Zechariah 4

И ангелът, който говореше с мен, се върна и ме събуди като човек, когото събуждат от съня му.

И ми каза: Какво виждаш? И казах: Виждам, и ето, светилник цял от злато и чашата му за масло отгоре му, и седемте му светила на него, седем, и седем цеви на светилата, които са отгоре му,

и до него две маслинови дървета, едно от дясно на чашата и едно отляво й.

И проговорих и казах на ангела, който говореше с мен, като казах: Какви са тези, господарю мой?

И ангелът, който говореше с мен, отговори и ми каза: Не знаеш ли какви са тези? И казах: Не, господарю мой.

И ми отговори, като каза: Това е ГОСПОДНОТО слово към Зоровавел, което казва: Не чрез мощ, нито чрез сила, а чрез Моя Дух, казва ГОСПОД на Войнствата.

Коя си ти, голяма планина? Пред Зоровавел стани на равнина! Той ще изнесе последния камък с възклицание: Благодат! Благодат на него!

И ГОСПОДНОТО слово беше към мен и каза:

Ръцете на Зоровавел положиха основата на този дом и неговите ръце ще го завършат; и ще познаеш, че ГОСПОД на Войнствата ме е изпратил при вас.

Защото кой презира деня на малките неща? Ще се радват тези седемте, като видят отвеса в ръката на Зоровавел — те са очите на ГОСПОДА, които обхождат цялата земя.

И проговорих и му казах: Какви са тези две маслинови дървета отдясно на светилника и отляво му?

И проговорих втори път и казах: Какви са двете маслинови клончета, които са до двете златни цеви и изпразват от себе си маслото като злато?

И той ми проговори и каза: Не знаеш ли какво са тези? И аз казах: Не, господарю мой.

Тогава каза: Тези са двамата синове на маслото, които стоят при Господаря на цялата земя.