不足,把他一切养生的都投上了。
Защото те всички пускат от излишъка си, а тя от немотията си пусна всичко, което имаше – цялото си препитание.