Romans 4

Hvad skulle vi da sige, at vor Stamfader Abraham har vundet efter Kødet?

И така, какво ще кажем, че нашият отец Авраам е намерил по плът?

Thi dersom Abraham blev retfærdiggjort af Gerninger, har han Ros, men ikke for Gud.

Защото, ако Авраам е бил оправдан чрез дела, той има с какво да се хвали, но не пред Бога.

Thi hvad siger Skriften?"Og Abraham troede Gud, og det blev regnet ham til Retfærdighed."

Понеже какво казва Писанието? – ?Авраам повярва в Бога, и това му се счете за правда.“

Men den, som gør Gerninger, tilregnes Lønnen ikke som Nåde, men som Skyldighed;

А на този, който върши дела, наградата му не се счита като милост, а като дълг;

den derimod, som ikke gør Gerninger, men tror på ham, som retfærdiggør den ugudelige, regnes hans Tro til Retfærdighed;

а на този, който не върши дела, а вярва в Онзи, който оправдава безбожния, неговата вяра му се счита за правда.

ligesom også David priser det Menneske saligt, hvem Gud tilregner Retfærdighed uden Gerninger:

Както и Давид говори за блаженството на човека, на когото Бог зачита правда независимо от дела:

"Salige de, hvis Overtrædelser ere forladte, og hvis Synder ere skjulte;

?Блажени онези, чиито беззакония са простени, чиито грехове са покрити;

salig den Mand, hvem Herren ikke vil tilregne Synd."

блажен е онзи човек, на когото Господ няма да счете грях.“

Gælder da denne Saligprisning de omskårne eller tillige de uomskårne? Vi sige jo: Troen blev regnet Abraham til Retfærdighed.

Обаче това блаженство само за обрязаните ли е, или и за необрязаните? Понеже казваме, че на Авраам вярата се счете за правда.

Hvorledes blev den ham da tilregnet? da han var omskåren, eller da han havde Forhud? Ikke da han var omskåren, men da han havde Forhud.

Как тогава му се счете? Когато беше обрязан ли, или необрязан? Не когато беше обрязан, а необрязан.

Og han fik Omskærelsens Tegn som et Segl på den Troens Retfærdighed, som han havde som uomskåren, for at han skulde være Fader til alle dem, som tro uden at være omskårne, for at Retfærdighed kan blive dem tilregnet,

И той прие знака на обрязването като печат на правдата от вярата, която имаше, когато беше необрязан, за да бъде той баща на всички, които вярват, макар и необрязани, за да се счете и на тях правдата,

og Fader til omskårne,til dem, som ikke alene have Omskærelse, men også vandre i den Tros Spor, hvilken vor Fader Abraham havde som uomskåren.

и баща на онези обрязани, които не само са обрязани, но и ходят по стъпките на вярата, която нашият баща Авраам имаше, когато беше необрязан.

Thi ikke ved Lov fik Abraham eller hans Sæd den Forjættelse, at han skulde være Arving til Verden, men ved Tros-Retfærdighed.

Защото обещанието на Авраам или на потомството му – че ще бъде наследник на света – не стана чрез закона, а чрез правдата от вяра.

Thi dersom de, der ere af Loven, ere Arvinger, da er Troen bleven tom, og Forjættelsen gjort til intet.

Защото, ако са наследници тези, които са от закона, то вярата е празна и обещанието – осуетено.

Thi Loven virker Vrede; men hvor der ikke er Lov, er der heller ikke Overtrædelse.

Защото законът докарва гняв, а там, където няма закон, няма и престъпление.

Derfor er det af Tro, for at det skal være som Nåde, for at Forjættelsen må stå fast for den hele Sæd, ikke alene for den af Loven, men også for den af Abrahams Tro, han, som er Fader til os alle

Затова оправданието е от вяра, за да бъде по благодат, така че обещанието да бъде сигурно за цялото потомство – не само за това, което е от закона, но и за онова, което е от вярата на Авраам, който е баща на всички нас,

(som der er skrevet: "Jeg har sat dig til mange Folkeslags Fader"), over for Gud, hvem han troede, ham, som levendegør de døde og kalder det, der ikke er, som om det var.

както е писано: ?Направих те баща на много народи“, пред Бога, на когото той повярва, който съживява мъртвите и вика несъществуващото като съществуващо.

Og han troede imod Håb med Håb på, at, han skulde blive mange Folkeslags Fader, efter det, som var sagt: "Således skal din Sæd være;"

Авраам, надявайки се, без да има причина за надежда, повярва, за да стане баща на много народи, според казаното: ?Толкова ще бъде твоето потомство.“

og uden at blive svag i Troen så han på sit eget allerede udlevede Legeme (han var nær hundrede År) og på, at Saras Moderliv var udlevet;

И без да отслабне във вяра, като виждаше, че тялото му е вече замъртвяло, тъй като беше на около сто години, както и мъртвостта на утробата на Сара,

men om Guds Forjættelse tvivlede han ikke i Vantro, derimod blev han styrket i Troen, idet han gav Gud Ære

не се усъмни в Божието обещание чрез неверие, а се укрепи във вяра, като отдаде слава на Бога

og var overbevist om, at hvad han har forjættet, er han mægtig til også at gøre.

и като беше напълно уверен, че това, което Бог е обещал, Той е силен и да го изпълни.

Derfor blev det også regnet ham til Retfærdighed.

Затова му се счете за правда.

Men det blev, ikke skrevet for hans Skyld alene, at det blev ham tilregnet,

Но това, че му се счете, не беше написано само за него,

men også for vor Skyld, hvem det skal tilregnes, os, som tro på ham, der oprejste Jesus, vor Herre, fra de døde,

а и за нас. Тя ще се счита за правда и на нас, които вярваме в Този, който възкреси от мъртвите Иисус, нашия Господ,

ham, som blev hengiven for vore Overtrædelsers Skyld og oprejst for vor Retfærdiggørelses Skyld.

който беше предаден за нашите прегрешения и беше възкресен за нашето оправдание.