Acts 20

След утихването на размирицата Павел повика учениците и като им даде наставления, се прости с тях и тръгна да отиде в Македония.

А як заколот стих, то Павло скликав учнів, і, потішивши та попрощавшись із ними, вибрався йти в Македонію.

И като мина през онези места и насърчи учениците с много думи, дойде в Гърция

Перейшовши ж ті сторони та підбадьоривши їх довгим словом, прибув до Геллади,

и престоя три месеца. И понеже юдеите направиха заговор против него, когато се готвеше да отплава за Сирия, той реши да се върне през Македония.

і прожив там три місяці. А як він захотів був відплинути в Сирію, то змову на нього вчинили юдеї, тому він узяв думку вертатись через Македонію.

И до Азия го придружаваха берянинът Сосипатър Пиров и от солунците Аристарх и Секунд, и още Гай от Дервия и Тимотей, и Тихик, и Трофим от Азия.

Разом із ним пішов Сопатер Піррів із Верії, Аристарх та Секунд із Солуня, і Гай дерв'янин, і Тимофій, а з азійців Тихик та Трохим.

Тези бяха отишли по-напред и ни чакаха в Троада.

Вони відбули наперед, і нас дожидали в Троаді.

А ние отплавахме от Филипи след дните на безквасните хлябове и за пет дни дойдохме при тях в Троада, където престояхме седем дни.

А ми відпливли із Филипів по святах Опрісноків, і прибули днів за п'ять у Троаду до них, де сім день прожили.

И в първия ден на седмицата, когато бяхме събрани за разчупването на хляба, Павел беседваше с тях, тъй като щеше да отпътува на следващия ден, и продължи словото си до среднощ.

А дня першого в тижні, як учні зібралися на ламання хліба, Павло мав промову до них, бо вранці збирався відбути, і затягнув своє слово до півночі.

И имаше много светилници в горната стая, където бяхме събрани.

А в горниці, де зібралися ми, було багато світел.

А един младеж на име Евтих, който седеше на един прозорец, беше заспал дълбоко. И когато Павел беседваше още по-надълго, сънят го обори, той падна долу от третия етаж и го вдигнаха мъртъв.

Юнак же один, Євтих на ім'я, сидів на вікні. Його обгорнув міцний сон, бо задовго Павло промовляв, і він сонний хитнувся, і додолу упав із третього поверху, і підняли його мертвого...

Но Павел слезе, падна върху него, прегърна го и каза: Не се безпокойте, защото животът му е в него.

Зійшов же Павло та до нього припав, і, обнявши його, проказав: Заспокойтесь, бо душа його в ньому!

И като се качи горе, разчупи хляба и яде, и говори пак надълго до зори, и след това тръгна.

А вернувшись, він хліб переломив і спожив, і бесіду довго точив, аж до досвітку, потім відбув.

А момчето доведоха живо и много се утешиха.

А хлопця живим привели, і зраділи немало.

А ние тръгнахме по-напред с кораба и отплавахме за Асон, откъдето щяхме да приберем Павел, понеже така беше поръчал, като сам той възнамеряваше да отиде пеша.

А ми наперед пішли до корабля, та в Асс попливли, щоб звідти забрати Павла, бо він так ізвелів, сам бажаючи пішки піти.

И когато се срещна с нас в Асон, ние го взехме и дойдохме в Митилин.

А коли він із нами зійшовся в Ассі, ми взяли його та прибули в Мітілену.

И като отплавахме оттам, на следващия ден дойдохме срещу Хиос, а на другия пристигнахме в Самос; и (като престояхме в Трогилия,) на следващия ден дойдохме в Милит.

І, відплинувши звідти, ми назавтра пристали навпроти Хіосу, а другого дня припливли до Самосу, наступного ж ми прибули до Мілету.

Защото Павел беше решил да отмине Ефес, за да не се бави в Азия, понеже бързаше, ако му беше възможно, да бъде в Ерусалим за деня на Петдесетницата.

Бо Павло захотів поминути Ефес, щоб йому не баритися в Азії, бо він квапився, коли буде можливе, бути в Єрусалимі на день П'ятдесятниці.

А от Милит прати в Ефес да повикат старейшините на църквата.

А з Мілету послав до Ефесу, і прикликав пресвітерів Церкви.

И когато те дойдоха при него, им каза: Вие знаете по какъв начин, още от първия ден, когато стъпих в Азия, прекарах цялото време между вас,

І, як до нього вони прибули, він промовив до них: Ви знаєте, як із першого дня, відколи прибув в Азію, я з вами ввесь час перебував,

като служех на Господа с пълно смирение, с много сълзи и изпитания, които ме сполетяха от заговорите на юдеите,

і служив Господеві з усією покорою, і з рясними слізьми та напастями, що спіткали мене від юдейської змови,

как не пропуснах да ви изявя нищо от това, което е било полезно, и да ви поучавам и публично, и по къщите,

як нічого корисного я не минув, щоб його вам звістити й навчити вас прилюдно і в домах.

като проповядвах и на юдеи, и на гърци покаяние пред Бога и вяра в нашия Господ Иисус Христос.

І я свідчив юдеям та гелленам, щоб вони перед Богом покаялись, та ввірували в Господа нашого Ісуса Христа.

И сега, ето, аз отивам, заставен духом, в Ерусалим, без да зная какво ще ме сполети там,

І ось тепер, побуджений Духом, подаюсь я в Єрусалим, не відаючи, що там трапитись має мені,

освен че Светият Дух свидетелства във всеки град, казвайки, че ме очакват окови и скърби.

тільки Дух Святий в кожному місті засвідчує, кажучи, що кайдани та муки чекають мене...

Но не ме е грижа за нищо, нито ми е скъп животът, стига само да завърша с радост пътя си и служението, което приех от Господ Иисус – да проповядвам благовестието на Божията благодат.

Але я ні про що не турбуюсь, і свого життя не вважаю для себе цінним, аби но скінчити дорогу свою та служіння, яке я одержав від Господа Ісуса, щоб засвідчити Євангелію благодаті Божої.

И сега, ето, аз зная, че всички вие, между които ходих и проповядвах Царството, няма да видите вече лицето ми.

І ось я знаю тепер, що обличчя мого більш не будете бачити всі ви, між якими ходив я, проповідуючи Царство Боже...

Затова аз ви свидетелствам в този ден, че съм чист от кръвта на всички;

Тому дня сьогоднішнього вам свідкую, що я чистий від крови всіх,

защото не се посвених да ви изявя цялата Божия воля.

бо я не вхилявсь об'являти вам усю волю Божу!

Внимавайте за себе си и за цялото стадо, над което Светият Дух ви е поставил надзорници, да пасете църквата на Бога, която Той придоби със Собствената Си кръв.

Пильнуйте себе та всієї отари, в якій Святий Дух вас поставив єпископами, щоб пасти Церкву Божу, яку власною кров'ю набув Він.

Аз зная, че след моето заминаване ще навлязат между вас свирепи вълци, които няма да жалят стадото;

Бо я знаю, що як я відійду, то ввійдуть між вас вовки люті, що отари щадити не будуть...

също и от самите вас ще се издигнат хора, които ще говорят извратено, за да отвличат учениците след себе си.

Із вас самих навіть мужі постануть, що будуть казати перекручене, аби тільки учнів тягнути за собою...

Затова бдете и помнете, че три години не престанах да поучавам всеки един със сълзи денем и нощем.

Тому то пильнуйте, пам'ятаючи, що я кожного з вас день і ніч безперестань навчав зо слізьми ось три роки.

А сега, братя, препоръчвам ви на Бога и на словото на Неговата благодат, което може да ви изгради и да ви даде наследство между всичките осветени.

А тепер доручаю вас Богові та слову благодаті Його, Який має силу будувати та дати спадщину, серед усіх освячених.

Не пожелах на никого среброто или златото, или облеклото.

Ні срібла, ані золота, ні одежі чиєїсь я не побажав...

Вие сами знаете, че тези мои ръце послужиха за моите нужди и за онези, които бяха с мен.

Самі знаєте, що ці руки мої послужили потребам моїм та отих, хто був зо мною.

С всичко ви показах, че като се трудите така, трябва да подкрепяте слабите и да помните думите на Господ Иисус – как Той е казал: Даването е по-блажено от вземането.

Я вам усе показав, що, працюючи так, треба поміч давати слабим, та пам'ятати слова Господа Ісуса, бо Він Сам проказав: Блаженніше давати, ніж брати!

Като изговори това, коленичи и се помоли с всички тях.

Проказавши ж оце, він навколішки впав, та й із ними всіма помолився.

И всички плакаха много и паднаха на шията на Павел, и го целуваха,

І знявсь між усіма плач великий, і вони припадали на Павлову шию, і його цілували...

наскърбени най-много за думите, които каза, че няма вече да видят лицето му. И го изпратиха до кораба.

А найтяжче вони сумували з-за слова, яке він прорік, що не бачитимуть більш обличчя його. І вони провели його до корабля.