Ecclesiastes 4

Тогава се обърнах и видях всичките потисничества, които се вършат под слънцето: И ето, сълзите на угнетените, но нямаше за тях утешител — и от ръката на потисниците им излизаше насилие, но нямаше за тях утешител.

So I returned, and considered all the oppressions that are done under the sun: and behold the tears of such as were oppressed, and they had no comforter; and on the side of their oppressors there was power; but they had no comforter.

Затова аз завидях повече на мъртвите, които са вече умрели, отколкото на живите, които са още живи.

Wherefore I praised the dead which are already dead more than the living which are yet alive.

А по-щастлив и от двамата е онзи, който още не е бил, който не е видял злите дела, които се вършат под слънцето.

Yea, better is he than both they, which hath not yet been, who hath not seen the evil work that is done under the sun.

И видях, че всеки труд и всяка сполука в работата е съперничество между човека и ближния му. И това е суета и гонене на вятър.

Again, I considered all travail, and every right work, that for this a man is envied of his neighbour. This is also vanity and vexation of spirit.

Безумният сгъва ръцете си и яде собствената си плът.

The fool foldeth his hands together, and eateth his own flesh.

По-добре пълна шепа със спокойствие отколкото две шепи пълни с труд и гонене на вятър.

Better is an handful with quietness, than both the hands full with travail and vexation of spirit.

И се обърнах и видях суета под слънцето.

Then I returned, and I saw vanity under the sun.

Има такъв, който е сам, без другар; няма нито син, нито брат. Но няма край на целия му труд и окото му не се насища с богатства. И не казва: За кого се трудя и лишавам душата си от благо? И това е суета и тежка работа.

There is one alone, and there is not a second; yea, he hath neither child nor brother: yet is there no end of all his labour; neither is his eye satisfied with riches; neither saith he, For whom do I labour, and bereave my soul of good? This is also vanity, yea, it is a sore travail.

Двама са по-добре отколкото един, понеже те имат добра награда за труда си.

Two are better than one; because they have a good reward for their labour.

Защото, ако паднат, единият ще вдигне другаря си; но горко на онзи, който е сам, когато падне, и няма втори да го вдигне.

For if they fall, the one will lift up his fellow: but woe to him that is alone when he falleth; for he hath not another to help him up.

И ако двама легнат заедно, ще се топлят; а как ще се стопли един?

Again, if two lie together, then they have heat: but how can one be warm alone?

И ако някой може да надвие единия, двама ще му противостоят. И тройното въже не се къса бързо.

And if one prevail against him, two shall withstand him; and a threefold cord is not quickly broken.

По-добре е беден и мъдър младеж отколкото стар и безумен цар, който вече не приема съвет.

Better is a poor and a wise child than an old and foolish king, who will no more be admonished.

Защото младежът излиза от затвора, за да бъде цар, въпреки че е роден беден в царството му.

For out of prison he cometh to reign; whereas also he that is born in his kingdom becometh poor.

Видях всичките живи, които ходят под слънцето, че бяха с втория, с младежа, който трябваше да застане на неговото място.

I considered all the living which walk under the sun, with the second child that shall stand up in his stead.

Нямаше край на целия народ, на всички, които бяха преди тях; и послешните няма да се зарадват в него. Защото и това е суета и гонене на вятър.

There is no end of all the people, even of all that have been before them: they also that come after shall not rejoice in him. Surely this also is vanity and vexation of spirit.