Psalms 17

(По слав. 16) Молитва на Давид. Чуй, ГОСПОДИ, правото дело, обърни внимание на вика ми, дай ухо на молитвата ми, която не идва от измамни устни.

Haklı davamı dinle, ya RAB, Feryadımı işit! Hilesiz dudaklardan çıkan duama kulak ver!

Нека правото ми излезе от лицето Ти, нека очите Ти видят правдата.

Haklı çıkar beni, Çünkü sen gerçeği görürsün.

Ти си изпитал сърцето ми, посетил си ме през нощта, изпитал си ме и не си намерил нищо. Мисълта ми не надхвърля устата ми.

Yüreğimi yokladın, Gece denedin, Sınadın beni, Kötü bir şey bulmadın; Kararlıyım, ağzımdan kötü söz çıkmaz,

Колкото до човешките дела, чрез словото на устата Ти аз се опазих от пътеките на насилниците.

Başkalarının yaptıklarına gelince, Ben senin sözlerine uyarak Şiddet yollarından kaçındım.

Стъпките ми се придържаха към Твоите пътеки, краката ми не се подхлъзнаха.

Sıkı adımlarla senin yollarını tuttum, Kaymadı ayaklarım.

Боже, аз Те призовах, защото Ти ще ме послушаш. Приклони към мен ухото Си, послушай думите ми!

Sana yakarıyorum, ey Tanrı, Çünkü beni yanıtlarsın; Kulak ver bana, dinle söylediklerimi!

Чудните си милости яви, Ти, който с десницата Си спасяваш от въставащите онези, които се уповават на Теб.

Göster harika sevgini, Ey sana sığınanları saldırganlardan sağ eliyle kurtaran!

Пази ме като зеница на око, скрий ме под сянката на крилете Си

Koru beni gözbebeği gibi; Kanatlarının gölgesine gizle

от безбожните, които ме съсипват, от смъртните ми врагове, които ме обкръжават.

Kötülerin saldırısından, Çevremi saran ölümcül düşmanlarımdan.

Те затварят своето затлъстяло сърце, устата им говори с гордост.

Yürekleri yağ bağlamış, Ağızları büyük laflar ediyor.

Сега обиколиха стъпките ни, насочиха очите си, за да ни повалят на земята —

İzimi buldular, üzerime geliyorlar, Yere vurmak için gözetliyorlar.

като лъв, алчен да разкъса, и като лъвче, спотайващо се в скришни места.

Tıpkı parçalamak için sabırsızlanan bir aslan, Pusuya yatan genç bir aslan gibi.

Стани, ГОСПОДИ, застани срещу него, повали го, с меча Си избави душата ми от безбожния,

Kalk, ya RAB, kes önlerini, eğ başlarını! Kılıcınla kurtar canımı kötülerden,

от хора, ГОСПОДИ, с ръката Си, от хората на света, чийто дял е в този живот и чийто корем пълниш със скритото Си съкровище. Синовете им се насищат и остатъка оставят на децата си.

Elinle bu insanlardan, ya RAB, Yaşam payı bu dünyada olan insanlardan. Varsın karınları vereceğin cezalara doysun, Çocukları da yiyip doysun, Artanı torunlarına kalsın!

Колкото до мен, аз ще видя лицето Ти в правда, ще се наситя от Твоя изглед, когато се събудя.

Ama ben doğruluk sayesinde yüzünü göreceğim senin, Uyanınca suretini görmeye doyacağım.