Psalms 90

(По слав. 89) Молитва на Божия човек Мойсей. Господи, Ти си ни бил прибежище във всички поколения.
Молитва Мойсея, чоловіка Божого. Господи, пристановищем нашим Ти був з роду в рід!
Преди да се родят планините и да си създал земята и света, от вечността до вечността Ти си Бог.
Перше ніж гори народжені, і поки Ти витворив землю та світ, то від віку й до віку Ти Бог!
Връщаш човека в пръстта и казваш: Върнете се, човешки синове!
Ти людину вертаєш до пороху, і кажеш: Вернітеся, людські сини!
Защото хиляда години в Твоите очи са като вчерашния ден, който премина, или като нощна стража.
Бо в очах Твоїх тисяча літ, немов день той вчорашній, який проминув, й як сторожа нічна...
Завличаш ги като порой, те са като сън, сутрин са като трева, която никне.
Пустив Ти на них течію, вони стали, як сон, вони, як трава, що минає:
Сутрин цъфти и пониква, вечер се окосява и изсъхва,
уранці вона розцвітає й росте, а на вечір зів'яне та сохне!
защото изчезваме от Твоя гняв и ужасени сме от яростта Ти.
Бо від гніву Твого ми гинемо, і пересердям Твоїм перестрашені,
Поставил си безчестията ни пред Себе Си, тайните ни грехове — в светлината на лицето Си.
Ти наші провини поклав перед Себе, гріхи ж нашої молодости на світло Свого лиця!
Защото всичките ни дни отминават в гнева Ти, прекарваме годините си като въздишка.
Бо всі наші дні промайнули у гніві Твоїм, скінчили літа ми свої, як зідхання...
Дните на живота ни са седемдесет години или ако има сила — осемдесет години; но гордостта им е труд и мъка, защото бързо преминават и ние отлитаме.
Дні літ наших у них сімдесят літ, а при силах вісімдесят літ, і гордощі їхні страждання й марнота, бо все швидко минає, і ми відлітаємо...
Кой знае силата на гнева Ти и яростта Ти, според страха от Теб?
Хто відає силу гніву Твого? А Твоє пересердя як страх перед Тобою!
Научи ни така да броим дните си, че да придобием мъдро сърце.
Навчи нас лічити отак наші дні, щоб ми набули серце мудре!
Върни се, ГОСПОДИ! Докога? Смили се над слугите Си!
Привернися ж, о Господи, доки терпітимемо? і пожалій Своїх рабів!
Насити ни рано с милостта Си, за да ликуваме и да се радваме през всичките си дни.
Насити нас уранці Своїм милосердям, і ми будемо співати й радіти по всі наші дні!
Развесели ни според дните, в които си ни наскърбявал, и годините, в които сме видели зло.
Порадуй же нас за ті дні, коли Ти впокоряв нас, за ті роки, що в них ми зазнали лихого!
Нека се яви делото Ти на слугите Ти и величието Ти — на синовете им.
Нехай виявиться Твоє діло рабам Твоїм, а величність Твоя їхнім синам,
И нека бъде върху нас благоволението на ГосподА, нашия Бог, и утвърждавай над нас делото на ръцете ни! Да, утвърждавай делото на нашите ръце!
і хай буде над нами благовоління Господа, Бога нашого, і діло рук наших утверди нам, і діло рук наших утверди його!