Romans 7

O ignorate voi, fratelli (poiché io parlo a persone che hanno conoscenza della legge), che la legge signoreggia l’uomo per tutto il tempo ch’egli vive?

Или не знаете, братя – защото говоря на такива, които знаят какво е закон – че законът владее над човека само докато той е жив?

Infatti la donna maritata è per la legge legata al marito mentre egli vive; ma se il marito muore, ella è sciolta dalla legge che la lega al marito.

Защото омъжената жена е вързана чрез закона за мъжа си, докато той е жив; но когато мъжът й умре, тя се освобождава от закона на мъжа.

Ond’è che se mentre vive il marito ella passa ad un altro uomo, sarà chiamata adultera; ma se il marito muore, ella è libera di fronte a quella legge; in guisa che non è adultera se divien moglie d’un altro uomo.

И така, ако мъжът й е жив и тя се омъжи за друг, ще бъде прелюбодейка; но ако мъжът й умре, тя е свободна от този закон и няма да бъде прелюбодейка, ако се омъжи за друг.

Così, fratelli miei, anche voi siete divenuti morti alla legge mediante il corpo di Cristo, per appartenere ad un altro, cioè a colui che è risuscitato dai morti, e questo affinché portiamo del frutto a Dio.

И така, братя мои, вие също бяхте умъртвени спрямо закона чрез тялото на Христос, за да станете собственост на Друг – на Възкресения от мъртвите, за да принасяме плод на Бога.

Poiché, mentre eravamo nella carne, le passioni peccaminose, destate dalla legge, agivano nelle nostre membra per portar del frutto per la morte;

Защото, когато бяхме в плътта, греховните страсти, които се възбуждаха чрез закона, действаха в нашите телесни части, за да принасяме плод на смъртта.

ma ora siamo stati sciolti dai legami della legge, essendo morti a quella che ci teneva soggetti, talché serviamo in novità di spirito, e non in vecchiezza di lettera.

Но сега ние сме освободени от закона, като умряхме за това, в което бяхме държани; така че да служим по новому, в Духа, а не по старому, по буквата.

Che diremo dunque? La legge è essa peccato? Così non sia; anzi io non avrei conosciuto il peccato, se non per mezzo della legge; poiché io non avrei conosciuto la concupiscenza, se la legge non avesse detto: Non concupire.

Тогава какво да кажем? Законът грях ли е? Да не бъде! Но аз не бих познал греха, освен чрез закона; защото не бих знаел пожелание, ако законът не беше казал: ?Не пожелавай.“

Ma il peccato, còlta l’occasione, per mezzo del comandamento, produsse in me ogni concupiscenza; perché senza la legge il peccato è morto.

Но грехът, като използва възможността чрез заповедта, произведе в мен всякакво пожелание; защото без закон грехът е мъртъв.

E ci fu un tempo, nel quale, senza legge, vivevo; ma, venuto il comandamento, il peccato prese vita, e io morii;

И аз някога бях жив без закон, но когато дойде заповедта, грехът оживя, а пък аз умрях;

e il comandamento ch’era inteso a darmi vita, risultò che mi dava morte.

и самата заповед, дадена за живот, ми се оказа за смърт.

Perché il peccato, còlta l’occasione, per mezzo del comandamento, mi trasse in inganno; e, per mezzo d’esso, m’uccise.

Защото грехът, като използва възможността чрез заповедта, ме измами и ме умъртви чрез нея.

Talché la legge è santa, e il comandamento è santo e giusto e buono.

Така че законът е свят и заповедта – свята, справедлива и добра.

Ciò che è buono diventò dunque morte per me? Così non sia; ma è il peccato che m’è divenuto morte, onde si palesasse come peccato, cagionandomi la morte mediante ciò che è buono; affinché, per mezzo del comandamento, il peccato diventasse estremamente peccante.

Тогава това ли, което е добро, стана смърт за мен? Да не бъде! Но грехът, за да се показва, че е грях, ми причини смърт чрез това добро нещо, така че чрез заповедта грехът да стане много по-греховен.

Noi sappiamo infatti che la legge è spirituale; ma io son carnale, venduto schiavo al peccato.

Защото знаем, че законът е духовен; а пък аз съм от плът, продаден под греха.

Perché io non approvo quello che faccio; poiché non faccio quel che voglio, ma faccio quello che odio.

Защото не зная какво правя; понеже не върша това, което искам, а онова, което мразя, него върша.

Ora, se faccio quello che non voglio, io ammetto che la legge è buona;

Но ако върша това, което не искам, съм съгласен със закона, че е добър.

e allora non son più io che lo faccio, ma è il peccato che abita in me.

И така, сега вече не аз върша това, а грехът, който живее в мен.

Difatti, io so che in me, vale a dire nella mia carne, non abita alcun bene; poiché ben trovasi in me il volere, ma il modo di compiere il bene, no.

Защото зная, че в мен, тоест в моята плът, не живее нищо добро; понеже желание за доброто имам, но не и сила да го върша.

Perché il bene che voglio, non lo fo; ma il male che non voglio, quello fo.

Защото доброто, което желая, не върша; а злото, което не желая, него върша.

Ora, se ciò che non voglio è quello che fo, non son più io che lo compio, ma è il peccato che abita in me.

Но ако върша това, което не желая, то вече не го върша аз, а грехът, който живее в мен.

Io mi trovo dunque sotto questa legge: che volendo io fare il bene, il male si trova in me.

И така, намирам този закон, че при мен, който желая да върша доброто, злото присъства.

Poiché io mi diletto nella legge di Dio, secondo l’uomo interno;

Защото, колкото за вътрешното ми естество, аз се наслаждавам в Божия закон;

ma veggo un’altra legge nelle mie membra, che combatte contro la legge della mia mente, e mi rende prigione della legge del peccato che è nelle mie membra.

но в частите на тялото си виждам различен закон, който воюва против закона на ума ми и ме заробва под закона на греха, който е в частите ми.

Misero me uomo! chi mi trarrà da questo corpo di morte?

Окаян аз човек! Кой ще ме избави от това тяло на смъртта?

Grazie siano rese a Dio per mezzo di Gesù Cristo, nostro Signore. Così dunque, io stesso con la mente servo alla legge di Dio, ma con la carne alla legge del peccato.

Благодаря на Бога чрез Иисус Христос, нашия Господ! И така, сам аз с ума слугувам на Божия закон, а с плътта – на закона на греха.