Romans 7

Или не знаете, братя – защото говоря на такива, които знаят какво е закон – че законът владее над човека само докато той е жив?

Know ye not, brethren, (for I speak to them that know the law,) how that the law hath dominion over a man as long as he liveth?

Защото омъжената жена е вързана чрез закона за мъжа си, докато той е жив; но когато мъжът й умре, тя се освобождава от закона на мъжа.

For the woman which hath an husband is bound by the law to her husband so long as he liveth; but if the husband be dead, she is loosed from the law of her husband.

И така, ако мъжът й е жив и тя се омъжи за друг, ще бъде прелюбодейка; но ако мъжът й умре, тя е свободна от този закон и няма да бъде прелюбодейка, ако се омъжи за друг.

So then if, while her husband liveth, she be married to another man, she shall be called an adulteress: but if her husband be dead, she is free from that law; so that she is no adulteress, though she be married to another man.

И така, братя мои, вие също бяхте умъртвени спрямо закона чрез тялото на Христос, за да станете собственост на Друг – на Възкресения от мъртвите, за да принасяме плод на Бога.

Wherefore, my brethren, ye also are become dead to the law by the body of Christ; that ye should be married to another, even to him who is raised from the dead, that we should bring forth fruit unto God.

Защото, когато бяхме в плътта, греховните страсти, които се възбуждаха чрез закона, действаха в нашите телесни части, за да принасяме плод на смъртта.

For when we were in the flesh, the motions of sins, which were by the law, did work in our members to bring forth fruit unto death.

Но сега ние сме освободени от закона, като умряхме за това, в което бяхме държани; така че да служим по новому, в Духа, а не по старому, по буквата.

But now we are delivered from the law, that being dead wherein we were held; that we should serve in newness of spirit, and not in the oldness of the letter.

Тогава какво да кажем? Законът грях ли е? Да не бъде! Но аз не бих познал греха, освен чрез закона; защото не бих знаел пожелание, ако законът не беше казал: ?Не пожелавай.“

What shall we say then? Is the law sin? God forbid. Nay, I had not known sin, but by the law: for I had not known lust, except the law had said, Thou shalt not covet.

Но грехът, като използва възможността чрез заповедта, произведе в мен всякакво пожелание; защото без закон грехът е мъртъв.

But sin, taking occasion by the commandment, wrought in me all manner of concupiscence. For without the law sin was dead.

И аз някога бях жив без закон, но когато дойде заповедта, грехът оживя, а пък аз умрях;

For I was alive without the law once: but when the commandment came, sin revived, and I died.

и самата заповед, дадена за живот, ми се оказа за смърт.

And the commandment, which was ordained to life, I found to be unto death.

Защото грехът, като използва възможността чрез заповедта, ме измами и ме умъртви чрез нея.

For sin, taking occasion by the commandment, deceived me, and by it slew me.

Така че законът е свят и заповедта – свята, справедлива и добра.

Wherefore the law is holy, and the commandment holy, and just, and good.

Тогава това ли, което е добро, стана смърт за мен? Да не бъде! Но грехът, за да се показва, че е грях, ми причини смърт чрез това добро нещо, така че чрез заповедта грехът да стане много по-греховен.

Was then that which is good made death unto me? God forbid. But sin, that it might appear sin, working death in me by that which is good; that sin by the commandment might become exceeding sinful.

Защото знаем, че законът е духовен; а пък аз съм от плът, продаден под греха.

For we know that the law is spiritual: but I am carnal, sold under sin.

Защото не зная какво правя; понеже не върша това, което искам, а онова, което мразя, него върша.

For that which I do I allow not: for what I would, that do I not; but what I hate, that do I.

Но ако върша това, което не искам, съм съгласен със закона, че е добър.

If then I do that which I would not, I consent unto the law that it is good.

И така, сега вече не аз върша това, а грехът, който живее в мен.

Now then it is no more I that do it, but sin that dwelleth in me.

Защото зная, че в мен, тоест в моята плът, не живее нищо добро; понеже желание за доброто имам, но не и сила да го върша.

For I know that in me (that is, in my flesh,) dwelleth no good thing: for to will is present with me; but how to perform that which is good I find not.

Защото доброто, което желая, не върша; а злото, което не желая, него върша.

For the good that I would I do not: but the evil which I would not, that I do.

Но ако върша това, което не желая, то вече не го върша аз, а грехът, който живее в мен.

Now if I do that I would not, it is no more I that do it, but sin that dwelleth in me.

И така, намирам този закон, че при мен, който желая да върша доброто, злото присъства.

I find then a law, that, when I would do good, evil is present with me.

Защото, колкото за вътрешното ми естество, аз се наслаждавам в Божия закон;

For I delight in the law of God after the inward man:

но в частите на тялото си виждам различен закон, който воюва против закона на ума ми и ме заробва под закона на греха, който е в частите ми.

But I see another law in my members, warring against the law of my mind, and bringing me into captivity to the law of sin which is in my members.

Окаян аз човек! Кой ще ме избави от това тяло на смъртта?

O wretched man that I am! who shall deliver me from the body of this death?

Благодаря на Бога чрез Иисус Христос, нашия Господ! И така, сам аз с ума слугувам на Божия закон, а с плътта – на закона на греха.

I thank God through Jesus Christ our Lord. So then with the mind I myself serve the law of God; but with the flesh the law of sin.