Nehemiah 10

А на подпечатаното бяха имената на управителя Неемия, сина на Ахалия, и Седекия,

De som skrev under på denne med segl forsynte skrivelse, var: stattholderen Nehemias, Hakaljas sønn, og Sedekias,

Серая, Азария, Еремия,

Seraja, Asarja, Jirmeja,

Пасхор, Амария, Мелхия,

Pashur, Amarja, Malkia,

Хатус, Севания, Малух,

Hattus, Sebanja, Malluk,

Харим, Меримот, Авдия,

Harim, Meremot, Obadja,

Даниил, Ганатон, Варух,

Daniel, Ginneton, Baruk,

Месулам, Авия, Миамин,

Mesullam, Abia, Mijamin,

Маазия, Велгай и Семая — това са свещениците.

Ma'asja, Bilgai og Semaja; dette var prestene;

И левитите: Иисус, синът на Азания, Венуй от синовете на Инадад, Кадмиил;

og levittene var: Josva, Asanjas sønn, Binnui av Henadads barn og Kadmiel,

и братята им: Севания, Одия, Келита, Фелая, Анан,

og deres brødre: Sebanja, Hodia, Kelita, Pelaja, Hanan,

Михей, Реов, Асавия,

Mika, Rehob, Hasabja,

Закхур, Серевия, Севания,

Sakkur, Serebja, Sebanja,

Одия, Ваний и Венину.

Hodia, Bani og Beninu.

Главите на народа: Фарос, Фаат-Моав, Елам, Зату, Ваний,

Og folkets høvdinger var: Paros, Pahat-Moab, Elam, Sattu, Bani,

Вуний, Азгад, Вивай,

Bunni, Asgad, Bebai,

Адония, Вагуй, Адин,

Adonja, Bigvai, Adin,

Атир, Езекия, Азур,

Ater, Hiskia, Assur,

Одия, Асум, Висай,

Hodia, Hasum, Besai,

Ариф, Анатот, Невай,

Harif, Anatot, Nobai,

Магфиас, Месулам, Изир,

Magpias, Mesullam, Hesir,

Месизавеил, Садок, Ядуа,

Mesesabel, Sadok, Jaddua,

Фелатия, Анан, Аная,

Pelatja, Hanan, Anaja,

Осия, Анания, Асув,

Hosea, Hananja, Hasub,

Алоис, Филея, Совив,

Hallohes, Pilha, Sobek,

Реум, Асавна, Маасия и

Rehum, Hasabna, Ma'aseja,

Ахия, Анан, Ганан,

Akia, Hanan, Anan,

Малух, Харим и Ваана.

Malluk, Harim og Ba'ana.

И останалият народ, свещениците, левитите, вратарите, певците, нетинимите и всички, които се бяха отделили от народите на страните и се бяха прилепили към Божия закон, жените им, синовете им и дъщерите им, всички, които знаеха и разбираха,

Resten av folket, prestene, levittene, dørvokterne, sangerne, tempeltjenerne og alle de som hadde skilt sig fra de fremmede folk for å leve efter Guds lov, med hustruer, sønner og døtre, så mange som hadde kunnskap og forstand -

се присъединиха към братята си, към високопоставените между тях, и встъпиха в клетва и обрек да ходят по Божия закон, който беше даден чрез Божия слуга Мойсей, и да спазват и вършат всичките заповеди на ГОСПОДА, нашия Господ, правилата Му и наредбите Му.

alle disse holdt sig til de fornemme blandt sine brødre og svor en dyr ed på at de vilde vandre efter Guds lov, som var gitt ved Guds tjener Moses, og at de vilde holde og gjøre efter alle Herrens, vår Herres bud og lover og forskrifter,

И се заклеха: Няма да даваме дъщерите си на народите на земята и няма да вземаме техните дъщери за синовете си!

at vi ikke skulde gi våre døtre til de fremmede folk, ei heller ta deres døtre til hustruer for våre sønner,

И ако народите на земята донесат стоки или каквато и да е храна за продан в съботен ден, няма да купуваме от тях в събота или в друг свят ден! И оставяме седмата година и изискването на всеки дълг!

at vi, når de fremmede folk kom med sine varer og alle slags korn for å selge det på sabbaten, ikke skulde kjøpe det av dem på sabbaten eller nogen annen helligdag, og at vi i det syvende år skulde la landet hvile og eftergi alle krav.

И си налагаме задължение да даваме всяка година по една трета сикъл за службата на дома на нашия Бог,

Og vi påtok oss den forpliktelse at vi skulde avgi tredjedelen av en sekel årlig til tjenesten i vår Guds hus,

за присъствените хлябове, за постоянния хлебен принос, за постоянното всеизгаряне, за това в съботите и на новолунията и на празниците и за светите неща, и за жертвите за грях, за да се прави умилостивение за Израил, и за цялата работа в дома на нашия Бог.

til skuebrødene og det daglige matoffer og det daglige brennoffer og til offerne på sabbatene, nymånedagene og høitidene og til takkofferne og til syndofferne som tjente til soning for Israel, og til alt arbeidet i vår Guds hus.

И ние, свещениците, левитите и народът, хвърлихме жребия помежду си за приноса на дървата, за да се докарват в дома на нашия Бог според бащините ни домове, в определени времена всяка година, за да горят върху олтара на ГОСПОДА, нашия Бог, както е предписано в закона.

Og vi, prestene, levittene og folket, kastet lodd om avgivelsen av ved til templet, hvorledes vi år for år til fastsatte tider skulde føre den til vår Guds hus efter våre familier for å brenne den på Herrens, vår Guds alter, som foreskrevet er i loven.

И обещахме всяка година да донасяме в ГОСПОДНИЯ дом първите плодове от земята си и първите плодове от роденото от всяко дърво;

Vi vedtok også år for år å føre førstegrøden av vår jord og de første modne frukter av alle trær til Herrens hus

и да довеждаме в дома на нашия Бог, на свещениците, които извършват службата в дома на нашия Бог, първородните от синовете си и от добитъка си, както е предписано в закона, първородните от говедата си и от дребния си добитък;

og de førstefødte av våre sønner og av vår buskap, som foreskrevet er i loven, og å føre det førstefødte av vårt storfe og vårt småfe til vår Guds hus, til prestene som gjør tjeneste i vår Guds hus;

и да донасяме на свещениците в стаите на дома на нашия Бог първото от тестото си и възвишаемите си приноси, и плодовете от всякакво дърво, вино и маслинено масло, и десятъците от земята си, за левитите — защото левитите трябва да вземат десятъците по всичките градове, където обработваме земята.

og det første av vårt mel og våre hellige gaver og alle slags trefrukt, most og olje skulde vi føre til prestene, til kammerne i vår Guds hus, og tienden av vår jord til levittene, og levittene skulde selv innkreve tiende i alle de byer hvor vi driver akerbruk.

И свещеникът, синът на Аарон, да бъде с левитите, когато левитите вземат десятъците. И левитите да донасят десятъка от десятъка в дома на нашия Бог, в стаите на съкровищницата.

Og en prest, en av Arons sønner, skulde være med levittene når de innkrevde tiende, og selv skulde levittene føre tienden av sin tiende op til vår Guds hus, til kammerne i forrådshuset.

Защото израилевите синове и левиевите синове трябва да донасят възвишаемите приноси от житото, от виното и от маслиненото масло в стаите, където са съдовете на светилището, и свещениците, които извършват службата, и вратарите, и певците. И така няма да оставим дома на нашия Бог.

For både Israels barn og Levis barn skulde føre den hellige avgift av kornet, mosten og oljen til kammerne, hvor helligdommens kar er, og hvor de prester som gjør tjeneste, og dørvokterne og sangerne holder til. - Vi skulde ikke svikte vår Guds hus.