Romans 7

Или не знаете, братя – защото говоря на такива, които знаят какво е закон – че законът владее над човека само докато той е жив?

Чи ви не знаєте, браття, бо говорю тим, хто знає Закона, що Закон панує над людиною, поки вона живе?

Защото омъжената жена е вързана чрез закона за мъжа си, докато той е жив; но когато мъжът й умре, тя се освобождава от закона на мъжа.

Бо заміжня жінка, поки живе чоловік, прив'язана до нього Законом; а коли помре чоловік, вона звільняється від закону чоловіка.

И така, ако мъжът й е жив и тя се омъжи за друг, ще бъде прелюбодейка; но ако мъжът й умре, тя е свободна от този закон и няма да бъде прелюбодейка, ако се омъжи за друг.

Тому то, поки живе чоловік, вона буде вважатися перелюбницею, якщо стане дружиною іншому чоловікові; коли ж чоловік помре, вона вільна від Закону, і не буде перелюбницею, якщо стане за дружину іншому чоловікові.

И така, братя мои, вие също бяхте умъртвени спрямо закона чрез тялото на Христос, за да станете собственост на Друг – на Възкресения от мъртвите, за да принасяме плод на Бога.

Так, мої браття, і ви вмерли для Закону через тіло Христове, щоб належати вам іншому, Воскреслому з мертвих, щоб приносити плід Богові.

Защото, когато бяхме в плътта, греховните страсти, които се възбуждаха чрез закона, действаха в нашите телесни части, за да принасяме плод на смъртта.

Бо коли ми жили за тілом, то пристрасті гріховні, що походять від Закону, діяли в наших членах, щоб приносити плід смерти.

Но сега ние сме освободени от закона, като умряхме за това, в което бяхме държани; така че да служим по новому, в Духа, а не по старому, по буквата.

А тепер ми звільнились від Закону, умерши для того, чим були зв'язані, щоб служити нам обновленням духа, а не старістю букви.

Тогава какво да кажем? Законът грях ли е? Да не бъде! Но аз не бих познал греха, освен чрез закона; защото не бих знаел пожелание, ако законът не беше казал: ?Не пожелавай.“

Що ж скажемо? Чи Закон то гріх? Зовсім ні! Але я не пізнав гріха, як тільки через Закон, бо я не знав би пожадливости, коли б Закон не наказував: Не пожадай.

Но грехът, като използва възможността чрез заповедта, произведе в мен всякакво пожелание; защото без закон грехът е мъртъв.

Але гріх, узявши привід від заповіді, зробив у мені всяку пожадливість, бо без Закону гріх мертвий.

И аз някога бях жив без закон, но когато дойде заповедта, грехът оживя, а пък аз умрях;

А я колись жив без Закону, але, коли прийшла заповідь, то гріх ожив,

и самата заповед, дадена за живот, ми се оказа за смърт.

а я вмер; і сталася мені та заповідь, що для життя, на смерть,

Защото грехът, като използва възможността чрез заповедта, ме измами и ме умъртви чрез нея.

бо гріх, узявши причину від заповіді, звів мене, і нею вмертвив.

Така че законът е свят и заповедта – свята, справедлива и добра.

Тому то Закон святий, і заповідь свята, і праведна, і добра.

Тогава това ли, което е добро, стана смърт за мен? Да не бъде! Но грехът, за да се показва, че е грях, ми причини смърт чрез това добро нещо, така че чрез заповедта грехът да стане много по-греховен.

Тож чи добре стало мені смертю? Зовсім ні! Але гріх, щоб стати гріхом, приніс мені смерть добром, щоб гріх став міцно грішний через заповідь.

Защото знаем, че законът е духовен; а пък аз съм от плът, продаден под греха.

Бо ми знаємо, що Закон духовний, а я тілесний, проданий під гріх.

Защото не зная какво правя; понеже не върша това, което искам, а онова, което мразя, него върша.

Бо що я виконую, не розумію; я бо чиню не те, що хочу, але що ненавиджу, те я роблю.

Но ако върша това, което не искам, съм съгласен със закона, че е добър.

А коли роблю те, чого я не хочу, то згоджуюсь із Законом, що він добрий,

И така, сега вече не аз върша това, а грехът, който живее в мен.

а тому вже не я це виконую, але гріх, що живе в мені.

Защото зная, че в мен, тоест в моята плът, не живее нищо добро; понеже желание за доброто имам, но не и сила да го върша.

Знаю бо, що не живе в мені, цебто в тілі моїм, добре; бо бажання лежить у мені, але щоб виконати добре, того не знаходжу.

Защото доброто, което желая, не върша; а злото, което не желая, него върша.

Бо не роблю я доброго, що хочу, але зле, чого не хочу, це чиню.

Но ако върша това, което не желая, то вече не го върша аз, а грехът, който живее в мен.

Коли ж я роблю те, чого не хочу, то вже не я це виконую, але гріх, що живе в мені.

И така, намирам този закон, че при мен, който желая да върша доброто, злото присъства.

Тож знаходжу закона, коли хочу робити добро, що зло лежить у мені.

Защото, колкото за вътрешното ми естество, аз се наслаждавам в Божия закон;

Бо маю задоволення в Законі Божому за внутрішнім чоловіком,

но в частите на тялото си виждам различен закон, който воюва против закона на ума ми и ме заробва под закона на греха, който е в частите ми.

та бачу інший закон у членах своїх, що воює проти закону мого розуму, і полонить мене законом гріховним, що знаходиться в членах моїх.

Окаян аз човек! Кой ще ме избави от това тяло на смъртта?

Нещасна я людина! Хто мене визволить від тіла цієї смерти?

Благодаря на Бога чрез Иисус Христос, нашия Господ! И така, сам аз с ума слугувам на Божия закон, а с плътта – на закона на греха.

Дякую Богові через Ісуса Христа, Господа нашого. Тому то я сам служу розумом Законові Божому, але тілом закону гріховному...