Psalms 58

(По слав. 57) За първия певец. По музиката на Не унищожавай. Миктам на Давид. Наистина ли говорите правда, съдии? Право ли съдите, човешки синове?

Ey yöneticiler, gerçekten adil mi karar verirsiniz? Doğru mu yargılarsınız insanları?

Не, в сърцето си вие вършите неправда, за насилието на ръцете си проправяте път по земята.

Hayır! Hep haksızlık tasarlarsınız içinizde, Zorbalık saçar elleriniz yeryüzüne.

Безбожните са отстъпили още от майчината утроба; още щом се родят, се отклоняват тези, които говорят лъжи.

Kötüler daha ana rahmindeyken yoldan çıkar, Doğdu doğalı yalan söyleyerek sapar.

Отровата им е като змийска отрова, те са като глухата кобра, която запушва ухото си,

Zehirleri yılan zehiri gibidir. Kulakları tıkalı bir kobrayı andırırlar,

за да не чуе гласа на омайвачите, колкото и изкусно да омайват.

Usta büyücülerin, Afsuncuların sesini duymak istemeyen bir kobrayı.

Боже, разбий зъбите им в устата им! ГОСПОДИ, строши зъбите на младите лъвове!

Ey Tanrı, kır onların ağzında dişlerini, Sök genç aslanların azı dişlerini, ya RAB!

Нека се излеят като води, които изтичат. Когато стрелят стрелите си, нека са като строшени.

Akıp giden su gibi yok olsunlar. Yaylarını gerince oklarının ucu kırılsın.

Нека бъдат като охлюв, който се разтапя, докато върви; като недоносче на жена, нека слънцето не видят.

Süründükçe eriyen sümüklüböceğe dönsünler. Düşük çocuk gibi güneş yüzü görmesinler.

Преди да могат котлите ви да усетят огъня от тръните, сурови или обгорели, Той с вихрушка ще ги помете.

Kazanlarınız diken ateşini daha duymadan, Yaşı da kurusu da kasırgayla savrulacak kötülerin.

Праведният ще ликува, когато види възмездието, ще измие краката си в кръвта на безбожния.

Doğru adam alınan öcü görünce sevinecek Ve ayaklarını kötünün kanında yıkayacak.

И човек ще каже: Наистина има награда за праведния; наистина има Бог, който съди на земята.

O zaman insanlar, “Gerçekten doğrulara ödül var” diyecek, “Gerçekten dünyayı yargılayan bir Tanrı var.”