Leviticus 7

А оце закон жертви за провину, Найсвятіше вона.
И това е законът за жертвата за вина: тя е пресвята.
На місці, де ріжуть цілопалення, заріжуть жертву за провину, а кров її священик покропить на жертівника навколо.
На мястото, където колят всеизгарянето, да колят и жертвата за вина и с кръвта й свещеникът да поръси олтара от всички страни.
А ввесь її лій із неї він принесе, курдюка, і лій, що покриває нутрощі,
От нея да принася цялата й тлъстина: опашката, тлъстината, която покрива вътрешностите,
і обидві нирки, і лій, що на них, що на стегнах, а сальника на печінці здійме з нирками,
и двата бъбрека с тлъстината, която е около тях и към слабините, и булото на дроба, което да отдели с бъбреците.
та й спалить те священик на жертівнику, це огняна жертва для Господа, жертва за провину вона.
И свещеникът да ги изгори на олтара за жертва чрез огън на ГОСПОДА; това е жертва за вина.
Кожен чоловічої статі серед священиків буде їсти її, на місці святому буде вона їджена, Найсвятіше вона.
Всеки от мъжки пол от семействата на свещениците да я яде; на свято място да се яде; тя е пресвята.
Як про жертву за гріх, так само про жертву за провини закон їм один: священикові, що очистить нею, йому вона буде.
Както е жертвата за грях, така е и жертвата за вина; един закон да има за тях. Който свещеник прави умилостивение чрез нея, негова да бъде.
А священик, що приносить чиєсь цілопалення, шкура цілопалення, яке приніс він, священикові, йому вона буде.
А свещеникът, който принася на някого всеизгаряне, на този свещеник да бъде кожата на всеизгарянето, което е принесъл.
І кожна жертва хлібна, що в печі буде печена, і кожна приготовлена в горшку та на лопатці, священикові, що приносить її, йому вона буде.
И всеки хлебен принос, който е печен в пещ, и всичко, което е сготвено в гърне или тава, да бъде на свещеника, който го принася.
А кожна хлібна жертва, мішана в оливі й суха, буде вона всім синам Аароновим, як одному, так і другому.
А всеки хлебен принос, омесен с маслинено масло или сух, да бъде на всички синове на Аарон, на всекиго по равно.
А оце закон про мирну жертву, що хтось принесе її Господеві.
А това е законът за примирителната жертва, която ще се принася на ГОСПОДА:
Якщо принесе її на подяку, то він принесе на жертву подяки прісні калачі, мішані в оливі, і прісні коржі, помазані оливою, і вимішана пшенична мука, калачі, мішані в оливі.
ако някой я принесе за благодарност, с благодарствената жертва да принесе и безквасни пити, омесени с маслинено масло, и безквасни кори, намазани с масло, и пшенично брашно, направено на пити, омесени с масло.
Разом із калачами квашеного хліба принесе він жертву свою, при мирній жертві подяки його.
А освен питите да принесе с благодарствената си примирителна жертва и принос от квасен хляб.
І принесе він щось одне з кожної жертви, приношення для Господа; це буде священикові, що кропить кров мирної жертви, буде йому.
И от целия си принос да принесе по едно от всички като възвишаем принос пред ГОСПОДА; да бъде на свещеника, който ръси с кръвта на примирителната жертва.
А м'ясо мирної жертви подяки його буде їджене в дні його жертви, не позоставить із нього нічого до ранку.
И месото на благодарствената му примирителна жертва да се яде същия ден, в който е принесено; да не оставя от него до сутринта.
А якщо жертва його приношення обітниця, або добровільний дар, то вона буде їджена в день принесення ним його жертви, а позостале з неї й назавтра буде їджене.
Но ако жертвата на приноса му е обрек или доброволен принос, да се яде в същия ден, в който е принесъл жертвата си; и каквото остане от нея, да се яде на другия ден;
А позостале з м'яса кривавої жертви в третім дні буде спалене.
но каквото остане от месото на жертвата до третия ден, да се изгори в огън.
А якщо справді буде їджене з м'яса мирної жертви його в третім дні, то не буде вподобаний той, хто приносить її, це не буде залічене йому, буде нечисть; а хто їстиме з неї, понесе свій гріх.
И ако нещо от месото на примирителната му жертва се изяде на третия ден, онзи, който я принася, няма да има благоволение и няма да му се счете жертвата; тя ще бъде отвратителна и онзи човек, който яде от нея, ще носи беззаконието си.
А те м'ясо, що доторкнеться до чогось нечистого, не буде їджене, на огні буде спалене. А м'ясо чисте кожен чистий буде їсти м'ясо.
Месото, което се допре до каквото и да било нечисто нещо, да не се яде; да се изгори в огън. А за месото — всеки, който е чист, да яде месо,
А душа, що буде їсти м'ясо з мирної жертви, що вона Господня, а нечисть його на ньому, то буде вона винищена з народу свого.
но онзи човек, който има нечистота на себе си и яде от месото на ГОСПОДНАТА примирителна жертва, този човек да се изтреби измежду народа си.
А коли хто доторкнеться до чогось нечистого, до нечистоти людської, або до нечистої худоби, або до всього нечистого плазуючого, та проте буде їсти з м'яса мирної жертви, що Господня вона, то буде той винищений із народу свого.
Също и онзи човек, който се допре до нечисто нещо, до човешка нечистота или до нечисто животно, или до каквато и да било нечиста гнусота, и яде от месото на ГОСПОДНАТА примирителна жертва, този човек да се изтреби измежду народа си.
І Господь промовляв до Мойсея, говорячи:
И ГОСПОД говори на Мойсей и каза:
Кажи до Ізраїлевих синів, говорячи: жодного лою волового, ані овечого, ані козиного не будете їсти.
Говори на израилевите синове и кажи: Да не ядете никаква тлъстина, нито от говедо, нито от овца, нито от коза.
А лій із падла й лій пошматованого буде вживаний для всякої потреби, але їсти не будете їсти його.
Тлъстината на естествено умряло и тлъстината на разкъсано от звяр може да се употреби за всяка друга нужда; но в никакъв случай да не ядете от нея.
Бо кожен, хто їсть лій із худоби, що з неї приносить огняну жертву для Господа, то душа та, що їсть, буде винищена з народу свого.
Защото, който яде тлъстина от животно, от което се принася жертва чрез огън на ГОСПОДА, този човек, който яде от нея, да се изтреби измежду народа си.
І жодної крови птаства та худоби не будете їсти по всіх ваших оселях.
И в никое от жилищата си да не ядете никаква кръв, била тя от птица или от животно.
Кожна душа, що їстиме якубудь кров, то буде винищена душа та з-посеред народу свого.
Всеки човек, който яде каквато и да е кръв, този човек да се изтреби измежду народа си.
І Господь промовляв до Мойсея, говорячи:
И ГОСПОД говори на Мойсей и каза:
Промовляй до Ізраїлевих синів, говорячи: Хто приносить свою мирну жертву до Господа, той принесе своє приношення Господеві з своєї мирної жертви.
Говори на израилевите синове и кажи: Който принася примирителна жертва на ГОСПОДА, да донесе от примирителната си жертва приноса си на ГОСПОДА.
Руки його принесуть огняні жертви Господні, лій із грудиною, принесе грудину, щоб колихати її, як колихання перед Господнім лицем.
Собствените му ръце да донесат жертвите чрез огън на ГОСПОДА; да донесе тлъстината с гърдите, за да се подвижат гърдите за движим принос пред ГОСПОДА.
І священик спалить той лій на жертівнику. А та грудина буде Ааронові та синам його.
Свещеникът да изгори тлъстината на олтара, а гърдите да бъдат за Аарон и синовете му.
А праве стегно з мирних жертов ваших дасте священикові, як приношення.
И дясното бедро да давате на свещеника като възвишаем принос от примирителните си жертви.
Хто з Ааронових синів приносить кров мирних жертов та лій, йому буде на пайку праве стегно.
Който от синовете на Аарон принесе кръвта на примирителната жертва и тлъстината, да има за свой дял дясното бедро.
Бо Я взяв від Ізраїлевих синів грудину колихання й стегно приношення з мирних жертов їхніх, та й дав їх священикові Ааронові й синам його на вічну постанову від Ізраїлевих синів.
Защото Аз взех от израилевите синове, от примирителните им жертви, гърдите на движимия принос и бедрото на въвишаемия принос и ги дадох на свещеника Аарон и на синовете му като вечна наредба от израилевите синове.
Оце частка з помазання Аарона та частка з помазання синів його з огняних жертов Господніх у день приношення їх на священнослуження Господеві,
Това е делът на помазването на Аарон и на помазването на синовете му от жертвите чрез огън на ГОСПОДА в деня, когато ги представи, за да свещенодействат на ГОСПОДА,
що наказав Господь давати їм у день їхнього помазання від Ізраїлевих синів, вічна постанова на їхні покоління!
който дял ГОСПОД заповяда да им се дава от израилевите синове в деня, когато ги помаза. Това е вечна наредба в поколенията им.
Оце закон про цілопалення, про хлібну жертву, і про жертву за гріх, і про жертву за провину, і про посвячення, та про жертву мирну,
Това е законът за всеизгарянето, за хлебния принос и за жертвата за грях, и за жертвата за вина, и за посвещенията, и за примирителната жертва,
що Господь наказав був Мойсеєві на Сінайській горі в день наказу Його Ізраїлевим синам приносити жертви свої Господеві в Сінайській пустині.
който ГОСПОД заповяда на Мойсей на Синайската планина в деня, в който заповяда на израилевите синове да принасят жертвите си на ГОСПОДА в Синайската пустиня.