I Corinthians 13

Ако говоря с човешки и ангелски езици, а любов нямам, аз съм станал мед, която звънти, или кимвал, който дрънка.

Kad bih sve jezike ljudske govorio i anđeoske, a ljubavi ne bih imao, bio bih mjed što ječi ili cimbal što zveči.

И ако имам пророческа дарба и зная всички тайни и всяко знание, и ако имам всичката вяра, така че и планини да премествам, а любов нямам, нищо не съм.

Kad bih imao dar prorokovanja i znao sva otajstva i sve spoznanje; i kad bih imao svu vjeru da bih i gore premještao, a ljubavi ne bih imao - ništa sam!

И ако раздам целия си имот за прехрана на бедните и ако предам тялото си на изгаряне, а любов нямам, нищо не ме ползва.

I kad bih razdao sav svoj imutak i kad bih predao tijelo svoje da se sažeže, a ljubavi ne bih imao - ništa mi ne bi koristilo.

Любовта дълго търпи и е милостива, любовта не завижда, любовта не се превъзнася, не се гордее,

Ljubav je velikodušna, dobrostiva je ljubav, ne zavidi, ljubav se ne hvasta, ne nadima se;

не безобразничи, не търси своето, не се раздразнява, не мисли зло,

nije nepristojna, ne traži svoje, nije razdražljiva, ne pamti zlo;

не се радва на неправдата, а се радва заедно с истината,

ne raduje se nepravdi, a raduje se istini;

всичко премълчава, на всичко хваща вяра, на всичко се надява, всичко търпи.

sve pokriva, sve vjeruje, svemu se nada, sve podnosi.

Любовта никога не преминава; обаче пророчества ли са, ще се прекратят, езици ли са, ще престанат, знание ли е, ще се прекрати.

Ljubav nikad ne prestaje. Prorokovanja? Uminut će. Jezici? Umuknut će. Spoznanje? Uminut će.

Защото отчасти знаем и отчасти пророкуваме,

Jer djelomično je naše spoznanje, i djelomično prorokovanje.

но когато дойде съвършеното, тогава това, което е частично, ще се прекрати.

A kada dođe ono savršeno, uminut će ovo djelomično.

Когато бях дете, като дете говорех, като дете мислех, като дете отсъждах. Но когато станах мъж, прекратих детското.

Kad bijah nejače, govorah kao nejače, mišljah kao nejače, rasuđivah kao nejače. A kad postadoh zreo čovjek, odbacih ono nejačko.

Защото сега виждаме неясно, като в огледало, а тогава ще видим лице в лице. Сега познавам отчасти, а тогава ще позная напълно, както и аз съм бил напълно познат.

Doista, sada gledamo kroza zrcalo, u zagonetki, a tada - licem u lice! Sada spoznajem djelomično, a tada ću spoznati savršeno, kao što sam i spoznat!

И така, остават тези трите: вяра, надежда и любов; но най-голямата от тях е любовта.

A sada: ostaju vjera, ufanje i ljubav - to troje - ali najveća je među njima ljubav.