Psalms 146

(По слав. 145) Алилуя! Хвали ГОСПОДА, душо моя!

Halelujah. Chval, duše má, Hospodina.

Ще хваля ГОСПОДА докато съм жив, ще пея хваления на моя Бог, докато съм!

Chváliti budu Hospodina, dokud jsem živ, žalmy zpívati Bohu svému, dokud mne stává.

Не се уповавайте на князе, нито на човешки син, в когото няма спасение.

Nedoufejtež v knížatech, v synech lidských, v nichž není vysvobození.

Духът му излиза, той се връща в земята си и в същия този ден намеренията му загиват.

Vychází duch jejich, navracují se do země své, v tentýž den mizejí myšlení jejich.

Блажен онзи, чиято помощ е Богът на Яков, чиято надежда е в ГОСПОДА, неговия Бог,

Blahoslavený ten, jehož spomocník jest Bůh silný Jákobův, jehož naděje jest v Hospodinu Bohu jeho,

който е направил небето и земята, морето и всичко, което е в тях, който пази вярност до века,

Kterýž učinil nebe, zemi, moře, i vše, což v nich jest, kterýž ostříhá pravdy až na věky,

който извършва правосъдие за угнетените, който дава храна на гладните. ГОСПОД развързва вързаните.

Kterýž činí soud utištěným, dává chléb lačným. Hospodin vysvobozuje vězně.

ГОСПОД отваря очите на слепите. ГОСПОД изправя приведените. ГОСПОД обича праведните.

Hospodin otvírá oči slepých, Hospodin pozdvihuje snížených, Hospodin miluje spravedlivé.

ГОСПОД пази чужденците. Той подкрепя сирачето и вдовицата, а пътя на безбожните обръща.

Hospodin ostříhá příchozích, sirotku a vdově pomáhá, ale cestu bezbožných podvrací.

ГОСПОД ще царува до века, Твоят Бог, Сионе — за всички поколения! Алилуя!

Kralovati bude Hospodin na věky, Bůh tvůj, ó Sione, od národu až do pronárodu. Halelujah.