Ecclesiastes 1

1:1

De woorden van den prediker, den zoon van David, den koning te Jeruzalem.

Думите на проповедника, сина на Давид, цар в Ерусалим:

1:2

IJdelheid der ijdelheden, zegt de prediker; ijdelheid der ijdelheden, het is al ijdelheid.

Суета на суетите! — казва проповедникът. — Суета на суетите, всичко е суета.

1:3

Wat voordeel heeft de mens van al zijn arbeid, dien hij arbeidt onder de zon?

Каква полза има човек от целия си труд, в който се труди под слънцето?

1:4

Het ene geslacht gaat, en het andere geslacht komt; maar de aarde staat in der eeuwigheid.

Едно поколение преминава и друго поколение идва, а земята вечно стои.

1:5

Ook rijst de zon op, en de zon gaat onder, en zij hijgt naar haar plaats, waar zij oprees.

И слънцето изгрява и слънцето залязва, и бърза към мястото, където е изгряло.

1:6

Zij gaat naar het zuiden, en zij gaat om naar het noorden; de wind gaat steeds omgaande, en de wind keert weder tot zijn omgangen.

Вятърът отива на юг и се обръща на север, непрестанно се върти и отива, и в кръгообразните си пътища се връща вятърът.

1:7

Al de beken gaan in de zee, nochtans wordt de zee niet vol; naar de plaats, waar de beken heengaan, derwaarts gaande keren zij weder.

Всички реки отиват в морето, а морето не се напълва. На мястото, където реките отиват, там те се връщат да отидат отново.

1:8

Al deze dingen worden zo moede, dat het niemand zou kunnen uitspreken; het oog wordt niet verzadigd met zien; en het oor wordt niet vervuld van horen.

Всички думи са трудни, нищо не може да каже човек. Окото не се насища с гледане и ухото не се напълва със слушане.

1:9

Hetgeen er geweest is, hetzelve zal er zijn, en hetgeen er gedaan is, hetzelve zal er gedaan worden; zodat er niets nieuws is onder de zon.

Каквото е било, това и ще бъде и каквото е извършено, това и ще се извърши; и няма нищо ново пред слънцето.