I Peter 2

И така, като отхвърлите всяка злоба, всяко лукавство, лицемерие, завист и всяко одумване,

Wherefore laying aside all malice, and all guile, and hypocrisies, and envies, and all evil speakings,

пожелавайте като новородени деца чистото мляко на словото, за да пораснете чрез него към спасение,

As newborn babes, desire the sincere milk of the word, that ye may grow thereby:

ако наистина сте опитали, че Господ е благ.

If so be ye have tasted that the Lord is gracious.

При Него като идвате, като при жив камък, от хората отхвърлен, но от Бога избран и скъпоценен,

To whom coming, as unto a living stone, disallowed indeed of men, but chosen of God, and precious,

вие също като живи камъни се съграждате в духовен дом, свято свещенство, да принасяте духовни жертви, благоприятни на Бога чрез Иисус Христос.

Ye also, as lively stones, are built up a spiritual house, an holy priesthood, to offer up spiritual sacrifices, acceptable to God by Jesus Christ.

Защото е писано в Писанието: „Ето, полагам в Сион крайъгълен камък, избран, скъпоценен; и който вярва в Него, няма да се посрами.“

Wherefore also it is contained in the scripture, Behold, I lay in Sion a chief corner stone, elect, precious: and he that believeth on him shall not be confounded.

За вас обаче, които вярвате, Той е скъпоценност, а за тези, които не вярват: „Камъкът, който отхвърлиха зидарите, Той стана глава на ъгъла“,

Unto you therefore which believe he is precious: but unto them which be disobedient, the stone which the builders disallowed, the same is made the head of the corner,

и „Камък на препъване и канара на съблазън“, защото се препъват, бивайки непокорни, за което бяха и определени.

And a stone of stumbling, and a rock of offence, even to them which stumble at the word, being disobedient: whereunto also they were appointed.

Но вие сте избран род, царско свещенство, свят народ, народ, който Бог придоби, за да възвестявате добродетелите на Този, който ви призова от тъмнината в Своята чудна светлина,

But ye are a chosen generation, a royal priesthood, an holy nation, a peculiar people; that ye should shew forth the praises of him who hath called you out of darkness into his marvellous light:

които някога не бяхте народ, а сега сте Божи народ, не бяхте получили милост, а сега сте получили.

Which in time past were not a people, but are now the people of God: which had not obtained mercy, but now have obtained mercy.

Възлюбени, умолявам ви, като пришълци и чужденци на света да се въздържате от плътски страсти, които воюват против душата,

Dearly beloved, I beseech you as strangers and pilgrims, abstain from fleshly lusts, which war against the soul;

да живеете благоприлично между езичниците, така че за каквото ви хулят като злосторници, да могат чрез добрите ви дела, които виждат, да прославят Бога в деня на посещението.

Having your conversation honest among the Gentiles: that, whereas they speak against you as evildoers, they may by your good works, which they shall behold, glorify God in the day of visitation.

Покорявайте се заради Господа на всяка човешка власт – било на царя, като на върховна власт,

Submit yourselves to every ordinance of man for the Lord's sake: whether it be to the king, as supreme;

било на управниците, като на такива, които са пратени от него за наказание на злосторниците и за похвала на тези, които вършат добро.

Or unto governors, as unto them that are sent by him for the punishment of evildoers, and for the praise of them that do well.

Защото това е Божията воля – като правите добро, да накарате да замълчи невежеството на безумните хора,

For so is the will of God, that with well doing ye may put to silence the ignorance of foolish men:

като свободни, но не употребяващи свободата за покривало на злото, а като Божии слуги.

As free, and not using your liberty for a cloke of maliciousness, but as the servants of God.

Почитайте всички, любете братството, от Бога се бойте, царя почитайте.

Honour all men. Love the brotherhood. Fear God. Honour the king.

Слуги, покорявайте се на господарите си с пълен страх – не само на добрите и кротките, а и на опърничавите,

Servants, be subject to your masters with all fear; not only to the good and gentle, but also to the froward.

защото това е благодат, ако някой от съзнанието за Бога претърпява скръб, като страда несправедливо.

For this is thankworthy, if a man for conscience toward God endure grief, suffering wrongfully.

Защото каква похвала, ако понасяте търпеливо, когато ви бият за престъпленията ви? Но когато вършите добро и страдате, ако понасяте търпеливо, това е благодат пред Бога.

For what glory is it, if, when ye be buffeted for your faults, ye shall take it patiently? but if, when ye do well, and suffer for it, ye take it patiently, this is acceptable with God.

Защото за това сте призовани; понеже и Христос пострада за вас, като ви остави пример, за да следвате по Неговите стъпки;

For even hereunto were ye called: because Christ also suffered for us, leaving us an example, that ye should follow his steps:

който грях не е сторил, нито се е намерило лукавство в устата Му;

Who did no sin, neither was guile found in his mouth:

който, когато Го хулеха, с хула не отвръщаше; когато страдаше, не заплашваше, а предаваше делото Си на Този, който съди справедливо;

Who, when he was reviled, reviled not again; when he suffered, he threatened not; but committed himself to him that judgeth righteously:

който Сам понесе в тялото Си нашите грехове на дървото, така че ние, като сме умрели за греховете, да живеем за правдата; чрез чиито рани вие оздравяхте.

Who his own self bare our sins in his own body on the tree, that we, being dead to sins, should live unto righteousness: by whose stripes ye were healed.

Защото вие бяхте като овце, които блуждаят, но сега се върнахте при Пастира и Надзорника на вашите души.

For ye were as sheep going astray; but are now returned unto the Shepherd and Bishop of your souls.