1. Home
  2. Pair
  3. Norsk
  4. BulVeren
  5. 2Kgs.3

II Kings 3

3:1
Joram, Akabs sønn, blev konge over Israel i Samaria i Judas konge Josafats attende år, og han regjerte tolv år.
А в осемнадесетата година на юдовия цар Йосафат, Йорам, синът на Ахав, се възцари над Израил в Самария и царува дванадесет години.
3:2
Han gjorde hvad ondt var i Herrens øine, dog ikke som sin far og mor; for han tok bort den Ba'al-støtte som hans far hadde latt gjøre.
Той върши зло пред ГОСПОДА, но не както баща му и майка му, защото махна стълба на Ваал, който баща му беше направил.
3:3
Dog blev han hengende ved Jeroboams, Nebats sønns synder, de synder som Jeroboam hadde fått Israel til å gjøre; dem vek han ikke fra.
Но той беше привързан към греховете на Еровоам, сина на Нават, който въведе Израил в грях; не се отклони от тях.
3:4
Mesa, kongen i Moab, hadde meget fe, og han betalte i skatt til Israels konge hundre tusen lam og ull av hundre tusen værer.
А моавският цар Миса имаше стада и даваше данък на израилевия цар сто хиляди агнета и сто хиляди овни с вълната им.
3:5
Men da Akab var død, falt kongen i Moab fra Israels konge.
И когато Ахав умря, моавският цар въстана против израилевия цар.
3:6
Da drog kong Joram ut fra Samaria og mønstret hele Israel.
И цар Йорам излезе в онова време от Самария и преброи целия Израил.
3:7
Så sendte han bud til Judas konge Josafat og lot si: Moabs konge er falt fra mig; vil du dra med mig og stride mot Moab? Han svarte: Ja, jeg vil dra med; som du, så jeg, som ditt folk, så mitt folk, som dine hester, så mine hester.
И отиде и изпрати до юдовия цар Йосафат да кажат: Моавският цар въстана против мен. Ще дойдеш ли с мен на бой против Моав? И той каза: Ще се изкача. Аз съм като теб, моят народ — като твоя народ, моите коне — както твоите коне.
3:8
Og han spurte: Hvilken vei skal vi dra dit op? Han svarte: Gjennem Edoms ørken.
И каза: По кой път да се изкачим? А той отговори: По пътя за пустинята Едом.
3:9
Så drog Israels konge og Judas konge og Edoms konge avsted, og da de hadde faret syv dagsreiser omkring, fantes det ikke vann, hverken for hæren eller for buskapen som de hadde med sig.
И така, израилевият цар, юдовият цар и едомският цар излязоха и обиколиха седем дни път; и нямаше вода за войската и за добитъка, който беше с тях.
3:10
Da sa Israels konge: Akk, at Herren har kalt disse tre konger hit for å gi dem i Moabs hånd!
Тогава израилевият цар каза: Уви! ГОСПОД свика тези трима царе, за да ги предаде в ръката на Моав!
3:11
Men Josafat sa: Er det ikke nogen av Herrens profeter her, så vi kunde spørre Herren til råds gjennem ham? Da svarte en av Israels konges tjenere: Elisa, Safats sønn, er her, han som helte vann over Elias' hender.
А Йосафат каза: Няма ли тук ГОСПОДЕН пророк, за да се допитаме до ГОСПОДА чрез него? И един от слугите на израилевия цар в отговор каза: Тук е Елисей, синът на Сафат, който поливаше вода на ръцете на Илия.
3:12
Så drog Israels konge og Josafat og Edoms konge ned til ham.
И Йосафат каза: ГОСПОДНОТО слово е с него. И израилевият цар и Йосафат, и едомският цар слязоха при него.
3:13
Men Elisa sa til Israels konge: Hvad har jeg med dig å gjøre? Gå du til din fars profeter og til din mors profeter! Israels konge svarte ham: Tal ikke så! For Herren har kalt disse tre konger hit for å gi dem i Moabs hånd.
А Елисей каза на израилевия цар: Какво има между мен и теб? Иди при пророците на баща си и при пророците на майка си. А израилевият цар му каза: Не, защото ГОСПОД свика тези трима царе за да ги предаде в ръката на Моав!
3:14
Da sa Elisa: Så sant Herren, hærskarenes Gud, lever, han hvis tjener jeg er: Var det ikke for Judas konge Josafats skyld, så vilde jeg ikke ense dig eller se på dig.
А Елисей каза: Жив е ГОСПОД на Войнствата, пред когото стоя — наистина, ако не почитах присъствието на юдовия цар Йосафат, нямаше нито да те погледна, нито да те видя!
3:15
Men hent nu en harpespiller til mig! Da så harpespilleren spilte på sin harpe, kom Herrens Ånd over ham.
Но сега, доведете ми един свирач. И като свиреше свирачът, ГОСПОДНАТА ръка беше върху него.
3:16
Og han sa: Så sier Herren: Gjør grøft ved grøft i dalen her!
И той каза: Така говори ГОСПОД: Направете в тази долина трап до трап,
3:17
For sa sier Herren: I skal ikke se vind og ikke se regn, men allikevel skal denne dal fylles med vann, så I får drikke, både I selv og eders buskap og eders kløvdyr.
защото така казва ГОСПОД: Няма да видите вятър и няма да видите дъжд, но пак тази долина ще се напълни с вода и ще пиете, вие, стадата ви и добитъка ви.
3:18
Men dette er ikke nok i Herrens øine; han vil også gi Moab i eders hånd.
Но и това е малко нещо в очите на ГОСПОДА — Той ще предаде и Моав в ръката ви.
3:19
Og I skal innta hver fast by og hver storby, og hvert godt tre skal I felle, og alle vannkilder skal I tilstoppe, og hvert godt stykke land skal I ødelegge med sten.
И ще превземете всеки укрепен град и всеки избран град, ще повалите всички добри дървета, ще запушите всички водни извори и ще опустошите с камъни всяко добро парче земя.
3:20
Og morgenen efter, ved den tid matofferet blir båret frem, da kom det vann fra Edoms-kanten, og landet fyltes med vann.
И на сутринта, по времето, когато се принася приносът, ето, от едомския път дойде вода и земята се напълни с вода.
3:21
Da moabittene fikk høre at kongene hadde draget op for å stride mot dem, blev de alle kalt sammen, så mange som på nogen måte kunde bære våben, og de stilte sig op ved grensen.
А като всичките моавци чуха, че царете се изкачили да се бият с тях, се събраха — от всеки, който можеше да опасва меч, и нагоре — и застанаха на границата.
3:22
Men tidlig om morgenen, da solen gikk op over vannet, så det ut for moabittene som om vannet foran dem var rødt som blod.
И като станаха рано сутринта и слънцето изгря над водата, моавците видяха водата отсреща червена като кръв и казаха:
3:23
Og de sa: Det er blod; kongene har gjort ende på hverandre og slått hverandre ihjel. Nu til plyndring, moabitter!
Това е кръв! Сигурно царете са се били помежду си и са избили едни други. И сега, на плячката, Моаве!
3:24
Men da de kom til Israels leir, reiste lsraelittene sig og slo moabittene, som flyktet for dem, og de trengte inn i landet og slo atter moabittene.
Но когато дойдоха в израилевия стан, Израил стана и разби моавците, така че те побягнаха пред тях. И те навлязоха в земята им и избиваха моавците.
3:25
De rev ned byene, og på hvert godt stykke land kastet de hver sin sten og fylte det op, og hver vannkilde tilstoppet de, og hvert godt tre felte de, så det ikke blev levnet annet enn stenene i Kir-Hareset; og denne by omringet slyngekasterne og skjøt på den.
И сринаха градовете и на всяко добро парче земя хвърлиха всеки камъка си и ги напълниха, запушиха всички водни извори и повалиха всички добри дървета. Само камъните на Кир-Аресет устояха, но хвърлячите с прашки го заобиколиха и го обстрелваха.
3:26
Da Moabs konge så at striden blev ham for hård, tok han med sig syv hundre våbenføre menn og vilde bryte igjennem på den kant hvor Edoms konge stod; men de kunde ikke.
И когато моавският цар видя, че битката се засилваше против него, си взе седемстотин мечоносци, за да пробият път до едомския цар, но не можаха.
3:27
Da tok han sin førstefødte sønn, som skulde bli konge i hans sted, og ofret ham som brennoffer på muren. Da kom det en stor vrede over Israel, og de brøt op derfra og vendte tilbake til sitt land.
Тогава той взе първородния си син, който щеше да се възцари вместо него, и го принесе във всеизгаряне на стената. И дойде голям гняв срещу Израил. И те се оттеглиха от него и се върнаха в земята си.

© bibleglot.com