I Corinthians 4

Така всеки човек да ни счита за Христови служители и управители на Божиите тайни.

Således akte I oss som Kristi tjenere og husholdere over Guds hemmeligheter!

А това, което тук се изисква от управителите, е всеки да се намери верен.

For øvrig kreves det av husholdere at de må finnes tro.

А за мен е най-малко нещо да бъда съден от вас или от човешки съд; аз дори не съдя сам себе си.

Men for mig har det lite å si å dømmes av eder eller av en menneskelig domstol; ja, jeg dømmer mig ikke engang selv;

Защото, въпреки че не се съзнавам виновен в нищо, пак с това не съм оправдан; защото Господ е Този, който ще ме съди.

for vel vet jeg intet med mig selv, men dermed er jeg ikke rettferdiggjort; men den som dømmer mig, er Herren.

Затова не съдете нищо преждевременно, докато не дойде Господ, който ще извади на светло скритото в тъмнината и ще изяви намеренията на сърцата. И тогава всеки ще получи своята похвала от Бога.

Døm derfor ikke noget før tiden, før Herren kommer, han som også skal føre frem for lyset det som har vært skjult i mørket, og åpenbare hjertenes råd; og da skal enhver få sin ros av Gud.

И това, братя, преносно приспособих към себе си и Аполос заради вас, за да се научите чрез нас да не мъдрувате повече от написаното и да не се гордее някой от вас с един против друг.

Dette, brødre, har jeg overført på mig selv og Apollos for eders skyld, forat I ved oss må lære ikke å gå ut over det som skrevet er, forat ingen av eder skal bli opblåst, for den ene mot den andre.

Защото, кой те прави да се отличаваш от другиго? И какво имаш, което да не си получил? Но ако си го получил, защо се хвалиш, като че не си го получил?

For hvem gir vel dig fortrin? Og hvad har du, som du ikke har fått? Men om du nu har fått noget, hvorfor roser du dig da som om du ikke hadde fått det?

Сити сте вече! Обогатихте се вече! Възцарихте се без нас! О, да бяхте се възцарили (наистина), че и ние да царуваме с вас!

I er alt blitt mette; I er alt blitt rike; uten oss er I blitt herrer! Ja, gid I var blitt herrer, så vi kunde herske sammen med eder!

Защото аз мисля, че Бог изложи нас, апостолите, като най-последни, като осъдени на смърт; защото станахме за показ на света — както на ангелите, така и на хората:

For mig tykkes at Gud har vist oss apostler frem som de ringeste, som dødsdømte; for et skuespill er vi blitt for verden, både for engler og for mennesker.

ние сме безумни заради Христос, а вие сте разумни в Христос; ние — слаби, а вие — силни; вие — почитани, а ние — опозорени.

Vi er dårer for Kristi skyld, men I er kloke i Kristus; vi er skrøpelige, men I er sterke; I er hedret, men vi er æreløse.

Ние и досега гладуваме и жадуваме, и сме голи, и сме бити, и се скитаме бездомни,

Like til denne stund er vi både hungrige og tørste og nakne og mishandlet og hjemløse og mødige,

трудим се, работейки с ръцете си. Като ни хулят — благославяме, като ни гонят — търпим,

idet vi arbeider med våre egne hender; vi blir utskjelt - og vi velsigner; vi blir forfulgt - og vi tåler det;

като ни злословят — умоляваме. Досега станахме като смет на света, измет на всичко.

Vi blir spottet - og vi formaner; vi er blitt som utskudd i verden, en vemmelse for alle, inntil nu.

Не пиша това, за да ви засрамя, а за да ви увещая, като възлюбени мои деца.

Jeg skriver ikke dette for å vanære eder, men for å påminne eder som mine elskede barn.

Защото, дори и да имате десетки хиляди възпитатели в Христос, пак нямате много бащи; понеже аз ви родих в Христос Иисус чрез благовестието.

For om I og har ti tusen læremestere i Kristus, så har I dog ikke mange fedre; for jeg har avlet eder i Kristus Jesus ved evangeliet.

Затова ви моля настойчиво: бъдете мои подражатели!

Jeg formaner eder derfor: Bli mine efterfølgere!

Поради тази причина ви изпратих Тимотей, който е мое възлюбено и вярно дете в Господа; той ще ви напомни моите пътища в Христос, които аз поучавам навсякъде във всяка църква.

Derfor har jeg sendt Timoteus til eder, han som er mitt elskede og trofaste barn i Herren, forat han skal minne eder om mine veier i Kristus, således som jeg lærer overalt i hver menighet.

Но някои се възгордяха, като че ли нямаше да дойда при вас.

Men somme er blitt opblåst, i den tanke at jeg ikke skulde komme til eder;

Но ако Господ желае, аз скоро ще дойда при вас и ще изпитам не думите, а силата на онези, които са се възгордели.

men jeg kommer snart til eder, om Herren vil, og får da lære å kjenne ikke ordene, men kraften hos dem som er opblåst;

Защото Божието царство не се състои в думи, а в сила.

for Guds rike består ikke i ord, men i kraft.

Какво искате? Да дойда при вас с тояга ли, или с любов и кротък дух?

Hvad vil I? skal jeg komme til eder med ris, eller med kjærlighet og saktmodighets ånd?