James 3

Neka vas, braćo moja, ne bude mnogo učitelja! Ta znate: bit ćemo strože suđeni.

Братя мои, не ставайте мнозина учители, като знаете, че ще приемем по-строга присъда.

Doista, svi mnogo griješimo. Ako tko u govoru ne griješi, savršen je čovjek, vrstan zauzdati i cijelo tijelo.

Защото ние всички грешим в много неща; а който не греши в говорене, той е съвършен мъж, способен да обуздае и цялото тяло.

Ubacimo li uzde u usta konjima da ih sebi upokorimo, upravljamo i cijelim tijelom njihovim.

Ето, ние слагаме юзди в устата на конете, за да ни се покоряват, и управляваме цялото им тяло.

Evo i lađa: tolike su i silni ih vjetrovi gone, a neznatno ih kormilo upravlja kamo kormilarova volja hoće.

Ето, и корабите, ако и да са толкова големи и да се тласкат от силни ветрове, пак с много малко кормило се обръщат накъдето желае кормчията.

Tako i jezik: malen je ud, a velikim se može ponositi. Evo: kolicna vatra koliku šumu zapali!

Така и езикът е малка част, но с големи неща се хвали. Ето, съвсем малък огън, а колко голяма гора запалва!

I jezik je vatra, svijet nepravda jezik je među našim udovima, kalja cijelo tijelo te, zapaljen od pakla, zapaljuje kotač života.

И езикът е огън, светът на неправдата. Между нашите части езикът е, който опетнява цялото тяло и запалва колелото на живота, а сам той се запалва от пъкъла.

Doista, sav rod zvijeri i ptica, gmazova i morskih životinja dade se ukrotiti, i rod ih je ljudski ukrotio,

Защото всякакъв вид зверове и птици, влечуги и морски животни се укротяват и са били укротени от човечеството;

a jezik - zlo nemirno, pun otrova smrtonosnog - nitko od ljudi ne može ukrotiti.

но езика никой човек не може да укроти; неудържимо зло е, пълен със смъртоносна отрова.

Njime blagoslivljamo Gospodina i Oca, njime i proklinjemo ljude na sliku Božju stvorene:

С него благославяме Бога и Отца и с него кълнем хората, създадени по Божие подобие!

iz istih usta izlazi blagoslov i prokletstvo. Ne smije se, braćo moja, tako događati!

От същите уста излизат и благословение, и проклятие! Братя мои, това не трябва да бъде така.

Zar vrelo na isti otvor šiklja slatko i gorko?

Изворът изпуска ли от същото отверстие и сладка, и горчива вода?

Može li, braćo moja, smokva roditi maslinama ili trs smokvama? Ni slan izvor ne može dati slatke vode.

Възможно ли е, братя мои, смокинята да роди маслини или лозата – смокини? Така също и солен извор не може да дава сладка вода.

Je li tko mudar i razborit među vama? Neka dobrim življenjem pokaže svoja djela u mudroj blagosti.

Кой от вас е мъдър и разумен? Нека показва чрез своето добро поведение делата си в кротостта на мъдростта.

Ako u srcu imate gorku zavist i svadljivost, ne uznosite se i ne lažite protiv istine!

Но ако в сърцата си имате горчива завист и свадливост, не се хвалете и не лъжете против истината.

Nije to mudrost koja odozgor silazi, nego zemaljska, ljudska, đavolska.

Това не е мъдрост, която слиза от горе, а е земна, плътска, дяволска;

Ta gdje je zavist i svadljivost, ondje je nered i svako zlo djelo.

защото, където има завист и свадливост, там има неуредици и всякакво зло.

A mudrost odozgor ponajprije čista je, zatim mirotvorna, milostiva, poučljiva, puna milosrđa i dobrih plodova, postojana, nehinjena.

Но мъдростта, която е от горе, е преди всичко чиста, после миролюбива, кротка, отстъпчива, пълна с милост и добри плодове, безпристрастна и нелицемерна.

Plod se pak pravednosti u miru sije onima koji tvore mir.

А плодът на правдата се сее в мир от миротворците.