Romans 7

¿IGNORÁIS, hermanos, (porque hablo con los que saben la ley) que la ley se enseñorea del hombre entre tanto que vive?

Или не знаете, братя – защото говоря на такива, които знаят какво е закон – че законът владее над човека само докато той е жив?

Porque la mujer que está sujeta á marido, mientras el marido vive está obligada á la ley; mas muerto el marido, libre es de la ley del marido.

Защото омъжената жена е вързана чрез закона за мъжа си, докато той е жив; но когато мъжът й умре, тя се освобождава от закона на мъжа.

Así que, viviendo el marido, se llamará adúltera si fuere de otro varón; mas si su marido muriere, es libre de la ley; de tal manera que no será adúltera si fuere de otro marido.

И така, ако мъжът й е жив и тя се омъжи за друг, ще бъде прелюбодейка; но ако мъжът й умре, тя е свободна от този закон и няма да бъде прелюбодейка, ако се омъжи за друг.

Así también vosotros, hermanos míos, estáis muertos á la ley por el cuerpo de Cristo, para que seáis de otro, á saber, del que resucitó de los muertos, á fin de que fructifiquemos á Dios.

И така, братя мои, вие също бяхте умъртвени спрямо закона чрез тялото на Христос, за да станете собственост на Друг – на Възкресения от мъртвите, за да принасяме плод на Бога.

Porque mientras estábamos en la carne, los afectos de los pecados que eran por la ley, obraban en nuestros miembros fructificando para muerte.

Защото, когато бяхме в плътта, греховните страсти, които се възбуждаха чрез закона, действаха в нашите телесни части, за да принасяме плод на смъртта.

Mas ahora estamos libres de la ley, habiendo muerto á aquella en la cual estábamos detenidos, para que sirvamos en novedad de espíritu, y no en vejez de letra.

Но сега ние сме освободени от закона, като умряхме за това, в което бяхме държани; така че да служим по новому, в Духа, а не по старому, по буквата.

¿Qué pues diremos? ¿La ley es pecado? En ninguna manera. Empero yo no conocí el pecado sino por la ley: porque tampoco conociera la concupiscencia, si la ley no dijera: No codiciarás.

Тогава какво да кажем? Законът грях ли е? Да не бъде! Но аз не бих познал греха, освен чрез закона; защото не бих знаел пожелание, ако законът не беше казал: ?Не пожелавай.“

Mas el pecado, tomando ocasión, obró en mí por el mandamiento toda concupiscencia: porque sin la ley el pecado está muerto.

Но грехът, като използва възможността чрез заповедта, произведе в мен всякакво пожелание; защото без закон грехът е мъртъв.

Así que, yo sin la ley vivía por algún tiempo: mas venido el mandamiento, el pecado revivió, y yo morí.

И аз някога бях жив без закон, но когато дойде заповедта, грехът оживя, а пък аз умрях;

Y hallé que el mandamiento, á intimado para vida, para mí era mortal:

и самата заповед, дадена за живот, ми се оказа за смърт.

Porque el pecado, tomando ocasión, me engañó por el mandamiento, y por él me mató.

Защото грехът, като използва възможността чрез заповедта, ме измами и ме умъртви чрез нея.

De manera que la ley á la verdad es santa, y el mandamiento santo, y justo, y bueno.

Така че законът е свят и заповедта – свята, справедлива и добра.

¿Luego lo que es bueno, á mí me es hecho muerte? No; sino que el pecado, para mostrarse pecado, por lo bueno me obró la muerte, haciéndose pecado sobremanera pecante por el mandamiento.

Тогава това ли, което е добро, стана смърт за мен? Да не бъде! Но грехът, за да се показва, че е грях, ми причини смърт чрез това добро нещо, така че чрез заповедта грехът да стане много по-греховен.

Porque sabemos que la ley es espiritual; mas yo soy carnal, vendido á sujeción del pecado.

Защото знаем, че законът е духовен; а пък аз съм от плът, продаден под греха.

Porque lo que hago, no lo entiendo; ni lo que quiero, hago; antes lo que aborrezco, aquello hago.

Защото не зная какво правя; понеже не върша това, което искам, а онова, което мразя, него върша.

Y si lo que no quiero, esto hago, apruebo que la ley es buena.

Но ако върша това, което не искам, съм съгласен със закона, че е добър.

De manera que ya no obro aquello, sino el pecado que mora en mí.

И така, сега вече не аз върша това, а грехът, който живее в мен.

Y yo sé que en mí (es á saber, en mi carne) no mora el bien: porque tengo el querer, mas efectuar el bien no lo alcanzo.

Защото зная, че в мен, тоест в моята плът, не живее нищо добро; понеже желание за доброто имам, но не и сила да го върша.

Porque no hago el bien que quiero; mas el mal que no quiero, éste hago.

Защото доброто, което желая, не върша; а злото, което не желая, него върша.

Y si hago lo que no quiero, ya no obro yo, sino el mal que mora en mí.

Но ако върша това, което не желая, то вече не го върша аз, а грехът, който живее в мен.

Así que, queriendo yo hacer el bien, hallo esta ley: Que el mal está en mí.

И така, намирам този закон, че при мен, който желая да върша доброто, злото присъства.

Porque según el hombre interior, me deleito en la ley de Dios:

Защото, колкото за вътрешното ми естество, аз се наслаждавам в Божия закон;

Mas veo otra ley en mis miembros, que se rebela contra la ley de mi espíritu, y que me lleva cautivo á la ley del pecado que está en mis miembros.

но в частите на тялото си виждам различен закон, който воюва против закона на ума ми и ме заробва под закона на греха, който е в частите ми.

¡Miserable hombre de mí! ¿quién me librará del cuerpo de esta muerte?

Окаян аз човек! Кой ще ме избави от това тяло на смъртта?

Gracias doy á Dios, por Jesucristo Señor nuestro. Así que, yo mismo con la mente sirvo á la ley de Dios, mas con la carne á la ley del pecado.

Благодаря на Бога чрез Иисус Христос, нашия Господ! И така, сам аз с ума слугувам на Божия закон, а с плътта – на закона на греха.