Habakkuk 3

En bønn av profeten Habakuk; efter Sjigjonot.

Молитва на пророк Авакум, по шигионот.

Herre, jeg har hørt budskapet om dig, jeg er forferdet. Herre, din gjerning - kall den til live før mange år er lidd, ja, kunngjør den før mange år er lidd! I din vrede komme du i hu å forbarme dig!

ГОСПОДИ, чух вестта за Теб и се убоях. ГОСПОДИ, оживявай делото Си сред годините, сред годините го изявявай. В гнева Си помни милостта.

Gud kommer fra Teman, den Hellige fra Paran-fjellet. Sela. Hans prakt dekker himmelen, og jorden er full av hans herlighet.

Бог идва от Теман и Светият — от хълма Фаран. (Села.) Славата Му покри небесата и земята се изпълни с прославата Му.

En glans som solens lys bryter frem, stråler omgir ham, og i dem er hans makt skjult.

Сиянието Му е като светлината, лъчи излизат от ръката Му и там е скривалището на силата Му.

Pest går frem for hans åsyn, og sott følger hans fottrin.

Пред Него ходи мор и язва излиза след Него.

Han stiger frem og ryster jorden; han ser op og får folkene til å skjelve; de evige fjell sprenges i stykker, de eldgamle hauger synker sammen; hans gang er som i eldgammel tid.

Той застана и разклати земята, погледна и разтрепери народите; и вечните планини се разпаднаха, древните хълмове се приведоха. Пътищата Му са вечни.

Jeg ser Kusans telter i sorg, teltteppene i Midians land bever.

Видях шатрите на Етиопия под скръб, треперят завесите на мадиамската земя.

Harmes du, Herre, på elvene, er din vrede optendt mot dem, eller din harme mot havet, siden du farer frem på dine hester, på dine seierrike vogner?

Против реките ли се разяри ГОСПОД? Против реките ли беше гневът Ти, против морето ли беше яростта ти, че си възседнал на конете Си, на победоносните Си колесници?

Bar og naken er din bue - dine eder til stammene, ditt ord! - Sela. Til elver kløver du jorden.

Открит, оголен е лъкът Ти, пръчките на наказанието са заклети според словото Ти. (Села.) Ти проряза земята с реки.

Fjellene ser dig og bever, vannstrømmer styrter frem; avgrunnen lar sin røst høre, den løfter sine hender mot det høie.

Видяха Те планините и се убояха, водният потоп нахлу, бездната нададе гласа си, вдигна нависоко ръцете си.

Sol og måne treder inn i sin bolig for lyset av dine piler, som farer frem, for glansen av ditt lynende spyd.

Слънцето и луната застанаха в жилището си при светлината на Твоите летящи стрели, при сиянието на Твоето святкащо копие.

I harme skrider du frem over jorden, i vrede treder du folkene ned.

С негодувание крачиш по земята, с гняв вършееш народите.

Du drar ut til frelse for ditt folk, til frelse for din salvede; du knuser taket på den ugudeliges hus, du avdekker grunnvollen like til halsen. Sela.

Излязъл си за спасение на народа Си, за спасение на помазаника Си. Разбил си главата от дома на безбожието, открил си основите до шията. (Села.)

Du gjennemborer med hans eget spyd hodene på hans skarer, som stormer frem for å sprede mig og gleder sig likesom de skulde til å opete en arming i lønndom.

Пронизал си със собствените му копия главата на воините му, които като вихрушка се устремиха да ме разпръснат и радостта им беше като да изядат скришно сиромаха.

Du farer gjennem havet med dine hester, gjennem en haug av store vann.

Преминал си през морето с конете Си, пенещите се големи води.

Jeg hørte det; da bevet mitt indre, ved lyden dirret mine leber; det kommer råttenhet i mine ben, og jeg bever hvor jeg står, fordi jeg rolig må bie på nødens dag, bie på at han drar op mot folket, han som skal trenge det.

Чух, и вътрешностите ми се разтресоха, устните ми трепереха от гласа, гнилота проникна в костите ми и на мястото си се разтреперих, защото трябва да чакам скръбния ден, когато се изкачи против народа онзи, който ще ни нападне.

For fikentreet springer ikke ut, og vintrærne bærer ikke, oljetreets frukt slår feil, og markene gir ingen føde; han har utryddet fårene av kveen, og det finnes ikke fe i fjøsene.

И да не цъфти смокинята, и да няма реколта по лозите, и да пропадне произведението на маслината, и нивите да не произведат храна, и овцете да изчезнат от кошарата, и да няма говеда в оборите,

Men jeg vil fryde mig i Herren, jeg vil juble i min frelses Gud.

аз пак ще се радвам в ГОСПОДА, ще се веселя в Бога на спасението си.

Herren, Israels Gud, er min kraft, han gjør mine føtter som hindenes og lar mig skride frem over mine høider. Til sangmesteren, med min strengelek.

Господ БОГ е силата ми; Той прави краката ми като на елените и ми дава да ходя по височините ми. За първия певец, на моите струнни инструменти.