Ecclesiastes 1

Думите на проповедника, сина на Давид, цар в Ерусалим:

Суета на суетите! — казва проповедникът. — Суета на суетите, всичко е суета.

Каква полза има човек от целия си труд, в който се труди под слънцето?

Едно поколение преминава и друго поколение идва, а земята вечно стои.

И слънцето изгрява и слънцето залязва, и бърза към мястото, където е изгряло.

Вятърът отива на юг и се обръща на север, непрестанно се върти и отива, и в кръгообразните си пътища се връща вятърът.

Всички реки отиват в морето, а морето не се напълва. На мястото, където реките отиват, там те се връщат да отидат отново.

Всички думи са трудни, нищо не може да каже човек. Окото не се насища с гледане и ухото не се напълва със слушане.

Каквото е било, това и ще бъде и каквото е извършено, това и ще се извърши; и няма нищо ново пред слънцето.

Има ли нещо, за което да се каже: Виж, това е ново? То вече е било в древни времена преди нас.

Няма спомен за предишните; и за следващите, които ще бъдат, няма да има спомен между онези, които ще бъдат после.

Аз, проповедникът, бях цар над Израил в Ерусалим.

И предадох сърцето си да издиря и да изследвам чрез мъдрост всичко, което се върши под небето. Тежка работа е дал Бог на човешките синове, за да се трудят в нея.

Видях всичките дела, които се вършат под слънцето, и ето, всичко е суета и гонене на вятър.

Кривото не може да се изправи и липсващото не може да се брои.

Аз говорих в сърцето си и казах: Ето, увеличих и умножих мъдрост повече от всички, които са били преди мен в Ерусалим, и сърцето ми видя изобилие от мъдрост и знание.

И предадох сърцето си, за да позная мъдрост и да позная лудост и безумие. Разбрах, че и това е гонене на вятър.

Защото в многото мъдрост има много тъга, и който умножава знание, умножава печал.