Judges 8

وَقَالَ لَهُ رِجَالُ أَفْرَايِمَ: «مَا هذَا الأَمْرُ الَّذِي فَعَلْتَ بِنَا، إِذْ لَمْ تَدْعُنَا عِنْدَ ذِهَابِكَ لِمُحَارَبَةِ الْمِدْيَانِيِّينَ؟». وَخَاصَمُوهُ بِشِدَّةٍ.

А мъжете от Ефрем му казаха: Какво е това, което ни направи ти, като не ни повика, когато отиде да воюваш против Мадиам? И много се караха с него.

فَقَالَ لَهُمْ: «مَاذَا فَعَلْتُ الآنَ نَظِيرَكُمْ؟ أَلَيْسَ خُصَاصَةُ أَفْرَايِمَ خَيْرًا مِنْ قَِطَافِ أَبِيعَزَرَ؟

А той им каза: Какво съм извършил сега аз в сравнение с вас? Пабиръкът на Ефрем не е ли по-добър от гроздобера на Авиезер?

لِيَدِكُمْ دَفَعَ اللهُ أَمِيرَيِ الْمِدْيَانِيِّينَ غُرَابًا وَذِئْبًا. وَمَاذَا قَدِرْتُ أَنْ أَعْمَلَ نَظِيرَكُمْ؟». حِينَئِذٍ ارْتَخَتْ رُوحُهُمْ عَنْهُ عِنْدَمَا تَكَلَّمَ بِهذَا الْكَلاَمِ.

Във вашите ръце Бог предаде владетелите на Мадиам — Орив и Зив. И какво съм могъл да извърша аз в сравнение с вас? Тогава гневът им се отвърна от него, когато той каза това нещо.

وَجَاءَ جِدْعُونُ إِلَى الأُرْدُنِّ وَعَبَرَ هُوَ وَالثَّلاَثُ مِئَةِ الرَّجُلِ الَّذِينَ مَعَهُ مُعْيِينَ وَمُطَارِدِينَ.

После Гедеон дойде при Йордан и го премина, той и тристата мъже, които бяха с него; бяха изтощени, но още преследваха врага.

فَقَالَ لأَهْلِ سُكُّوتَ: «أَعْطُوا أَرْغِفَةَ خُبْزٍ لِلْقَوْمِ الَّذِينَ مَعِي لأَنَّهُمْ مُعْيُونَ، وَأَنَا سَاعٍ وَرَاءَ زَبَحَ وَصَلْمُنَّاعَ مَلِكَيْ مِدْيَانَ».

И той каза на сокхотските мъже: Моля ви, дайте няколко хляба на народа, който ме следва, защото са изтощени, а аз гоня мадиамските царе Зевей и Салмана.

فَقَالَ رُؤَسَاءُ سُكُّوتَ: «هَلْ أَيْدِي زَبَحَ وَصَلْمُنَّاعَ بِيَدِكَ الآنَ حَتَّى نُعْطِيَ جُنْدَكَ خُبْزًا؟»

А сокхотските началници му казаха: Ръцете на Зевей и на Салмана в ръката ти ли са вече, че да дадем хляб на войската ти?

فَقَالَ جِدْعُونُ: «لِذلِكَ عِنْدَمَا يَدْفَعُ الرَّبُّ زَبَحَ وَصَلْمُنَّاعَ بِيَدِي أَدْرُسُ لَحْمَكُمْ مَعَ أَشْوَاكِ الْبَرِّيَّةِ بِالنَّوَارِجِ».

А Гедеон каза: Затова, когато ГОСПОД предаде Зевей и Салмана в ръката ми, аз ще разкъсам плътта ви с тръните на пустинята и с бодилите!

وَصَعِدَ مِنْ هُنَاكَ إِلَى فَنُوئِيلَ وَكَلَّمَهُمْ هكَذَا. فَأَجَابَهُ أَهْلُ فَنُوئِيلَ كَمَا أَجَابَ أَهْلُ سُكُّوتَ،

И се изкачи оттам във Фануил и им говори по същия начин; но и фануилските мъже му отговориха така, както бяха отговорили сокхотските мъже.

فَكَلَّمَ أَيْضًا أَهْلَ فَنُوئِيلَ قَائِلاً: «عِنْدَ رُجُوعِي بِسَلاَمٍ أَهْدِمُ هذَا الْبُرْجَ».

Тогава той също говори на фануилските мъже и каза: Когато се върна в мир, ще съборя тази кула!

وَكَانَ زَبَحُ وَصَلْمُنَّاعُ فِي قَرْقَرَ وَجَيْشُهُمَا مَعَهُمَا نَحْوُ خَمْسَةَ عَشَرَ أَلْفًا، كُلُّ الْبَاقِينَ مِنْ جَمِيعِ جَيْشِ بَنِي الْمَشْرِقِ. وَالَّذِينَ سَقَطُوا مِئَةٌ وَعِشْرُونَ أَلْفَ رَجُل مُخْتَرِطِي السَّيْفِ.

А Зевей и Салмана бяха в Каркор и войските им с тях, около петнадесет хиляди души, всички, които бяха останали от цялата войска на източните жители; защото падналите бяха сто и двадесет хиляди мъже, които теглеха меч.

وَصَعِدَ جِدْعُونُ فِي طَرِيقِ سَاكِنِي الْخِيَامِ شَرْقِيَّ نُوبَحَ وَيُجْبَهَةَ، وَضَرَبَ الْجَيْشَ وَكَانَ الْجَيْشُ مُطْمَئِنًّا.

И Гедеон се изкачи по пътя на онези, които живееха в шатри, на изток от Нова и Йогвея и разби войската, докато войската се чувстваше в безопасност.

فَهَرَبَ زَبَحُ وَصَلْمُنَّاعُ، فَتَبِعَهُمَا وَأَمْسَكَ مَلِكَيْ مِدْيَانَ زَبَحَ وَصَلْمُنَّاعَ وَأَزْعَجَ كُلَّ الْجَيْشِ.

А Зевей и Салмана побягнаха и той ги гони, и хвана двамата мадиамски царе Зевей и Салмана, и разби цялата войска.

وَرَجَعَ جِدْعُونُ بْنُ يُوآشَ مِنَ الْحَرْبِ مِنْ عِنْدِ عَقَبَةِ حَارَسَ.

Тогава Гедеон, синът на Йоас, се върна от войната от възвишението Херес.

وَأَمْسَكَ غُلاَمًا مِنْ أَهْلِ سُكُّوتَ وَسَأَلَهُ، فَكَتَبَ لَهُ رُؤَسَاءَ سُكُّوتَ وَشُيُوخَهَا، سَبْعَةً وَسَبْعِينَ رَجُلاً.

И хвана един младеж от сокхотските мъже и го разпита. И той му написа имената на началниците на Сокхот и старейшините му, седемдесет и седем мъже.

وَدَخَلَ إِلَى أَهْلِ سُكُّوتَ وَقَالَ: «هُوَذَا زَبَحُ وَصَلْمُنَّاعُ اللَّذَانِ عَيَّرْتُمُونِي بِهِمَا قَائِلِينَ: هَلْ أَيْدِي زَبَحَ وَصَلْمُنَّاعَ بِيَدِكَ الآنَ حَتَّى نُعْطِي رِجَالَكَ الْمُعْيِينَ خُبْزًا؟»

И той дойде при сокхотските мъже и каза: Ето тук Зевей и Салмана, за които ми се подиграхте и казахте: Ръцете на Зевей и Салмана в ръката ти ли са вече, че да дадем хляб на изтощените ти мъже?

وَأَخَذَ شُيُوخَ الْمَدِينَةِ وَأَشْوَاكَ الْبَرِّيَّةِ وَالنَّوَارِجَ وَعَلَّمَ بِهَا أَهْلَ سُكُّوتَ.

И взе старейшините на града и тръни от пустинята и бодили и наказа с тях сокхотските мъже.

وَهَدَمَ بُرْجَ فَنُوئِيلَ وَقَتَلَ رِجَالَ الْمَدِينَةِ.

После събори кулата на Фануил и изби градските мъже.

وَقَالَ لِزَبَحَ وَصَلْمُنَّاعَ: «كَيْفَ الرِّجَالُ الَّذِينَ قَتَلْتُمَاهُمْ فِي تَابُورَ؟» فَقَالاَ: «مَثَلُهُمْ مَثَلُكَ. كُلُّ وَاحِدٍ كَصُورَةِ أَوْلاَدِ مَلِكٍ».

И каза на Зевей и Салмана: Какви бяха онези мъже, които убихте в Тавор? А те отговориха: Като теб, такива бяха; всеки приличаше на царски син.

فَقَالَ: «هُمْ إِخْوَتِي بَنُو أُمِّي. حَيٌّ هُوَ الرَّبُّ لَوِ اسْتَحْيَيْتُمَاهُمْ لَمَا قَتَلْتُكُمَا!».

А той каза: Това бяха братята ми, синовете на майка ми. Жив е ГОСПОД — ако ги бяхте оставили живи, нямаше да ви убия!

وَقَالَ لِيَثَرَ بِكْرِهِ: «قُمِ اقْتُلْهُمَا». فَلَمْ يَخْتَرِطِ الْغُلاَمُ سَيْفَهُ، لأَنَّهُ خَافَ، بِمَا أَنَّهُ فَتًى بَعْدُ.

И каза на Етер, първородния си: Стани, убий ги! Но младежът не изтегли меча си, защото се страхуваше, понеже беше още младеж.

فَقَالَ زَبَحُ وَصَلْمُنَّاعُ: «قُمْ أَنْتَ وَقَعْ عَلَيْنَا، لأَنَّهُ مِثْلُ الرَّجُلِ بَطْشُهُ». فَقَامَ جِدْعُونُ وَقَتَلَ زَبَحَ وَصَلْمُنَّاعَ، وَأَخَذَ الأَهِلَّةَ الَّتِي فِي أَعْنَاقِ جِمَالِهِمَا.

А Зевей и Салмана казаха: Стани ти и ни нападни, защото какъвто е човекът, такава е и силата му. И Гедеон стана и уби Зевей и Салмана, и взе полумесеците, които бяха на вратовете на камилите им.

وَقَالَ رِجَالُ إِسْرَائِيلَ لِجِدْعُونَ: «تَسَلَّطْ عَلَيْنَا أَنْتَ وَابْنُكَ وَابْنُ ابْنِكَ، لأَنَّكَ قَدْ خَلَّصْتَنَا مِنْ يَدِ مِدْيَانَ».

Тогава израилевите мъже казаха на Гедеон: Владей над нас — и ти, и синът ти, и синът на сина ти — защото ни освободи от ръката на Мадиам!

فَقَالَ لَهُمْ جِدْعُونُ: «لاَ أَتَسَلَّطُ أَنَا عَلَيْكُمْ وَلاَ يَتَسَلَّطُ ابْنِي عَلَيْكُمُ. اَلرَّبُّ يَتَسَلَّطُ عَلَيْكُمْ».

А Гедеон им каза: Няма аз да владея над вас, нито синът ми ще владее над вас; ГОСПОД ще владее над вас.

ثُمَّ قَالَ لَهُمْ جِدْعُونُ: «أَطْلُبُ مِنْكُمْ طِلْبَةً: أَنْ تُعْطُونِي كُلُّ وَاحِدٍ أَقْرَاطَ غَنِيمَتِهِ». لأَنَّهُ كَانَ لَهُمْ أَقْرَاطُ ذَهَبٍ لأَنَّهُمْ إِسْمَاعِيلِيُّونَ.

И Гедеон им каза: Ще ви помоля една молба: нека всеки от вас ми даде обиците от плячката си; защото те имаха златни обици, понеже бяха исмаиляни.

فَقَالُوا: «إِنَّنَا نُعْطِي». وَفَرَشُوا رِدَاءً وَطَرَحُوا عَلَيْهِ كُلُّ وَاحِدٍ أَقْرَاطَ غَنِيمَتِهِ.

А те отговориха: Ще ти дадем на драго сърце. И постлаха една дреха и всеки хвърляше в нея обиците от плячката си.

وَكَانَ وَزْنُ أَقْرَاطِ الذَّهَبِ الَّتِي طَلَبَ أَلْفًا وَسَبْعَ مِئَةِ شَاقِل ذَهَبًا، مَا عَدَا الأَهِلَّةَ وَالْحَلَقَ وَأَثْوَابَ الأُرْجُوَانِ الَّتِي عَلَى مُلُوكِ مِدْيَانَ، وَمَا عَدَا الْقَلاَئِدَ الَّتِي فِي أَعْنَاقِ جِمَالِهِمْ.

И теглото на златните обици, които той поиска, беше хиляда и седемстотин сикъла злато, освен полумесеците, медальоните и пурпурните дрехи, които бяха на мадиамските царе, и освен огърлиците, които бяха на вратовете на камилите им.

فَصَنَعَ جِدْعُونُ مِنْهَا أَفُودًا وَجَعَلَهُ فِي مَدِينَتِهِ فِي عَفْرَةَ. وَزَنَى كُلُّ إِسْرَائِيلَ وَرَاءَهُ هُنَاكَ، فَكَانَ ذلِكَ لِجِدْعُونَ وَبَيْتِهِ فَخًّا.

И Гедеон направи от тях ефод и го постави в града си, в Офра. И там целият Израил блудства след него; и той стана примка за Гедеон и за дома му.

وَذَلَّ مِدْيَانُ أَمَامَ بَنِي إِسْرَائِيلَ وَلَمْ يَعُودُوا يَرْفَعُونَ رُؤُوسَهُمْ. وَاسْتَرَاحَتِ الأَرْضُ أَرْبَعِينَ سَنَةً فِي أَيَّامِ جِدْعُونَ.

Така Мадиам беше покорен пред израилевите синове и вече не надигна глава. И в дните на Гедеон земята имаше спокойствие в продължение на четиридесет години.

وَذَهَبَ يَرُبَّعْلُ بْنُ يُوآشَ وَأَقَامَ فِي بَيْتِهِ.

И Ероваал, синът на Йоас, отиде и живя в дома си.

وَكَانَ لِجِدْعُونَ سَبْعُونَ وَلَدًا خَارِجُونَ مِنْ صُلْبِهِ، لأَنَّهُ كَانَتْ لَهُ نِسَاءٌ كَثِيرَاتٌ.

А Гедеон имаше седемдесет сина, които бяха излезли от семенниците му, защото имаше много жени.

وَسُرِّيَّتُهُ الَّتِي فِي شَكِيمَ وَلَدَتْ لَهُ هِيَ أَيْضًا ابْنًا فَسَمَّاهُ أَبِيمَالِكَ.

Също и наложницата му, която беше в Сихем, му роди син, когото той нарече Авимелех.

وَمَاتَ جِدْعُونُ بْنُ يُوآشَ بِشَيْبَةٍ صَالِحَةٍ، وَدُفِنَ فِي قَبْرِ يُوآشَ أَبِيهِ فِي عَفْرَةِ أَبِيعَزَرَ.

И Гедеон, синът на Йоас, умря в дълбока старост и беше погребан в гроба на баща си Йоас, в Офра на авиезерците.

وَكَانَ بَعْدَ مَوْتِ جِدْعُونَ أَنَّ بَنِي إِسْرَائِيلَ رَجَعُوا وَزَنَوْا وَرَاءَ الْبَعْلِيمِ، وَجَعَلُوا لَهُمْ بَعَلَ بَرِيثَ إِلهًا.

И щом Гедеон умря, израилевите синове отново блудстваха с ваалимите и направиха Ваалверит свой бог.

وَلَمْ يَذْكُرْ بَنُو إِسْرَائِيلَ الرَّبَّ إِلهَهُمُ الَّذِي أَنْقَذَهُمْ مِنْ يَدِ جَمِيعِ أَعْدَائِهِمْ مِنْ حَوْلِهِمْ.

И израилевите синове не си спомниха ГОСПОДА, своя Бог, който ги беше избавил от ръцете на всичките им врагове отвсякъде.

وَلَمْ يَعْمَلُوا مَعْرُوفًا مَعَ بَيْتِ يَرُبَّعْلَ، ِجِدْعُونَ، نَظِيرَ كُلِّ الْخَيْرِ الَّذِي عَمِلَ مَعَ إِسْرَائِيلَ.

И не оказаха милост на дома на Ероваал, който е Гедеон, според цялото добро, което той беше направил на Израил.