Ecclesiastes 3

Има време за всяко нещо и определено време за всяко намерение под небето:

Kaikella on määräaika, ja aikansa on joka asialla taivaan alla.

време за раждане и време за умиране; време за насаждане и време за изкореняване на насаденото;

Aika on syntyä ja aika kuolla. Aika on istuttaa ja aika repiä istutus.

време за убиване и време за изцеляване; време за събаряне и време за градене;

Aika on surmata ja aika parantaa. Aika on purkaa ja aika rakentaa.

време за плачене и време за смеене; време за жалеене и време за танцуване;

Aika on itkeä ja aika nauraa. Aika on valittaa ja aika hypellä.

време за хвърляне на камъни и време за събиране на камъни; време за прегръщане и време за въздържане от прегръщане;

Aika on heitellä kiviä ja aika kerätä kivet. Aika on syleillä ja aika olla syleilemättä.

време за търсене и време за изгубване; време за пазене и време за изхвърляне;

Aika on etsiä ja aika kadottaa. Aika on säilyttää ja aika viskata pois.

време за късане и време за шиене; време за мълчане и време за говорене;

Aika on reväistä rikki ja aika ommella yhteen. Aika on olla vaiti ja aika puhua.

време за обичане и време за мразене; време за война и време за мир.

Aika on rakastaa ja aika vihata. Aika on sodalla ja aika rauhalla.

Каква полза има работникът от това, в което се труди?

Mitä hyötyä on työntekijällä siitä, mistä hän näkee vaivaa?

Видях труда, който Бог даде на човешките синове, за да се трудят в него.

Minä olen katsonut sitä työtä, minkä Jumala on antanut ihmislapsille, heidän sillä itseään rasittaaksensa.

Той е направил всяко нещо хубаво на времето му. Положил е и вечността в тяхното сърце, без човек да може да издири делото, което Бог е извършил, от началото до края.

Kaiken hän on tehnyt kauniisti aikanansa, myös iankaikkisuuden hän on pannut heidän sydämeensä; mutta niin on, ettei ihminen käsitä tekoja, jotka Jumala on tehnyt, ei alkua eikä loppua.

Познах, че няма по-добро за тях, освен да се веселят и да вършат добро през живота си,

Minä tulin tietämään, ettei heillä ole muuta onnea kuin iloita ja tehdä hyvää eläessänsä.

а и че всеки човек яде и пие, и вижда добро в целия си труд — това е дар от Бога.

Mutta jokaiselle ihmiselle on sekin, että hän syö ja juo ja nauttii hyvää kaiken vaivannäkönsä ohessa, Jumalan lahja.

Познах, че всичко, което Бог прави, ще бъде вечно; не може нищо да се прибави към него, и нищо да се отнеме от него. Бог го прави, за да Му се боят.

Minä tulin tietämään, että kaikki, mitä Jumala tekee, pysyy iäti. Ei ole siihen lisäämistä eikä siitä vähentämistä. Ja Jumala on sen niin tehnyt, että häntä peljättäisiin.

Каквото е, вече е било и каквото ще бъде, вече е било; и Бог издирва миналото.

Mitä nyt on, sitä on ollut jo ennenkin; ja mitä vasta on oleva, sitä on ollut jo ennenkin. Jumala etsii jälleen sen, mikä on mennyttä.

И още видях под слънцето мястото на съда, а там — беззаконието, и мястото на правдата, а там — беззаконието.

Vielä minä näin auringon alla oikeuspaikan, ja siinä oli vääryys, ja vanhurskauden paikan, ja siinä oli vääryys.

Казах в сърцето си: Бог ще съди и правЕдния и безбожния, защото там има време за всяко намерение и за всяко дело.

Minä sanoin sydämessäni: Vanhurskaan ja väärän tuomitsee Jumala, sillä siellä on jokaisella asialla ja jokaisella teolla aikansa.

Казах в сърцето си: Заради делото на човешките синове е това, за да ги изпита Бог, за да видят, че сами за себе си, без Бога, те са животни.

Minä sanoin sydämessäni: Ihmislasten tähden se niin on, jotta Jumala heitä koettelisi ja he tulisivat näkemään että he omassa olossaan ovat eläimiä.

Защото участта на човешките синове и участта на животните е една участ. Както умира единият, така умира и другият; и едно дихание имат всички. И човекът няма никакво предимство пред животните, защото всичко е суета.

Sillä ihmislasten käy niinkuin eläintenkin; sama on kumpienkin kohtalo. Niinkuin toiset kuolevat, niin toisetkin kuolevat; yhtäläinen henki on kaikilla. Ihmisillä ei ole mitään etua eläinten edellä, sillä kaikki on turhuutta.

Всичко отива на едно място; всичко е от пръстта, и всички се връщат в пръстта.

Kaikki menee samaan paikkaan. Kaikki on tomusta tullut, ja kaikki palajaa tomuun.

Кой знае, че духът на човека се издига горе, а духът на животното слиза долу на земята?

Kuka tietää ihmisen hengestä, kohoaako se ylös, ja eläimen hengestä, vajoaako se alas maahan?

И така, видях, че няма по-добро от това, да се радва човек в делата си, защото това е делът му. Понеже кой ще го доведе да види какво ще бъде след него?

Niin minä tulin näkemään, että ei ole mitään parempaa, kuin että ihminen iloitsee teoistansa, sillä se on hänen osansa. Sillä kuka tuo hänet takaisin näkemään iloksensa sitä, mikä tulee hänen jälkeensä?