Ecclesiastes 6

Има зло, което видях под слънцето и е много сред хората:

There is an evil which I have seen under the sun, and it is common among men:

човек, на когото Бог е дал богатство и имот, и почест и нищо не му липсва от всичко, което пожелава; но Бог не му дава власт да яде от тях, а ги яде чужденец. Това е суета и лоша болест.

A man to whom God hath given riches, wealth, and honour, so that he wanteth nothing for his soul of all that he desireth, yet God giveth him not power to eat thereof, but a stranger eateth it: this is vanity, and it is an evil disease.

Ако човек роди сто деца и живее много години, и дните на годините му станат много, а душата му не се насити с благо, и той дори няма прилично погребение, казвам, че мъртвороденото е по-добре от него,

If a man beget an hundred children, and live many years, so that the days of his years be many, and his soul be not filled with good, and also that he have no burial; I say, that an untimely birth is better than he.

защото то идва в нищожност и отива в тъмнина, и името му се покрива с тъмнина,

For he cometh in with vanity, and departeth in darkness, and his name shall be covered with darkness.

и не е видяло слънцето и не е познало нищо. То има повече покой, отколкото онзи човек.

Moreover he hath not seen the sun, nor known any thing: this hath more rest than the other.

Дори да живее два пъти по хиляда години, без да види добро — не отиват ли всички на едно място?

Yea, though he live a thousand years twice told, yet hath he seen no good: do not all go to one place?

Целият труд на човека е за устата му — душата му обаче не се насища.

All the labour of man is for his mouth, and yet the appetite is not filled.

Защото какво предимство има мъдрият пред безумния и какво — сиромахът, който знае как да живее между живите?

For what hath the wise more than the fool? what hath the poor, that knoweth to walk before the living?

По-добре да виждаш нещо с очите си, отколкото да блуждаеш с желанието си. И това е суета и гонене на вятър.

Better is the sight of the eyes than the wandering of the desire: this is also vanity and vexation of spirit.

Каквото и да съществува, вече си има име, и се знае какво е човек; и той не може да се съди с по-могъщия от него.

That which hath been is named already, and it is known that it is man: neither may he contend with him that is mightier than he.

Понеже има много неща, които умножават суетата — каква полза има човек от това?

Seeing there be many things that increase vanity, what is man the better?

Защото кой знае какво е добро за човека в живота през малкото години на суетния му живот, които той прекарва като сянка? Защото кой ще каже на човека какво ще бъде след него под слънцето?

For who knoweth what is good for man in this life, all the days of his vain life which he spendeth as a shadow? for who can tell a man what shall be after him under the sun?