Ecclesiastes 1

Думите на проповедника, сина на Давид, цар в Ерусалим:

Detta är predikarens ord, Davids sons, konungens i Jerusalem.

Суета на суетите! — казва проповедникът. — Суета на суетите, всичко е суета.

Fåfängligheters fåfänglighet! säger Predikaren. Fåfängligheters fåfänglighet! Allt är fåfänglighet!

Каква полза има човек от целия си труд, в който се труди под слънцето?

Vad förmån har människan av all möda som hon gör sig under solen?

Едно поколение преминава и друго поколение идва, а земята вечно стои.

Släkte går, och släkte kommer, och jorden står evinnerligen kvar.

И слънцето изгрява и слънцето залязва, и бърза към мястото, където е изгряло.

Och solen går upp, och solen går ned, och har sedan åter brått att komma till den ort där hon går upp.

Вятърът отива на юг и се обръща на север, непрестанно се върти и отива, и в кръгообразните си пътища се връща вятърът.

Vinden far mot söder och vänder sig så mot norr; den vänder sig och vänder sig, allt under det att den far fram, och så begynner den åter sitt kretslopp.

Всички реки отиват в морето, а морето не се напълва. На мястото, където реките отиват, там те се връщат да отидат отново.

Alla floder rinna ut i havet, och ändå bliver havet aldrig fullt; där floderna förut hava runnit, dit rinna de ständigt åter.

Всички думи са трудни, нищо не може да каже човек. Окото не се насища с гледане и ухото не се напълва със слушане.

Alla arbetar utan rast; ingen kan utsäga det. Ögat mättas icke av att se, och örat bliver icke fullt av att höra.

Каквото е било, това и ще бъде и каквото е извършено, това и ще се извърши; и няма нищо ново пред слънцето.

Vad som har varit är vad som kommer att vara, och vad som har hänt är vad som kommer att hända; intet nytt sker under solen.

Има ли нещо, за което да се каже: Виж, това е ново? То вече е било в древни времена преди нас.

Inträffar något varom man ville säga: »Se, detta är nytt», så har detsamma ändå skett redan förut, i gamla tider, som voro före oss.

Няма спомен за предишните; и за следващите, които ще бъдат, няма да има спомен между онези, които ще бъдат после.

Man kommer icke ihåg dem som levde före oss. Och dem som skola uppstå efter oss skall man icke heller komma ihåg bland dem som leva ännu senare.

Аз, проповедникът, бях цар над Израил в Ерусалим.

Jag, Predikaren, var konung över Israel i Jerusalem.

И предадох сърцето си да издиря и да изследвам чрез мъдрост всичко, което се върши под небето. Тежка работа е дал Бог на човешките синове, за да се трудят в нея.

Och jag vände mitt hjärta till att begrunda och utrannsaka genom vishet allt vad som händer under himmelen; sådant är ett uselt besvär, som Gud har givit människors barn till att plåga sig med.

Видях всичките дела, които се вършат под слънцето, и ето, всичко е суета и гонене на вятър.

När jag nu såg på allt vad som händer under himmelen, se, då var det allt fåfänglighet och ett jagande efter vind.

Кривото не може да се изправи и липсващото не може да се брои.

Det som är krokigt kan icke bliva rakt, och det som ej finnes kan ej komma med i någon räkning.

Аз говорих в сърцето си и казах: Ето, увеличих и умножих мъдрост повече от всички, които са били преди мен в Ерусалим, и сърцето ми видя изобилие от мъдрост и знание.

Jag sade i mitt hjärta: »Se, jag har förvärvat mig stor vishet, och jag har förökat den, så att den övergår allas som före mig hava regerat över Jerusalem; ja, vishet och insikt har mitt hjärta inhämtat i rikt mått.»

И предадох сърцето си, за да позная мъдрост и да позная лудост и безумие. Разбрах, че и това е гонене на вятър.

Men när jag nu vände mitt hjärta till att förstå vishet och till att förstå oförnuft och dårskap, då insåg jag att också detta var ett jagande efter vind.

Защото в многото мъдрост има много тъга, и който умножава знание, умножава печал.

Ty där mycken vishet är, där är mycken grämelse; och den som förökar sin insikt, han förökar sin plåga.