Romans 6

Тогава какво да кажем? Да останем ли в греха, за да се умножи благодатта?

Що ж скажемо? Позостанемся в гріху, щоб благодать примножилась? Зовсім ні!

Да не бъде! Как ние, които сме умрели за греха, ще живеем вече в него?

Ми, що вмерли для гріха, як ще будемо жити в нім?

Или не знаете, че ние всички, които бяхме кръстени в Христос Иисус, бяхме кръстени в Неговата смърт?

Чи ви не знаєте, що ми всі, хто христився у Христа Ісуса, у смерть Його христилися?

И така, ние бяхме погребани с Него чрез кръщение в смъртта, така че, както Христос беше възкресен от мъртвите чрез славата на Отца, така и ние да ходим в нов живот.

Отож, ми поховані з Ним хрищенням у смерть, щоб, як воскрес Христос із мертвих славою Отця, так щоб і ми стали ходити в обновленні життя.

Защото, ако сме съединени заедно чрез смърт, подобна на Неговата, ще се съединим и чрез възкресение, (подобно на Неговото);

Бо коли ми з'єдналися подобою смерти Його, то з'єднаємось і подобою воскресення,

като знаем това, че нашият стар човек беше разпънат с Него, за да се унищожи тялото на греха, за да не робуваме вече на греха.

знаючи те, що наш давній чоловік розп'ятий із Ним, щоб знищилось тіло гріховне, щоб не бути нам більше рабами гріха,

Защото този, който е умрял, той е оправдан от греха.

бо хто вмер, той звільнивсь від гріха!

Но ако сме умрели с Христос, вярваме, че и ще живеем с Него;

А коли ми померли з Христом, то віруємо, що й жити з Ним будемо,

като знаем, че Христос, като беше възкресен от мъртвите, вече не умира; смъртта няма вече власт над Него.

знаючи, що Христос, воскреснувши з мертвих, уже більш не вмирає, смерть над Ним не панує вже більше!

Колкото до това, че Той умря – умря веднъж завинаги за греха, а колкото до това, че живее – живее за Бога.

Бо що вмер Він, то один раз умер для гріха, а що живе, то для Бога живе.

Така и вие считайте себе си мъртви за греха, а живи за Бога в Христос Иисус, нашия Господ.

Так само ж і ви вважайте себе за мертвих для гріха й за живих для Бога в Христі Ісусі, Господі нашім.

И така, да не царува грехът във вашето смъртно тяло, та да не се покорявате на неговите страсти.

Тож нехай не панує гріх у смертельному вашому тілі, щоб вам слухатись його пожадливостей,

И не предоставяйте частите на тялото си на греха като оръдия на неправдата, а предоставяйте себе си на Бога като оживели от мъртвите и частите на тялото си на Бога като оръдия на правдата.

і не віддавайте членів своїх гріхові за знаряддя неправедности, але віддавайте себе Богові, як ожилих із мертвих, а члени ваші Богові за знаряддя праведности.

Защото грехът няма да ви владее, понеже не сте под закон, а под благодат.

Бо хай гріх не панує над вами, ви бо не під Законом, а під благодаттю.

Тогава какво? Да грешим ли, защото не сме под закон, а под благодат? Да не бъде!

Що ж? Чи будемо грішити, бо ми не під Законом, а під благодаттю? Зовсім ні!

Не знаете ли, че на когото предавате себе си като послушни слуги, слуги сте на онзи, на когото се покорявате – било на греха, който докарва смърт, или на послушанието, което докарва правда?

Хіба ви не знаєте, що кому віддаєте себе за рабів на послух, то ви й раби того, кого слухаєтесь, або гріха на смерть, або послуху на праведність?

Но да благодарим на Бога, че когато бяхте слуги на греха, вие се покорихте от сърце на онзи образец на учение, на което бяхте обучени,

Тож дяка Богові, що ви, бувши рабами гріха, від серця послухались того роду науки, якому ви себе віддали.

и като бяхте освободени от греха, станахте слуги на правдата.

А звільнившися від гріха, стали рабами праведности.

По човешки говоря поради слабостта на вашата плът. Защото, както предавахте частите на тялото си за слуги на нечистотата и на беззаконието за беззаконие, така сега предайте частите си за слуги на правдата за святост.

Говорю я по-людському, через неміч вашого тіла. Бо як ви віддавали були члени ваші за рабів нечистості й беззаконню на беззаконня, так тепер віддайте члени ваші за рабів праведности на освячення.

Защото, когато бяхте слуги на греха, не бяхте подчинени на правдата.

Бо коли були ви рабами гріха, то були вільні від праведности.

Какъв плод имахте тогава? Неща, за които сега се срамувате, защото краят им е смърт.

Який же плід ви мали тоді? Такі речі, що ними соромитесь тепер, бо кінець їх то смерть.

Но сега, освободени от греха и станали слуги на Бога, имате плода си за святост, а за край – вечен живот.

А тепер, звільнившися від гріха й ставши рабами Богові, маєте плід ваш на освячення, а кінець життя вічне.

Защото заплатата на греха е смърт, а Божият дар е вечен живот в Христос Иисус, нашия Господ.

Бо заплата за гріх смерть, а дар Божий вічне життя в Христі Ісусі, Господі нашім!