Ecclesiastes 5

Пази стъпките си, когато отиваш към Божия дом, и по-добре да се приближиш да слушаш, отколкото да принесеш жертва на безумни, защото те не знаят, че вършат зло.

Va'r din fod, når du går til Guds Hus! At komme for at høre er bedre, end at Dårer bringer Slagtoffer, thi de har ikke Forstand til andet end at gøre ondt.

Не прибързвай с устата си и да не бърза сърцето ти да произнася дума пред Бога — защото Бог е на небето, а ти си на земята, затова нека думите ти бъдат малко.

Lad ikke din Mund løbe eller dit Hjerte haste med at udtale et Ord for Guds Åsyn; thi Gud er i Himmelen og du på Jorden, derfor skal dine Ord være få.

Защото сънищата идват от много занимание и гласът на безумния — от много думи.

Thi meget Slid giver Drømme, og mange Ord giver Dåretale.

Когато дадеш обещание на Бога, не се бави да го изпълниш, защото Той не благоволява в безумните. Изпълни това, което си обещал!

Når du giver Gud et Løfte, så tøv ikke med at holde det! Thi der er ingen Glæde ved Dårer. Hvad du lover, skal du holde.

По-добре да не обещаваш, отколкото да обещаеш и да не изпълниш.

Det er bedre, at du ikke lover, end at du lover uden at holde.

Не позволявай на устата си да вкара плътта ти в грях и не казвай пред Божия Ангел, че е било по погрешка. Защо да се разгневи Бог на гласа ти и да унищожи делото на ръцете ти?

Lad ikke din Mund bringe Skyld over dit Legeme og sig ikke til Guds Sendebud, at det var af Vanvare! Hvorfor skal Gud vredes over din Tale og nedbryde dine Hænders Værk?

Защото в множеството на сънищата и в множеството на думите има суети, но ти се бой от Бога.

Thi af mange Drømme og Ord kommer mange Skuffelser; nej, frygt Gud!

Ако видиш угнетяване на бедния и изкривяване на правосъдието и правдата в страната, не се учудвай на това нещо; защото над високия служител надзирава друг по-висок, а над тях има още по-високи.

Når du ser den fattige undertrykt og Lov og Ret krænket på din Egn, så undre dig ikke over den Ting; thi på den høje vogter en højere, og andre endnu højere vogter på dem begge.

И ползата от земята е за всичките; и сам царят има полза от нивите.

Dog, en Fordel for et Land er det i alt Fald, at der er en Konge over dyrket Jord.

Който обича парите, няма да се насити с пари, нито с доходи — онзи, който обича изобилието. И това е суета.

Den, der elsker Sølv, mættes aldrig af Sølv, og den, der elsker Rigdom, mættes aldrig af Vinding. Også det er Tomhed.

Когато се увеличават благата, увеличават се и онези, които ги ядат; затова, каква полза имат притежателите им, освен да ги гледат с очите си?

Jo mere Gods, des flere til at fortære det, og hvad Gavn har Ejeren da deraf, ud over at hans Øjne ser det?

Сънят на онзи, който работи, е сладък, независимо дали яде малко, или много, а пресищането на богатия не го оставя да спи.

Sød er Arbejderens Søvn, hvad enten han har lidt eller meget at spise; men den riges Overflod giver ikke ham Lov til at sove.

Има тежко зло, което видях под слънцето — богатство, пазено от притежателя му за негова вреда.

Der er et slemt Onde, som jeg så under Solen: Rigdom gemt hen af sin Ejermand til hans Ulykke;

Но онова богатство се загубва от зъл случай и когато той ражда син, няма нищо в ръката му.

går Rigdommen tabt ved et Uheld, og han har avlet en Søn, så bliver der intet til ham.

Както е излязъл от утробата на майка си, гол ще се върне, и ще си отиде, както е дошъл. Няма да вземе нищо от плода на труда си, което да отнесе в ръката си.

Som han udgik af sin Moders Liv, skal han atter gå bort, lige så nøgen som han kom, og ved sin Flid vinder han intet, han kan tage med sig.

И това също е тежко зло — както е дошъл, така ще си и отиде и каква полза за него, че се е трудил на вятъра?

Også det er et slemt Onde: ganske som han kom, går han bort, og hvad Vinding har han så af, at han gør sig Flid hen i Vejret?

Още и през всичките си дни той яде в тъмнина с много досада и болест, и гняв.

Og dertil kommer et helt Liv i Mørke, Sorg og stor Kvide, Sygdom og Kummer.

Ето какво видях за добро и прилично — човек да яде, да пие и да вижда добро от целия си труд, в който се труди под слънцето според броя на дните на живота си, които Бог му е дал; защото това е делът му.

Se, hvad der efter mit Skøn er godt og smukt, det er at spise og drikke og nyde det gode under al den Flid, man gør sig under Solen, alle de Levedage Gud giver en; thi det er den Del, man har;

И за всеки човек, на когото Бог е дал богатство и имот, и му е дал власт да яде от него, да взема дела си и да се весели в труда си — това е дар от Бога.

og hver Gang Gud giver et Menneske Rigdom og Gods og sætter ham i Stand til at nyde det, og tage sin Del og glæde sig under sin Flid, da er det en Guds Gave;

Защото няма да мисли много за дните на живота си, понеже Бог го занимава с радостта на сърцето му.

thi da tænker han ikke stort på sine Levedage, idet Gud lader ham være optaget af sit Hjertes Glæde.