Romans 4

И така, какво ще кажем, че нашият отец Авраам е намерил по плът?

Що ж, скажемо, знайшов Авраам, наш отець за тілом?

Защото, ако Авраам е бил оправдан чрез дела, той има с какво да се хвали, но не пред Бога.

Бо коли Авраам виправдався ділами, то він має похвалу, та не в Бога.

Понеже какво казва Писанието? – ?Авраам повярва в Бога, и това му се счете за правда.“

Що бо Писання говорить? Увірував Авраам Богові, і це йому залічено в праведність.

А на този, който върши дела, наградата му не се счита като милост, а като дълг;

А заплата виконавцеві не рахується з милости, але з обов'язку.

а на този, който не върши дела, а вярва в Онзи, който оправдава безбожния, неговата вяра му се счита за правда.

А тому, хто не виконує, але вірує в Того, Хто виправдує нечестивого, віра його порахується в праведність.

Както и Давид говори за блаженството на човека, на когото Бог зачита правда независимо от дела:

Як і Давид називає блаженною людину, якій рахує Бог праведність без діл:

?Блажени онези, чиито беззакония са простени, чиито грехове са покрити;

Блаженні, кому прощені беззаконня, і кому прикриті гріхи.

блажен е онзи човек, на когото Господ няма да счете грях.“

Блаженна людина, якій Господь не порахує гріха!

Обаче това блаженство само за обрязаните ли е, или и за необрязаните? Понеже казваме, че на Авраам вярата се счете за правда.

Чи ж це блаженство з обрізання чи з необрізання? Бо говоримо, що віра залічена Авраамові в праведність.

Как тогава му се счете? Когато беше обрязан ли, или необрязан? Не когато беше обрязан, а необрязан.

Як же залічена? Як був в обрізанні, чи в необрізанні? Не в обрізанні, але в необрізанні!

И той прие знака на обрязването като печат на правдата от вярата, която имаше, когато беше необрязан, за да бъде той баща на всички, които вярват, макар и необрязани, за да се счете и на тях правдата,

І прийняв він ознаку обрізання, печать праведности через віру, що її в необрізанні мав, щоб йому бути отцем усіх віруючих, хоч були необрізані, щоб і їм залічено праведність,

и баща на онези обрязани, които не само са обрязани, но и ходят по стъпките на вярата, която нашият баща Авраам имаше, когато беше необрязан.

і отцем обрізаних, не тільки тих, хто з обрізання, але й тих, хто ходить по слідах віри, що її в необрізанні мав наш отець Авраам.

Защото обещанието на Авраам или на потомството му – че ще бъде наследник на света – не стана чрез закона, а чрез правдата от вяра.

Бо обітницю Авраамові чи його насінню, що бути йому спадкоємцем світу, дано не Законом, але праведністю віри.

Защото, ако са наследници тези, които са от закона, то вярата е празна и обещанието – осуетено.

Бо коли спадкоємці ті, хто з Закону, то спорожніла віра й знівечилась обітниця.

Защото законът докарва гняв, а там, където няма закон, няма и престъпление.

Бо Закон чинить гнів; де ж немає Закону, немає й переступу.

Затова оправданието е от вяра, за да бъде по благодат, така че обещанието да бъде сигурно за цялото потомство – не само за това, което е от закона, но и за онова, което е от вярата на Авраам, който е баща на всички нас,

Через це з віри, щоб було з милости, щоб обітниця певна була всім нащадкам, не тільки тому, хто з Закону, але й тому, хто з віри Авраама, що отець усім нам,

както е писано: ?Направих те баща на много народи“, пред Бога, на когото той повярва, който съживява мъртвите и вика несъществуващото като съществуващо.

як написано: Отцем багатьох народів Я поставив тебе, перед Богом, Якому він вірив, Який оживляє мертвих і кличе неіснуюче, як існуюче.

Авраам, надявайки се, без да има причина за надежда, повярва, за да стане баща на много народи, според казаното: ?Толкова ще бъде твоето потомство.“

Він проти надії увірував у надії, що стане батьком багатьох народів, за сказаним: Таке численне буде насіння твоє!

И без да отслабне във вяра, като виждаше, че тялото му е вече замъртвяло, тъй като беше на около сто години, както и мъртвостта на утробата на Сара,

І не знеміг він у вірі, і не вважав свого тіла за вже омертвіле, бувши майже сторічним, ні утроби Сариної за змертвілу,

не се усъмни в Божието обещание чрез неверие, а се укрепи във вяра, като отдаде слава на Бога

і не мав сумніву в обітницю Божу через недовірство, але зміцнився в вірі, і віддав славу Богові,

и като беше напълно уверен, че това, което Бог е обещал, Той е силен и да го изпълни.

і був зовсім певний, що Він має силу й виконати те, що обіцяв.

Затова му се счете за правда.

Тому й залічено це йому в праведність.

Но това, че му се счете, не беше написано само за него,

Та не написано за нього одного, що залічено йому,

а и за нас. Тя ще се счита за правда и на нас, които вярваме в Този, който възкреси от мъртвите Иисус, нашия Господ,

а за нас, залічиться й нам, що віруємо в Того, Хто воскресив із мертвих Ісуса, Господа нашого,

който беше предаден за нашите прегрешения и беше възкресен за нашето оправдание.

що був виданий за наші гріхи, і воскрес для виправдання нашого.