I Chronicles 17

І сталося, як Давид сидів був у домі своїм, то сказав Давид до пророка Натана: Ось я сиджу в кедровому домі, а ковчег Господнього заповіту під занавісами!...

И когато Давид се настани в къщата си, Давид каза на пророк Натан: Ето, аз живея в кедров дом, а ковчегът на ГОСПОДНИЯ завет стои под завеси на шатър.

І сказав Натан до Давида: Зроби все, що в серці твоєму, бо Бог із тобою!

И Натан каза на Давид: Направи всичко, което е в сърцето ти, защото Бог е с теб.

І сталося тієї ночі, і було Боже слово до Натана, говорячи:

Но през същата нощ Божието слово беше към Натан и каза:

Іди, і скажеш Моєму рабові Давидові: Так сказав Господь: Не ти збудуєш Мені цього храма на перебування.

Иди и кажи на слугата Ми Давид: Така говори ГОСПОД: Ти няма да Ми построиш дом, в който да обитавам,

Бо Я не сидів у храмі від дня, коли вивів Ізраїля, аж до дня цього, і ходив від шатра до шатра, і від намету до намету.

защото от деня, когато изведох Израил от Египет, до днес Аз не съм обитавал в дом, а съм ходил от шатър в шатър и от скиния в скиния.

Скрізь, де тільки ходив Я між усім Ізраїлем, чи сказав Я хоч слово котрому з Ізраїлевих суддів, яким наказав Я пасти народа Мого: Чому ви не збудували Мені кедрового храма?

Където и да ходих с целия Израил, говорих ли някога дума на някой от израилевите съдии, на които заповядах да пасат народа Ми, като казах: Защо не Ми построихте кедров дом?

А тепер так скажеш рабові Моєму Давидові: Так сказав Господь Саваот: Я взяв тебе з пасовиська від отари, щоб став ти володарем над Моїм народом, Ізраїлем.

И сега, така да кажеш на слугата Ми Давид: Така казва ГОСПОД на Войнствата: Аз те взех от кошарата, от след стадото, за да бъдеш княз над Моя народ Израил.

І був Я з тобою скрізь, де ти ходив, і винищив Я всіх ворогів Твоїх перед тобою, і зробив Я тобі ім'я, як ім'я тих великих, що на землі.

И бях с теб навсякъде, където отиваше, и изтребих всичките ти врагове пред теб, и направих името ти като имената на великите, които са на земята.

І дав Я місце Моєму народові Ізраїлеві, і посадив його так, що він перебуватиме на тому самому місці. І він уже не тремтітиме, а кривдники не будуть нищити його, як перше.

И ще определя място за народа Си Израил и ще го насадя, за да живее на свое си място и да не бъде вече в безпокойство и синовете на неправдата да не го притесняват вече, както преди,

А від днів, коли Я настановив суддів над Своїм народом, Ізраїлем, то понизив усіх ворогів твоїх. І звіщаю тобі, що Господь збудує тобі дім.

и от деня, когато поставих съдии над народа Си Израил. И ще покоря всичките ти врагове. При това ти заявявам, че ГОСПОД ще ти съгради дом.

І станеться, коли виповняться твої дні, щоб піти до батьків своїх, то Я поставлю по тобі твоє насіння, що буде з синів твоїх, і поставлю міцно його царство.

Когато се изпълнят дните ти да отидеш при бащите си, Аз ще издигна потомъка ти след теб, който ще бъде от твоите синове, и ще утвърдя царството му.

Він збудує Мені храм, а Я поставлю його трона міцно аж навіки.

Той ще Ми построи дом и Аз ще утвърдя престола му до века.

Я буду йому за батька, а він буде Мені за сина, а милости Своєї Я не відійму від нього, як відняв Я від того, що був перед тобою.

Аз ще му бъда Отец и той ще Ми бъде син; и няма да оттегля милостта Си от него, както я оттеглих от онзи, който беше преди теб.

І поставлю його в храмі Своїм та в царстві Своїм аж навіки, і трон його буде міцно стояти навіки.

Ще го закрепя в Своя дом и в Своето царство до века; и престолът му ще бъде утвърден до века.

За всіма цими словами, за всім цим видінням, так говорив Натан до Давида.

И Натан говори на Давид според всички тези думи и според цялото това видение.

І прийшов цар Давид, і сів перед Господнім лицем та й промовив: Хто я, Господи, Боже, і що таке дім мій, що Ти довів мене аж сюди?

Тогава цар Давид влезе и седна пред ГОСПОДА, и каза: Кой съм аз, ГОСПОДИ, Боже, и какъв е домът ми, че си ме довел дотук?

Та й це було мале в очах Твоїх, Боже, і Ти говорив про дім Свого раба на майбутнє, і Ти показав мені покоління людське, і підніс мене, Господи Боже!

Но и това беше малко в очите Ти, Боже, и Ти си говорил и за дома на слугата Си за далечно бъдеще, и си погледнал на мен като на високопоставен човек, ГОСПОДИ, Боже!

Що Давид додасть ще до Твого на вшанування Твого раба? А Ти Свого раба знаєш!

И какво повече да Ти говори Давид за честта, оказана на слугата Ти? Ти познаваш слугата Си.

Господи, ради Свого раба та за серцем Своїм зробив Ти все це велике, щоб завідомити про всі ті великі речі.

ГОСПОДИ, заради слугата Си и според Своето сърце Ти си извършил цялото това велико дело, за да изявиш всички тези велики дела.

Господи, нема Такого, як Ти, і нема Бога, окрім Тебе, за всім тим, що ми чули своїми ушима.

ГОСПОДИ, няма никой като Теб и няма бог освен Теб, според всичко, което сме чули с ушите си.

І який є ще один люд на землі, як Твій народ, Ізраїль, щоб Бог приходив викупити його Собі за народа, і щоб установити Собі ймення великих та страшних речей, щоб вигнати народи перед народом Своїм, якого Ти викупив із Єгипту?

И кой друг народ на земята е като Твоя народ Израил, когото Бог отиде да откупи за народ за Себе Си, за да си създадеш име чрез велики и страшни дела, като изгони езичници пред Своя народ, който си откупил от Египет?

І зробив Ти народ Свій, Ізраїля, Собі за народа аж навіки, і Ти, Господи, став йому за Бога!

И Ти направи народа Си Израил Свой народ до века; и Ти, ГОСПОДИ, им стана Бог.

А тепер, Господи, нехай стане певним аж навіки те слово, яке говорив Ти про Свого раба, і зроби, як говорив!

И сега, ГОСПОДИ, нека се утвърди до века словото, което си говорил за слугата Си и за дома му, и направи, както си говорил.

А Твоє Ім'я нехай буде міцне, і нехай буде велике аж навіки, щоб казали: Господь Саваот, Бог Ізраїлів Бог для Ізраїля, а дім Твого раба Давида поставлений міцно перед лицем Твоїм.

Нека се утвърди; и нека се възвеличи Името Ти до века, за да казват: ГОСПОД на Войнствата, Израилевият Бог, е Бог на Израил! И нека бъде утвърден пред Теб домът на слугата Ти Давид.

Бо Ти, Боже мій, об'явив Своєму рабові, що Ти збудуєш йому дім, тому раб Твій знайшов потребу молитися перед лицем Твоїм.

Защото Ти, Боже мой, откри на слугата Си, че ще му съградиш дом; затова слугата Ти дръзна да се помоли пред Теб.

А тепер, Господи, Ти Той Бог, і сказав про Свого раба оце добре.

И сега, ГОСПОДИ, Ти си Бог, и си обещал това добро на слугата Си.

А тепер був Ти ласкавий поблагословити дім Свого раба, щоб бути навіки перед лицем Твоїм, бо Ти, Господи, поблагословив, і він поблагословлений навіки!

И сега Ти благоволи да благословиш дома на слугата Си, за да бъде пред Теб до века, защото Ти, ГОСПОДИ, си го благословил и ще бъде благословен до века.