Psalms 56

56:1

(По слав. 55) За първия певец. По музиката на Гълъбът на далечните дъбове. Миктам на Давид, когато филистимците го хванаха в Гет. Смили се над мен, Боже, защото иска да ме погълне човек; като воюва цял ден, ме притеснява.

Для дириґетна хору. На „Німа голубка в далечині". Золотий Давидів псалом, коли филистимляни захопили були його в Ґаті.

56:2

Враговете ми цял ден ме преследват; защото много са онези, които с гордост воюват против мен.

Помилуй мене, Боже, бо топче мене чоловік, цілий день він воює та тисне мене!

56:3

Когато съм в страх, на Теб ще се уповавам.

Чатують мої вороги цілий день, бо багато таких, що воюють завзято на мене!

56:4

В Бога — ще хваля словото Му — в Бога съм положил упованието си. Няма да се уплаша, какво ще ми стори човек?

Того дня, коли страх обгортає мене, я надію на Тебе кладу,

56:5

Цял ден изкривяват думите ми, всичките им мисли са против мен за зло.

я в Бозі хвалитиму слово Його, на Бога надію кладу, й не боюся, що тіло учинить мені?

56:6

Събират се, спотайват се, наблюдават стъпките ми, защото причакват душата ми.

Цілий день біль приносять слова мої, усі їхні думки проти мене на зло:

56:7

При греха ще има ли за тях спасение? Боже, повали народите със гняв!

слідкують, ховаються, пильнують вони мої стопи... Як чатують на душу мою,

56:8

Ти скитанията ми преброил си, сълзите ми си сложил в меха Си, не са ли те в Твоята книга?

так Ти через гріх віджени їх, пониж, Боже, людей в Своїм гніві!

56:9

Тогава враговете ми ще се върнат назад в деня, когато Те призова. Това зная — че Бог е откъм мен.

Полічив Ти тиняння моє, помісти ж мої сльози перед Собою, чи ж вони не записані в книзі Твоїй?

56:10

В Бога — ще хваля словото Му — в ГОСПОДА — ще хваля словото Му —

Тоді то мої вороги повтікають назад, того дня, як я кликати буду. Те я знаю, що Бог при мені,

56:11

в Бога съм положил упованието си. Няма да се уплаша, какво ще ми стори човек?

і в Бозі я справу свою докінчу, докінчу я в Господі справу!

56:12

Обещанията ми към Теб са върху мене, Боже; ще Ти принеса благодарствени жертви,

На Бога надію кладу й не боюсь, що людина учинить мені?

56:13

защото Ти Си избавил душата ми от смърт. Не си ли избавил и краката ми от падане, за да ходя пред Бога в светлината на живите?

На мені зостаються, о Боже, присяги Тобі, та для Тебе я виповню жертви хвали. Як Ти спас мою душу від смерти, то хіба ж не спасеш моїх ніг від падіння, щоб у світлі життя я ходив перед Богом?