Psalms 16

(По слав. 15) Миктам на Давид. Запази ме, Боже, защото на Теб се уповавам!

Koru beni, ey Tanrı, Çünkü sana sığınıyorum.

Ти каза на ГОСПОДА, душо моя: Ти си мой Господ, вън от Теб няма добро за мен.

RAB’be dedim ki, “Efendim sensin. Senden öte mutluluk yok benim için.”

В светиите на земята, в славните е цялото ми благоволение.

Ülkedeki kutsallara gelince, Soyludur onlar, biricik zevkim onlardır.

Скърбите на онези, които тичат след други богове, ще се умножат. Аз няма да принеса техните възлияния от кръв и имената им на устните си няма да приема.

Başka ilahların ardınca koşanların derdi artacak. Onların kan sunularını dökmeyeceğim, Adlarını ağzıma almayacağım.

ГОСПОД е делът на наследството ми и чашата ми, Ти съхраняваш моя жребий.

Benim payıma, Benim kâseme düşen sensin, ya RAB; Yaşamım senin ellerinde.

Делът ми падна на приятни места, да, имам прекрасно наследство!

Payıma ne güzel yerler düştü, Ne harika bir mirasım var!

Ще благославям ГОСПОДА, който ме съветва. Дори и нощно време сърцето ми ме наставлява.

Övgüler sunarım bana öğüt veren RAB’be, Geceleri bile vicdanım uyarır beni.

Винаги слагам ГОСПОДА пред себе си, понеже е отдясно ми, няма да се поклатя.

[] Gözümü RAB’den ayırmam, Sağımda durduğu için sarsılmam.

Затова сърцето ми се радва и душата ми ликува, и плътта ми също ще почива в увереност,

Bu nedenle içim sevinç dolu, yüreğim coşuyor, Bedenim güven içinde.

защото няма да оставиш душата ми в Шеол, нито ще позволиш Светия Твой да види изтление.

[] Çünkü sen beni ölüler diyarına terk etmezsin, Sadık kulunun çürümesine izin vermezsin.

Ще ми изявиш пътя на живота, в Твоето присъствие има пълнота от радости, отдясно на Теб — веселия навеки.

Yaşam yolunu bana bildirirsin. Bol sevinç vardır senin huzurunda, Sağ elinden mutluluk eksilmez.